за баща ми

В деня на бащата - специални поздрави на баща ми. 

В спортната общност има термин "Голям шампион". 

Това е човек, който освен победител е и истински пример - за мъжество, за морал, за държание. 

Изключително горд съм, че освен за мен, той е Голям шампион и за тези които идват след нас - не само за десетките му ученици, но и за неговите внуци!

Ще имаме още много приключения Шампионе,

и още много битки!

И по-добро предстои😀!

Обичаме те!

за първия сняг

За първи път,

първият сняг,

упокои първичността ни.

12.12.22

Гнездото

за "принципите"

Забелязал ли си, че обикновено

няма принципи в говоренето "по принцип"?

В тази страна, на маса, всички сме воеводи!

Тук никой не иска да е знаменосец.

Иска да е воевода!

Иска да води.

Но (и по "принцип")

"воеводите" са отговорните.

Не само за победите.

"Воеводите" поемат и шамарите.

...и ритниците.

...а като видят кръв,

по принцип,

"паленцата" се разбягват.

"Воеводчетата",

хиенките,

започват да говорят на "по принцип".

И се започва -

"По принцип, аз му казах",

"По принцип, той как е мислил, че ще стане",

"По принцип, му се пада!".

Те не знаят, че "орлиците се ловят с живо месо"*.

По принцип...

Не знаят вкуса на кръвта от разбитите зъби в устата.

По принцип...

Не можеш да научиш как да бъдеш "водач", от книгите.

В книгите пишат "как да бъдеш лидер", 

"как да бъдеш алфа", "кой трябва да стои отдясно", 

"как да говориш изнесено, за да те чуят", 

но те не могат да опишат аромата на страх,

когато залогът на масата, 

стане прекалено голям.

Когато знаеш, че такава загуба може и да не можеш да я преживееш.

...и когато знаеш, че ако станеш от масата, ще нараниш някого толкова много, че той може и да не може да го преживее...

Тези уроци ги няма написани,

по принцип...

Поне не в тези книги.

А ние сме такива, каквито сме!

Така ни е създал Господ.

По принцип,

тъжно е да гледаш,

когато някой си помисли,

четейки същите мотивационни книжки,

че може да си купи всичко.

Не да го изгради.

Не да го изстрада.

Да си го купи.

Купувайки кола, жена, къща.

... и изведнъж ще се промени.

Ще си "напазарува"...

Ами не , приятелю!

По принцип -

"Чайката, която се прави на орел, винаги ще вряка."**

С пари, понякога, можеш да си купиш време.

Можеш да си купиш възможност да помогнеш.

Можеш да си купиш възможност да говориш,

(като теб - "по принцип"),

но няма да си купиш мъжество.

А опита, страданието, битките (загубени и спечелени),

са пътят, който можеше да те направи такъв,

какъвто ти се иска

да се "напазаруваш"...

..., но не можеш.

Предпочел си лесното.

Предпочел си кинтите (и книжките).

...и да говориш "по принцип"...

По принцип, приятелче,

не всеки е роден за "воевода".

Не трябва и да е!

Достатъчно е да опитаме да бъдем

малко по-добри

Мъже.

... , но за това си трябват,

истински

принципи.

*"Орлиците се ловят с живо месо..." 

Николай Хайтов, Мъжки времена

**"Чайката, която ..."

сицилиански поговорка

Послепис (част 11)

Бяха минали няколко години от както спрях да тренирам редовно.

Бях се преместил да живея в София, бях успял да си постъпя на краката - имах бизнес, учех в най-престижния строителен университет.

Исках да си намеря школа, в която да продължа да тренирам любимото изкуство.

Намерих Сенсей (учител, яп.), който беше написал книга за Джудо и Джу-джуцу.

С нетърпение очаквах да започна занимания в залата му.

Човекът много пътуваше и заниманията се водеха, основно, от "старшите му ученици".

Посетих няколко тренировки.

Неизменно се нареждах последен в редицата.

Беше въпрос на уважение към Доджото (школата, яп.).

Бях със старото си кимоно, което междувременно ми беше поокъсяло.

Припомнях си упражненията, движенията и техниките и въобще - всяка тренировка беше празник за мен.

На четвъртата (или петата) се появи шихана (старши учител, в случея - писателя на книжката).

Направи ми впечатление студения му поглед.

Скоро забелязах и че този човек се опияняваше от болката.

Харесваше му.

Аз самият бях водил тренировки.

Познавам в детайли методиката.

Когато демонстрираш болезнен приом (и владееш техниката) има точно определен момент в който да спреш.

Този човек спираше, точно, един ритъм по-късно.

Старшите ученици изпитваха болка (и страх) да демонстрират с него.

Към края на тренировката, бях поканен да се присъединя към групата на "напредналите" за "договорена практика", под предлог че не им достига човек.

Това е упражнение при което първо единият участник (Уке, яп.) прави хвърляне, след което същата техника повтаря хвърления (Тори, яп.).

Това продължава две минути, след което се разменят с някой от останалите участници от групата.

Ние бяхме три двойки.

Освободеното място беше на сенсея (учителя, яп.).

Заех мястото му и изчаках, най-добрият му ученик, да ме хвърли.

"Загърлянето" което приложи, беше неочаквано, агресивно и опасно.

Застанах в позиция да повторя техниката.

"Партньорът ми" обаче нямаше намерение да ме остави да я направя.

За части от секундата, разбрах какво се случва.

Цялата зала беше притихнала.

"Учителят" гледаше, внимателно и безизразно, случващото се.

(Явно беше по негово нареждане.)

Опитах се да успокоя дишането си и да "изпразня" съзнанието си.

Техники, практикувани и овладявани през годините на тежки тренировки.

Съсредоточих се върху движенията на противника.

Спомням си, че го повалих три, или четири пъти...

Дадоха знак да се разменим.

Вторият ми противник директно атакува.

В двете минути на схватката, той беше почивал и беше наблюдавал стила ми.

Спомням си, че го "заключих" - бавно (и болезнено), докато потупа по татамито (постелка, яп.).

Останалите схватки не се различаваха много - отпочинали, нахъсани момчета, атакуваха яростно. 

...и падаха "от високо".

Опитвах се да печеля време, за да мога да дишам...

Не повторих нито една техника.

Спомням си, че не дадох нито една точка.

И петимата бяха "разхвърлени" - победени с чиста джудо техника.

Опитат ми в схватки с различни стилове бойци (както и няколкото случили се "улични") ми помогна да не загубя самообладание.

И да победя.

Истината е, че учениците му не бяха прекарали толкова време в практикуване, колкото в "услугване" на сенсея, и не бяха толкова силни съперници.

Но бяха пет, последователни, срещи 

и бяха безапелационно победени.

И ето Ви един принцип, формулиран от създателя на Джудо, доктор Кано -

"Не се страхувай когато те заплашва опастност и бъди предпазлив, когато всичко е спокойно."

Това бях чел в книжката на "майстора".

На "любителя на болката" не му достигна мъжество да ме предизвика и да докаже принципите, за които беше писал.

Това което направи също не беше мъжко - неговите ученици не ме предизвикаха.

Те се опитаха да ме измамят.

Това не беше Джудо.

Треньорът (защото в онзи ден той загуби правото да го наричам Сенсей, яп. учител) ме извика настрани и ми обясни, че е проява на неуважение, да тренирам с тях, с цветен колан.

Коланът ми беше избелял, черен колан - първа майсторска степан в йерархията на Джудо.

Годините в които го бях използвал, бяха заличили яркостта на цвета му.

Поне "любителя на болката" не можеше да го определи.

Мисля, обаче, че старшите му ученици го бяха "почуствали" много точно...

В по-общ смисъл - ние никога не можем да променим цвета на колана си.

Той е като историята ни - разказана или не, черна или бяла...

В онзи ден, аз защитих Джудото на което ме беше учил моят учител, както и Джудото което бяхме практикували със всички онези момчета и момичета, в залата на родния ми град.

И понеже в тази поредица, говорим за джудо техники използвани в преговорите - 

Ако целта е важна за Вас, никога не се отказвайте, но и вярвайте във възможностите си, не допускайте заради репутацията на някой, да сменят  "цвета на колана Ви".

....поне не без "бой".

Излязох през вратата.

И повече никога не се върнах.

ПП: Бях удивен когато преди няколко месеца, видях черничкото личице, със зли очички, в репортаж по национална телевизия.

Оказа се, че това е треньорът по бойни изкуства на доскорошният ни премиер.

На какво ли го е научил?!

за До (Пътят) от името Джудо (част 10)

Минаха години.

Сина ми и племенника ми тренират джудо.

Баща ми все още е съдия на татамито.

Имам чичо и братовчеди, които са треньори.

Аз самият, с удоволствие гледам схватки и състезания 

от този красив спорт.

Сега, когато се обръщам назад, 

повече от всякога мога да кажа, 

че Щастието е Път.

Начина по който го вървиш.

Начинът по който го виждаш.

Посоката в която си тръгнал.

Хората с които го споделяш.

Тайните, които остават.

Тайните, които изчезват.

Битките, 

победите и загубите.

Всички, които срещаш.

Всички, които губиш.

Всичко, което губиш.

Щастието е Път.

И усмивките на хората, 

които те чакат 

след него.

ПП: Десет е любимото ми число. 

Роден съм на 10, 10 месец,

а майка ми твърди, че е било 10 часа 😃

Гнездото, 10.10.2022г.

за "маньовъра" в Джудо (част 6)

Доктор Кано казва, че ако искаш да хвърлиш някой на дясно, винаги е по-добре първо да го "побутнеш" на ляво.

След това използвайки неговата сила на съпротивление, да довършиш движението му.

По този начин неговата сила, работи за теб.

И даже да си имал силата да го хвърлиш от самото начало, предприемайки маньовър, ти пестиш от твоята сила и си на "пътя" - използвайки я по най-ефективният начин.

Много хора, обичат да сключват сделки.

Искат да те "заковат".

За да сключиш добра сделка, обаче винаги си струва да поговориш с "другата страна".

Струва си да разбереш страховете и предпочитанията и.

Струва си да инвестираш време и наистина да слушаш.

Не е въпроса да блеснеш - трябва да слушаш!

Даже по-добрият вариант е да слушаш, така че тя ("другата страна") да "блесне".

Затова обичам да правя срещи в офисите на партньорите си.

Всичко там "говори".

Говори, така както искат (и си представят) те.

Но говори и дава допълнителен контекст, за всеки който иска да "слуша".

Преди години, разговарях с моя позната, поклонник на англо-саксонската култура.

Обяснявах и, че в нашата култура, на правене на бизнес, всичко е лично.

Тя ми опонираше, че когато правилата са ясни и законите "работят", това не е необходимо - на всеки етап от сделката е ясно каква информация е необходимо да се сподели и какво да се подпише.

Виждал съм и много обучавани в модерната наука "стартъп предприемачество" да изпадат в същата заблуда - това се прави така, това следва след това, тук се подписва това и това...

Но всички те забравят най-важното.

Сделката не е точна наука.

В големите сделки, както в големите битки, винаги има момент на неизвестност, липса на пълна информация, липса на време, риск.

Често възниква, необходимост да действаш, при горните условия и тогава единствено правилната лична преценка на партньорите, наученото за тях, извън контекста на сухите цифри и правила, може да ти даде отговор на въпроса - да или не.

Печалба или загуба.

Победата, или провал.

Затова, винаги си струва, преди да говорите за бизнес, да си "побутнал" другия - да си разбрал за хобитата му, семейството му, образованието, организацията, която представлява.

Все неща, които са важни, за правилната преценка.

И още нещо - не е необходимо да му имаш доверие, или да го харесваш.

Важното е правилно да го прецениш.

Бистрица, 07.2022г.

за Ритъма и Джудо (част 5)

Всяко нещо си има ритъм. 

Често ритъма на преговорите, наподобява ритъма на джудо схватка.

Всичко започва с много идеи, с много енергия - една, две хватки, маньовър, защита, отново опит за хвърляне. 

Въпросът е обаче, че трябва да си разпределиш силите - те трябва да ти стигнат и в случай, че техниките ти не се получат и трябва да продължиш да се бориш до - 5,6,10-та минута на схватката. 

Този, който владее инициативата, той налага ритъма. 

Той атакува - другият се защитава. 

Тоест даже да не искаш преговори, даже да не искаш схватка, ако тя е започнала, ти тябва да парираш опитите на опонента ти да атакува. Ако си много добър в това, можеш да станеш непобедим. 

Но ако искаш да победиш, трябва да атакуваш. 

Когато говорим за ритъм, повечето хора си представят равноделен ритъм - бърз, бавен, бърз. 

Българският фолклор, обаче е известен с неравномерните си ритми. 

Морето също променя ритъма на вълните си - те се застъпват и наслагват, създавайки неравноделна хармония.

И това прави "играта" непредсказуема. 

За да объркаш противника, ти трябва да можеш да смениш ритъма.

Трябва да можеш да чакаш, когато трябва, да си издържлив колкото трябва и да си "експлозивен" в подходящият момент. 

Затова, трябва да можеш да следиш ритъма на опонента и да можеш да налагаш твоят ритъм. 

Преди години, договарях трудна сделка. 

Бях вложил много пари в едно заведение и в момента в който то потръгна, хазяина се опита да очетвори наема. 

Правихме обосновани предложения, базирани на обороти, инвестиции, амортизации. 

Човека си повтаряше едно и също - ти знаеш ли "Коко фашиста" колко взима за неговият магазин.

Нашите предложения се редуваха с неговите.

Нещата не вървяха.

Тогава обясних на съдружниците ми, че трябва да "пропуснем ход".

Даваме окончателна оферта, срок за приемане и спираме комуникация - не се вдигат телефони, не се отговаря на мейли.

Човека яко се "изпържи".

Изпари му се желанието да хитрува и преговаря.

Нямаше кой да му плаща искания наем - този бизнес си има специфики.

Предходният наемател го беше изнудвал и заплашвал.

Ние не бяхме такива и той беше опитал да се възползва.

В последният ден на срока, един от нас, се обади с място и час за подписване на договора.

Подписахме за следващите три години и нещата бяха о.к.

Понякога, можеш да пропуснеш ход, 

или да направиш крачка встрани, 

важно е да усещаш ритъма.

... и да можеш да го създаваш.

Бистрица

2022г.

за Тангото (ни)

Изпепеляващо и страстно,

рисуваме с телата си -

по дансинга,

Любов.

Задъхани и ненаситни,

допираме телата си -

в Танго,

Любов.

Не ме изпускаш,

аз не искам да те пусна -

танцуваме, 

Любов.

И ритъма на танца,

рисува с нас -

Живот,

Любов.

18.06.2022г.

за Джудото, Илиенци и преговорите (част 1)

В началото на 90-те тренирах активно източни бойни изкуства. Изучавах боен вариант на джудо, форма на джу-джуцу, дошла в България от Френската федерация на тези бойни спортове(FFJJ).

Имахме възможност да експериментираме техники, да участваме в свободни битки, с представители на други бойни стилове. 

Един от първите принципи, които Джигоро Кано - основателят на джудо, е извел в свой основен постулат, принципа на ефективността, бързо доказа своето значение и беше приет от много от нас, като водещ житейски принцип. 

На кратко, принципа гласи, че няма значение колко си силен, можещ, какви са възможностите ти в конкретната битка, твоя основна цел трябва да бъде, максимално ефективното използване на силата ти, за достигане на крайният резултат - победа. 

Всички красиви стойки, всички красиви думи, са без значение - важен е крайният резултат, постигнат с минимално разпиляване на силите ти. 

Това разбиране "прави разликата", срещу противник, който е гледал много филми за кунг-фу. 

Веднъж участвах в схватка, в която опонента ми правеше салта и премятания около мен. 

Правеше страхотни отскоци и извивки във въздуха. 

Всичко приключи с мой точен, десен, прав ритник. 

Беше първият ми удар в срещата. 

Момчето се сви и трябваше да му оказвам първа помощ. 

За съотборниците ми изглеждаше забавно и комично, но за мен беше "чисто джудо"- ефективно, без помпозност, без "изхвърляне".

Начина да постигнеш желаното, на татамито, както и в преговори в края на деветдесетте, удивително си приличаха. 

По това време, попаднах в "чудният" свят на софийския пазар Илиенци. 

Мястото беше, като междугалактически бар от романите на Дъглас Адамс. 

На пазара, хора от цял свят и от всички раси, предлагаха стоката си в малки и големи количества. 

Пазара съществуваше, като суб култура, град в града, движен от свои правила, събития и лидери. 

Приличаше на междугалактическа джунгла - пъстра, тайнствена, със своя красота. 

Хора от цялата страна, пътуваха със специални автобуси, за да пазаруват от Илиенци, стока за магазинчета, сергии, както и за големи, луксозни магазини. 

Помагах на баща ми, който беше започнал търговски бизнес с дрехи и всяка седмица пътуваше пътя от Силистра до София и обратно, за да пазарува актуална стока.

Тя беше от китайски ризи и вратовръзки, арабски фланелки, българско бельо, та до - белоруски железарски инструменти, китайски нокторезачки и така нататък. 

През периода изучавах строително инженерство, в най-престижният Университет за това, и в почивните дни помагах (а понякога и сам търгувах). 

Скоро открих, че търговията е много приятен спорт (по това време и относително необременен от данъци). 

Пред очите ми хора се издигаха и пропадаха, забогатяваха и изчезваха от пазара. 

Думата пазар, в един много буквален смисъл - декари от халета, нови и стари, разделени на стотици магазинчета, специализирани в продаването на различна стока. 

Луксозни бутици и миришещи клоаки.

Тълпи от хора, бързащи, бутащи се, търсещи добрата сделка. 

Преговорите се водеха на развален български, развален англииски, турски, цигански, арабски, китайски, перси. 

Бързите пазарлъци са ясни - искаш, даваш, товариш стоката и гледаш да не те излъжат, като броиш парите. 

Случваха се и по-сложни сделки. 

С момчета, за които знаеш, че уреждат задълженията си с ножове. 

С хора, които претоварват стока от багажник, в багажник на изоставени паркинги. 

Консигнации, предплати, договори, "илиенски фактури", подаръци, рушвети.

Различни стилове на преговори, различни стилове на бизнес. 

И точно в тази джунгла, принципите на джудо, неизменно доказваха своята ефективност.

"Максимално ефективно използване на силата." 

"Взаимна изгода." 

"Всеобщо благоденствие." 

Неща формулирани от доктор Джигоро Кано, преди повече от сто години.

Осъзнавайки универсалността на общите принципи, скоро започнах да черпя идеи от конкретни схватки и техники на джудо, за провеждане на успешни преговори и сделки, на пазара Илиенци, а по-късно и на пазара Живот.

Джудо - пътя на гъвкавостта, се превърна в Живот и вдъхновение - нещо за което смятам да Ви разкажа.

Бистрица 

18.06.2022г.

Черешова задушница

Цял ден небето плака.

Изми с сълзите си,

черешите за помена,

на тръгналите преди нас,

към тебе, 

Господи!

Бистрица, юни 2022

за двадесетте секунди (и раменното хвърляне) (част 7)

Има едно познание, една традиция, които "живеят" в залата по джудо.

В спареният въздух, около татамито, вечер преди да изгасят светлините. 

Около старите, изтъркани,  дървени пейки, до прозорците.

Това не е точно написаното на хартия и казаното.

Това е съвкупност от познание, дошло от битки, победи и загуби, от  показана устойчивост под натиск, реакция, личен пример.

Съвкупност от казаното и показаното от треньорите, старшите състезатели, всички тренирали и трениращи на червения квадрат.

Кодекс на честта - неписан, но показан и доказан в живота.

Може би всичко започва с това, че и "ти като всички имаш два крака, две ръце, две уши и очи, и една глава" и това Бог е дал както на теб, така и на най-страшният ти противник.

И това е всичко от което имаш нужда, за да победиш.

По толкова имате и ти и той, за да постигнете  победата.

Във джудо, до преди години имаше абсолютна категория - категория в която могат да се преборят и най-лекия и най-тежкия джудока.

Еманация на мисълта, че всеки може да победи - защото на всеки са дадени едни и същи "оръжия" - 

"два крака, две ръце, две уши и очи, и една глава".

Преди години присъствах на джудо среща, в която състезателя на нашият клуб, победи със счупен, в предходната среща, палец.

Срещата беше за златен медал в абсолютна категория.

Противникът му тежеше двадесетина кила повече от него.

Преди срещата помоли да му бинтоват ръката, като приберат палеца към дланта. 

Не можеха да го обезболят напълно.

За да разберете за какво говорим - за да направиш техника в джудо, в 99% от случаите, използваш двете си ръце за да наложиш захват.

Баща ми му беше треньор.

Каза му, да не го прави.

Каза му, че не може да го спре, 

защото знае колко старание и воля е вложил, и затова за нас той е шампион, но такова състезание ще има и догодина 

и тогава ще може да опита отново.

Човекът го погледна просълзен и излезе на татамито.

Двадесет секунди по-късно, направи чисто, красиво, раменно хвърляне на противника си (една от малкото възможни техники със захват с една ръка) и победи с Ипон - безапелационна победа!

Цялата зала беше на крака!

В главата на десетина годишното момче, което бях, се е запечатал особено ясно момента, в който целият отбор го вдигна на ръце - като знаме!

Нашето знаме!

Всички ние бяхме част от триумфа на Духа над плътта, на Волята над болката.

По-късно, на тържеството по случай победата, нашият джудока, благодари на баща ми, че му е дал възможност да стигне до тези 20-ет секунди "чисто" джудо.

Благодари му за историята от която го е направил част.

Тази история, която ви разказвам тридесет и пет години по-късно.

Част от участниците в тези събития ги няма.

Други изживяха своите "20-ет" секунди.

Трети така и не успяват да вземат това съдбоносно решение - 

да продължат, да заложат всичко, за да изпитат границите на възможното.

Знанието, че ги има, стремежа да ги случиш, спомена за тези "20-ет секунди" са есенцията на това познание.

Тези истински "20-ет секунди", са част от чистото съвършенство. Момента в който няма съмнения, страх, болка.

Момента на чистата истина - червен квадрат, противник, воля за победа.

И ако наградата е точно тази победа, то значи, че си участвал в съвършената картина.

В картината рисувана от Бог.

за Томое-наге (хвърляне в кръг)(част 3)

Беше средата на деветдесетте.

Тренирах джудо почти ежедневно.

Спортният вариант на изкуството, в България, беше в упадък - след навлизането на възможността да тренираме десетки източни бойни изкуства, в ежедневието ни.

Това, което тренирахме ние, беше оригинална форма на джудото - бойна форма, много близка до изкуството от което произхожда джудо -  джу-джуцу.

 Включваща доста бойни техники, удари и задушавания. Отбрана и нападение с нож, бухалка, нунджако.

Често, освен в традиционни джудо схватки, участвахме в свободни боеве, почти сбивания, с представители на други школи - така утвърждаваме школата и групата си.

Имал съм възможност да се срещам, почти без правила, с борци, боксьори, киокушинкайци, ушуисти, айкидисти, трениращи карате-до, джу-джуцу, други джудисти.

Бях стигнал, до онзи момент на владеене на техниката, когато започваш да твориш.

По време на схватката, техниките започват да се комбинират по неочакван начин.

По-високият залог, просто вдига адреналина и желанието за победа - нещата се получават в секунди, в нещо като джаз - импровизация, която носи своя хармония и ритъм, уникални, невъзможни за повторение.

В един момент, проучвайки старите техники и четейки за източни практики на активна медитация, започнах да усещам нещо, което споделяха и други джудоки - практикувайки ние имитирахме самата природа.

Старите техники, носят имена на природни събития - например Тани-отоши означава падане в долината, т.е. борейки се ние поставяме противника си в положение в което би го поставил Бог - да се подхлъзне, да се спъне, да падне от високо.

Давам си сметка, колко самовлюбено звучи сега, от гледна точка на страничен наблюдал, но влизайки в дълбочина на изкуството и добавяйки самоувереността на 18-те ми години, ми се струваше за повече от интересна възможност, задълбоченото проучване и прилагане на принципите на това бойно изкуство в различни аспекти на живота. 

Тогава още не знаех, че често Бог твори чрез нас.

Една от любимите ми техники, се превърна в принцип в който станах виртуоз.

Навлизайки в Европа в началото на 20-ти век, като емблематична техника, представяща джудо, се налага Томое-наге (кръгово хвърляне).

При повечето правила за водене на единоборства, основна цел е да поставиш противника по гръб.

При Томое-наге, самият ти падаш по гръб, повличайки противника със себе си.

Техниката е от групата на "самопожертвователните хвърляния" в джудо.

Гениално и просто - или толкова просто, затова и гениално!

За да приложиш техниката, трябва да провокираш противника да те блъсне с всичка сила. Фиксирайки двете му ръце със захвата си, правиш точно това, което той иска - падаш назад.

В последният момент подпираш корема на противника със свит крак, или го дозасилваш използвайки, като кука крака си, от вътрешната страна на бедрото му (в този случай се нарича Суми-гаеши) и го премяташ над теб.

В момента на падането ти, противника тържествува , в следващият момент той е по гръб, без възможност да направи падане, пльосвайки от високо - колелото на живота.

Любима техника.

Изпълнявах я стотици пъти - пак, и пак.

Можех да я правя във всякакви ситуации, на ляво и на дясно, от ниско и от високо.

Пак и пак, докато тялото започва да я прави по рефлекс и по усещане.

Няма друг начин, за да можеш да я направиш в четвъртата минута на схватката, когато нямаш сили, а въздуха изгаря дробовете ти ( и не стига), без да се издадеш (с поглед, или с движение) и без да го мислиш много - това е единственият начин.

Стотици-хиляди повторения.

Всеки ден.

След като си правил едночасова "кръгова" тренировка, след като си вдигал тежести, след като си бягал километри.

Томое-наге - кръгово хвърляне.

Цялата работа е, че принципа е толкова универсален, че когато започнах да го прилагам и в преговори, и в сложни житейски ситуации, само продължи да разкрива още и още възможности.

Самодоволството на "противника" убеден, че "контролира ситуацията".

Изконното му усещане, че "има право" и че сега е момента да те "блъсне", "смачка", "стъпче".

Той е "прав", а ти си слаб и ей сега ще "паднеш".

Изненадата му, когато те последва в "падането".

Неразбирането какво му се случва, когато започне да "пада от високото".

Изумлението когато "удари пода" без да може да омекоти удара.

Момента на осъзнаването.

Брилянтна тактика - житейски кръг.

Толкова е близко до природата, че често "хвърления", остава с впечатлението, че е "нямал късмет".

Често, самият ти опитваш, да си обясниш как точно пак ти се получи.

И когато, по-горе ставаше дума за джаз - има случаи, когато наистина падаш и падайки, инстинктивно, успяваш да превърнеш падането, в Томое-наге за противника...

... а да избегнеш техниката е много просто - трябва да направиш крачка в страни.

Да излезеш от кръга.

Както знаем той е чиста, съвършенна форма.

Картината рисувана от Бог!

за Дистанцията (част 4)

За да направиш хвърляне, трябва да "влезеш" в близост до противника.

Човекът иска да те удари, разруши, смачка.

Ти трябва да потдържаш безопасно разстояние от оръжията му, движейки се постоянно, но запазвайки такова разстояние, че да можеш да го стигнеш със скок.

Трябва да пренебрегнеш инстинкта, който ти крещи да отстъпиш.

Трябва да избереш най-добрият момент, да се гмурнеш под летящият юмрук, ритник, нож, прът и да се приближиш до противника - на по-малко от една ръка разстояние.

Дали си го ударил преди това, дали си го блокирал, но трябва да стигнеш до него.

Първият път може и да не стане.

Може и да отнесеш някой удар.

Най-парадоксалното е че точно до човека, точно "усещайки дъха му", ще бъдеш на най-безопасното място.

Там, където ударът му няма да има сила, защото няма да има силата на засилката, необходима за да те разруши.

Това е нещо което трябва постоянно да тренираш - да се заставиш да не отстъпиш, да направиш крачата напред, избягвайки силният удар и стигайки "на един дъх" разстояние.

И именно в радиуса на "един дъх" разстояние, ще можеш да наложиш захват и да направиш хвърляне - есенцията на бойното изкуство на средновековните самураи.

Няма как да сключиш сделка, ако не влезеш в "контактната зона" на другия.

Той може да е властен, гневен, луд , но ако искаш възможност за сключване на "твоята" сделка, ще трябва да скъсиш дистанцията.

Ако той води преговорите от комфорта на мейлите, на офиса си, обграден със съветници, никога няма да успееш да направиш истински удар.

Трябва да скъсиш дистанцията и да предизвикаш действие.

Ако той знае това, няма да те допусне.

Затова трябва да е бързо, неочаквано и зашеметяващо.

Трябва да нарушава ежедневният му ритъм.

И не мисли, че ще знаеш точно каква техника на хвърляне ще е подходяща.

Остави инстинкта да те води.

Когато си наблизо, можеш да видиш очите му.

И те могат да ти подскажат.

И тогава можеш да имаш шанса да направиш хвърляне, последвано от "техника на контрол", или "отдържане".

Да го "заковеш".

2022г.

за Паданията, Захватите и Преговорите (част 2)

Когато започнеш да тренираш джудо, първите три месеца, тренираш основно падания.

В унифицираната програма, по която тренират навсякъде по света, е прието, че не можеш да хвърляш, преди да си се научил да падаш безопасно.

Защото хвърлянето и падането са двете части на едното цяло, както победата и загубата са двете страни на едно и също нещо - схватката.

Има нещо по-дълбоко тук - ако ти участваш в схватка, за да победиш, трябва да си подготвен и да загубиш, да знаеш как да направиш падане, да знаеш, че това ще се случи и да си подготвен за момента.

За да направиш хвърляне, ти трябва да направиш захват - да захванеш определени части от екипа, или тялото на противника, така че те да ти дадат възможност, в последствие, да направиш желана техника на хвърляне.

Схватката започва с това да наложиш твоите захвати.

Естествено противника ти иска същото.

И тук идва нещо изключително важно за всеки джудока - да осъзнаеш факта, че за да наложиш захвата си, ще трябва да допуснеш и противника да наложи своя.

Така е и в преговорите, не можеш да очакваш само да "диктуваш", всичко е въпрос на взаимодействие - отсрещната страна също ще трябва да изложи позицията си.

По това, как и къде, другият джудока е наложил захвата си, ще можеш да съдиш, каква техника ще приложи, как ще атакува, но ти ще трябва да допуснеш този захват.

Може би сте виждали изпонаранените ръце на джудистите, облепени с лепенки.

Силата на пръстите и на захвата, е нещото което се тренира постоянно.

Да издържиш и да не пуснеш, въпреки болката и слабостта, е основната, първа задача, ако искаш да победиш.

Да контролираш противника си, чрез захвата, е въпрос на майсторство.

Да приложиш тези принципи в бизнеса и в преговорите е въпрос на задълбоченост и "гъвкавост" - качества, които всеки джудока започва да развива от първият момент, в който стъпи в джудо залата.

Ние никога не забравяме, че "Джу" означава гъвкав, в по-широк смисъл - подвижен.

Такъв, трябва да е и подхода, към взаимодействието наречено преговори, за да може да се постигне сделка, отговаряща на основополагащият принцип изведен от проф. Джигоро Кано (основателя на джудо) - "Постигане на взаимна изгода".

2022г.

за мен и Бог

Пак ще питаш 

за Бог

ли Приятелю?

Добре.

Ще ти кажа.

Тренирал съм 

Джудо, 

Джу-джуцу, 

(и Самбо).

Живял съм

в Студентски. 

Работил съм

на Илиенци.

Имал съм

ресторанти,

нощни заведения, 

пистолет,

(и 12 души охрана).

Наранявал съм 

чувства, 

представи,

животни,

(и хора).

Бил съм се 

в зали, 

в барове, 

на улицата.

(и в асансьор.)

Стрелял съм

по капачки,

мишени,

хора.

(И по мен са стреляли.)

Не ми казвай, 

че няма Бог 

приятелю!

Раната, 

заради която 

ще куцам 

до края на живота си,

получих 

подхлъзвайки се,

по време на разходка,

по софийски, 

зимен 

тротоар.

(По обед.)

Усмихваш се.

"Еее, 

като си такъв "набожен",

защо на теб?"

И ще ти кажа-

Не бях,

Приятелю.

Бях "бърз"... 

Душата ми не беше.

Душата ми,

Жадуваше. 

(...за Бог.)

2022г.

за май 2022

Кресливо малцинство се е надигнало,

да демонстрира, 

вика и налита.

На таз' нещастна банда, 

май не и е стигнало,

мордорския ботуш,

да си я рита?!

за Гергьовден

Тази икона я имам от 17-тата ми годишнина.

Подарък ми е за рождения ден.

С пожелание да съм "храбър" и "да сбъдвам мечтите си".

Сякаш, още тогава знаехме, че мечтите са свързани с храбростта в една неразделна амалгама - като мъжкото и женското, като деня и ноща.

Св.Георги е "идеалния" герой - войн, който успява да защити слабите, от изначалното зло (през вековете никой не се е интересувал от гледната точка на змея), спасява момичето, прославя Бога.

Събира в едно мечтата на война - "Почитай Бога, Обичай Родината, защитавай Семейството си!"

Днес, в духа на съвремието ни, бихме запитали -

Дали змеят е толкова лош, той също трябва да се храни?

Хората са свикнали да му дават жертви, защо трябва да спрат?

За дъщерята на управителя!?

Тя защо трябва да бъде спасена, къде беше Светията, когато другите умираха?

Какво прави война, когато змеят е мъртъв?

Защо е избрал точно този змей?

Наскоро научих, че Георги, означава "земеделец".

И ще Ви кажа - точно такъв трябва да бъде!

Защото война е войн, когато се бие за Земята си!

Защото война е войн, когато в живота си съгражда, строи и се бие за съграденото, за привилегията то да съществува!

Защото война е войн, когато не търпи злото да се храни с човешки тела и души, защото знае, че това е противно на Бога.

Днес от Изток се надига армия, която вее на лентичките си лика на Светията.

От Изток идва армия, за която ни казват, че освобождава (основно от имущество и живот) чужди земи!

От Изток идва армия, която ни убеждава, че когато грабиха, изнасилваха и убиваха, на нашата земя, ни е било по-добре!

Zмеят е стар хитрец, той не казва чисти лъжи, той "усуква" истината, за да ни обърка - "чужда война", "фашисти", "те си го търсиха", "къде бяхте когато..."

Свети Георги е пример, Светлина в обърканото ни съвремие.

Свети Георги ни показва отново, какви трябва да бъдем.

По молитвите на Светията, Господи Иисусе Христе, сине Божий смили се над нас, грешните!

София

06.05.22г.

за украинския ни Великден

В Събота, преди Великден, се събираме да боядисваме яйца.

Преди COVID кризата го правихме, всяка година - децата играят, боядисват, пролетта и настроението за празника ни превземат.

Тази година, го правим за пръв път от тогава.

Поканили сме двадесетина деца от Украйна да боядисват с нас.

Предната Неделя, след Литургия, се събираме да обсъдим - кой, какво.

Предлагат, освен игрите с топка, въжета, федербал, да организираме и рисуване.

Да предложим на децата да нарисуват Щастието.

Искаме да ги накараме да мислят за празник, за пролет, за всичко добро, което ни предстои, а и да повдигнем духа на децата от Украйна.

На Велика Събота всичко върви по план - след служба, започваме да изнасяме маси от храма.

Имаме организация и нещата се случват леко.

Верига магазини, ни е поткрепила с много яйца за празника - бяхме ги разпределили и приготвили по домовете си.

Учителките от неделното училище пък, бяха подготвили листи, боички, моливи, флумастери.

Една от майките бежанки, знае български и превежда.

И Бог не ни е забравил - на поляната зад Храма грее слънце.

Докато децата нарисуват Щастието, подготвяме четири големи маси за следващият етап - рисуването на яйца.

Притичвам покрай рисувачите, с купи с боя в ръце, а някой ме подръпва за ръкава.

Поглеждам надолу - руса принцеса със сини очи се опитва да нарисува нещо средно между коте и лисица.

Прилича на коте от руски мулти филм.

Представя се - тя е Олена, а това е Усик.

Смоталявам нещо, че е много готин и продължавам към масите за боядисване на яйца.

Оставям нещата и решавам да се върна при художничката с умните очи.

Посреща ме като стар приятел.

Усмихва ми се и посочва с четката за рисуване, лисичата муцунка с мустачки.

"Усик е мнооого добър. Той сега е в Одеса и пази апартамента ни."

Продължава да рисува, говорейки.

"Една съседка го храни."

Казвам и, че съм сигурен, че е добър пазач, защото е съименник на световният им шампион по бокс.

Тя се разсмива и потвърждава.

Скоро готовите рисунки са залепени на дълъг лист хартия, събрал представите за Щастие на украинчета и българчета в този хубав ден.

Децата боядисват яйца, продължават рисуването по тях.

Възрастните се суетим наоколо - носим салфетки, боички, пастели, снимаме ги - нормалната суетня на възрастни, покрай деца.

Скоро всички са боядисали яйцата си.

Започват игри на топка, надуват се балони.

По някое време преръмява дъжд.

Събираме се с децата на сухо, под козирката на Храма.

Отците черпят с бонбони, говорят за борбата на Христос в Ада, за чудото на неговото Възкресение.

Правим си обща снимка за спомен, на стълбите, пред Храма.

И идва и ме намира Оленка, и ми подарява едно боядисано от нея яйце.

Нарисувала е и на него Усик.

И ми пожелава (и аз вече не чувам какво) сериозна, изпъната, и ме гледа с онези безкрайни, сериозни, сини очи.

Аз съм метър осемдесет и два висок и тежа сто кила.

И ми скъсва сърцето, Оленка с тези добри, детски очи!

Навеждам се и я прегръщам, да не ми гледа сълзите.

А те напират и скоро ще се разхлипам, като тийнейджърка, на колене пред това детенце.

Точно сега, не ми стигат сили да погледна в синевата на очите и.

Обяснявам и, че при нас с яйцата, децата се борят на Великден, и и пожелавам нейният Усик да е "борак".

Да не ми го подарява, а да си го пази за утре.

Тя ми казва, аз да и го пазя за утре.

Преглъщам сълзите си.

Оленка сияе.

Майка и, благодари на семейството ми и на всички домакини.

Тръгват си.

Сърцето ми плаче.

Простете ни дечица, че допуснахме това да се случи!

Простете ни дечица, че допуснахме войната да е тук!

Същият следобед Русия удари с крилати ракети жилищни сгради в Одеса.

Моля се Усик да е добре!

Не ми говорете за "невероятният стратег", за газа, за цената -

моля се Усик да е добре...

София, 

април 2022г.

за Хляба ни

"С нож можеш да убиеш, можеш и да отрежеш филия хляб на гладния.

Няма лош нож, сине..."

Пред хляба всички сме равни! 

Преди години, баба ми и дядо ми са били бежанци в друга държава, пък била тя и Родината майка.

Няма оправдание, през 2022 година, тези деца да са бежанци!

Няма оправдание, което да ми дадете, за тъгата в детските им очи!!!

Дечица, простете ни!

Дано съм Ви подарил поне една усмивка  💙💛🤍💚❤️

#StandWithUkraine #PrayForUkraine #BulgariaStandWithUkraine

за двете ни Българии

Отец, кога загрубяхме толкова, че не чуваме плача на бития!?

Срещам жени с деца, избягали от войната, дошли в България - уплашени, гладни, тревожни.

Как не видях една капризничеща - за 40-те ни мизерни лева, за работа, или каквото и да било?!

Как аз чувам плача на деца, които ги е страх за бащите им, и за котенцето останало под разрушения им дом, а други чуват банкомати и търчат да ги разкрият, че са богати хора, дошли да ни измамят!?

Как аз виждам приятелите ми, които се бият с храбростта на отчаяните, на слабите, за "единственият дом, който имат", а други виждат глупаци, които са се подлъгали по САЩ и Европа?!

Как можем да не вземем страна, когато изборът е между Доброто и ОЧЕИЗВАЖДАЩОТО  зло!?

Такава България ли искаме, 

за такава ли се молим, отец?!

Помоли Бог, да ни прости отец!

Дано ни простят и децата ни

и тези нещастни,

украински хора!

Бог да пази България!

за "Второто ни освобождение"

Шанса да се разберем, както съм ти казвал и друг път, е малък, но нека опитам.

В публикацията става дума за "второто ни освобождение", за руско-турската война от 1877-78, и 500- те години - можем да говорим когато решиш, заповядай в с.Бистрица, може и на кайсиева ракия👍🙂

За бомбардировките над София - има документи, че са по предложение на Сталин и пак той настоява да продължат, въпреки че чрез цялото време има посланник и в София, както и активни дипломатически отношение ( единствено със СССР, защото само на тях не сме им обявили война)

За това "освобождение" аз знам от бабите ми и дядовците ми - че са ги крили в мазетата, защото росармия е изнасилвала и мародерствала наред, за стотиците избити, мирни селяни, защото не са искали да си дават конете, за окрадени къщи и т.н.

Има и военни жертви -

Единствен български офицер, от Шуменския гарнизон, който отказва да се предаде, като военнопленник и се застрелва в главата и три руски - натравят се с метилов алкохол при запой в Бургас.

Тази тема у нас е табу!

Нашата армия участва във втората част на войната - чувал си за битката при Драва и т.н.

Имаме рота поканена да участва в парада на победата в Москва.

Може би си чувал за 31-ви силистренски пехотен полк "Железния" - над 1500 убити в тази война.

СССР настоява да не ни се признае статут на съвоюеаща страна, за да могат "законно" да ни разграбват през следващите години.

И за двете "освобождение" сме платили - не само с кръв, не само с хора, а буквално, с пари, по цени определени от "братушките".

Самият Вазов, който измисля думата братушки, се отвращава от тях, при войната в Добруджа от 1916.

Открадват целият ни национален архив, когато се оттеглят 1948г.

С една цел - да променят, пренаписват историята ни, както им е угодно ( татарско племе, дошло на коне 681, не те ли е учудвало 🤔) за да ни манипулират и държат в робска зависимост, от "по-големият брат."

Точно това преклонение е израз на робската психика и колкото повече се знаят фактите, толкова по-голям е шанса да прогледнете и да спрем да бъдем нечий "подлоги".

Ние сме мирен народ, но ако сме запазили и една десета от възрожденският дух на Левски, Раковски, Стамболов и хилядите положили костите си на тази свещена земя, ще посрещнем всеки който иска да ни избира - цар, управа, държавен строй с думите на генерал Колев -

"Кавалеристи, Бог ми е свидетел, че съм признателен на Русия задето ни освободи.

Но какво търси миризливия казашки ботуш на тази свещена земя?!

Ще ги бием и прогоним, както всеки враг, който пречи на България!

Напред храбреци!"

И те се оказаха достойни за времената в които живяха!

Ние каква България ще оставим на децата си?

за Хорото/Живота

И докато се разхождам по чаршията, ме удря този надпис. 

На къщицата има некролог на двамата стопани и сина им. 

Не го снимах, от уважение към скръбта на този който го е направил. Толкова силно ме порази историята, че не исках да Ви я споделя по повод празника ни, за смъртта на дякон Игнатий. 

Защото живота му, хорото му, е нещото което ме кара да се гордея, че съм наследник на тези мъже и жени, възкресили България. 

Хорото, приятели! 

Живота е изтекъл, покрай оградата на къщата, където се е играло хорото. 

Живота е отлетял с дима на комините, маркиращи живите къщи. 

Но на тази стара, олющена ограда е останал, написан на камък, спомена от празника на Живота. 

От сватбата и от хорото. 

И от Апостола. 

Бог да прости мъртвите, 

...и да укрепва живите. 

Да го празнуваме този Живот... 

Хубав и усмихнат ден!

 

за #PrayforUkraina

"Апостолският призив: „не участвайте в делата на тъмнината, но ги изобличавайте” е важен за нас, той ще бъде наш принцип и цел."

Андрей Зубов

 *** 

 Може би трябваше да напиша това, още в Четвъртък (а може би и по-рано)! На всички (и на заблудените от Путиновата пропаганда) - да аз имам приятели в Украйна. 

Хора, мои приятели още от 90-те, на които се възхищавам. 

Хора добри и човечни. 

Хора, които когато им звъннах в Четвъртък, да им предложа да дойдат в нас, в България, докато това отмине, ме погледнаха с неразбиране. Хора които, мен успокояваха в Четвъртък... 

Оставиха жените и децата (от семейството) в Полша и се върнаха да защитават Родината си. 

Както ми каза Володимир - "Това е нашата Родина. Всичко ще бъде наред." 

Да, братя! 

Вие сте последният вал, вие водите нашата война, и войната на всички свободни хора! 

Моля се да издържите! 

Гордея се, че Ви познавам! 

Бог с Вас!  

 ***

 Няма да "разфрендна" нито един! 

И за Вас, се моля братя и сестри Българи. Да разберете, че нищо не оправдава Русия в тази война! Да разберете, че Родолюбец няма и никога е нямало нищо общо с русколюбец! 

Това, че са големи, не ги прави прави! 

 Все по-разединени и объркани сме! След като не можем, еднозначно да осъдим едно очеизваждащо ЗЛО, след като не можем да покажем на децата си какво е добро и зло, какво бъдеще ни очаква? 

Лесно ще спрем да си говорим един с друг, ... и как тогава ще се разберем? 

За какво протестирахме по площадите през 90-те, за тази свобода ли? Свободата да мразиш и да зачеркваш/изключваш от света си всички инакомислещи. 

Аз не искам да зачерквам. 

Искам да свидетелствам - това което си позволяваме, това което правим, прекрачвайки всички морални, човешки (научни, ако щете) аргументи, в последните години, не ни прави достойни за времената в които живеем. 

Какво общество и държава ще оставим на децата си! 

 като баща - на баща: На мен ми прави впечатление, как стотици мъже оставят жените и децата си в съседни държави и се връщат да воюват. Не знам с кого разговаряш там, може да са в незасегнати райони. Хората с които аз разговарям, са там да защитават родните си домове и семейства. Нямат нищо общо с НАТО, с фашистите и т.н. Бият се за Родината си, защото "втора нямат". Мен не ме интересува пропагандата и от двете страни. Интересува ме в 21 век, на никой да не му хрумне да влиза в независима държава с танкове, по какъвто и да било повод. 

Защото, ако започнем така да си "поправяме" отношенията, утре твоите и моите деца ще трябва с автомати да бранят Родината ни. Такъв свят ли искаме да им оставим?! 

Агресора, трябва да си плати! 

Не НАТО и не украинците влязоха в Русия. 

Русия нападна Украйна. Вероломно, през ноща, с пълната си мощ. 

Ако сега се позволи това - утре можем да сме ние, може да е всеки. Така изглеждат фактите и света от последните 6 дни. 

Не можем да оправдаваме режим, който е АГРЕСОР! 

 *** 

 "Българийо, за тебе те умряха, 

една бе ти достойна зарад тях, 

и те за теб достойни, майко, бяха 

И твойто име само кат мълвяха, 

умираха без страх..." 

 Тези хора са били достойни за времето в което са живели, дано и ние се окажем достойни за нашето и оставим на децата си една силна и свободна страна! 

 "Бог да пази България!" 

 *** 

 Иван Вазов пише послание „Към руските воини”, което съдържа следните редове: " ...Ние не те мразим. Но ние също обичаме свободата си, Обичаме я сто пъти повече“. 

 Да попитам веещите руски знамена на Шипка - Вие какво обичате?!!!!

*** 

 Всички мои познати знаят, че не съм фен на министър председателя ни. Това, което се случи вчера, обаче е подигравка с цялата ни държавност! Тя не ни е подарък, тя е следствие от борбата и саможертвата на хиляди. На техният гроб вчера, безродници се подиграха с идеала им! 

Казвал съм, а сега звучи още по-актуално - Тук Родолюбец никога не е означавало Русколюбец!

***

Дано случващото се в Украйна ни отвори очите! Дано видим как в продължение на години, Русия ни разделя и ерозира. Дано осъзнаем как тази империя на злото, счупи националната ни гордост, стъпка самочувствието ни, промени историята ни за да растат роби в Родината ни.

Дано прогледнем и се изправим, заедно!

Бог да пази България!

#PrayforUkraina

 

за Подаръците

Така се получи, че в последно време ми се наложи да се замисля доста върху нашата култура за подаряване - Подаръците с повод и без повод.

Кой не обича подаръци?

В детството ми, преминало под знака на късния Соц, подаряването беше трудна задача.

По Нова година, вечно нямаше пари, вечно беше една мъка на кой, какво и дали са равностойни нещата и т.н.

Получавал съм безумни подаръци, като кожена вратовръзка (с ластик за под яката) или пък руска пръчка, за риболов на лед - нещо което никога не съм правил.

Никога няма да забравя, подаръците които ми правеше вуйна, за всяка нова година.

Ние братовчедите, бяхме момчурля на една възраст и обикновенно ни даваха едни и същи подаръци.

Вуйна, обаче винаги правеше различни и лични подаръци на всеки. За всеки беше помислила, като за отделна личност, беше избрала и пакетирала подаръка му с различна хартия.

Въобще, караше ме да се чувствам много специален.

Празника у тях, беше изпълнен с трепетно очакване на момента на подаряването.

Тя винаги ще бъде пример за мен, за това как трябва да се подарява - без излишна помпозност, без изискване за оценка, без претенция.

Подаръка говори сам за себе си.

Подаряването - за човека който го прави.

Във бизнеса ми ми се е налагало да правя подаръци по различни поводи и причини.

Има нещо, което е важно да знаем - подаръка винаги трябва да съответства на ролята, както и на потенциала за бъдещо сътрудничество в бизнеса.

Няма нищо по-смешно от изхвърлили се първенюта, или пък от скрънзливи бизнесмени, очакващи голяма услуга.

Както казваше един по-възрастен приятел, за работата му с пост социалистическата администрация - "Малкият бакшиш, обижда и двете страни!".

Мисля, че във всичко е важна мярката, стила.

А правейки подаръци, той се проявява най-силно.

Още малко за бизнеса.

Преди години се хванах на бас, с представител на голям пивовар, че ще продам огромно количество пиво, на годишна база.

Това, което той не знаеше, беше че ще отварям втори бар в центъра на града.

Това което аз не знаех, беше че инвестицията ми, ще се забави с една година.

Когато годината изтече, аз повдигнах въпроса. 

Ставаше дума за солидна сума, в рибарска екипировка, по негов избор.

Покани ме с него в магазина на официалния представител на скъпа марка за риболовни принадлежности.

Когато отидох, шефа на марката и персонала на магазина помолиха да се снимат с мен.

Искаха да имат спомен от деня на "мъжката дума", както се изрази получателя на подаръка.

Познайте, дали имахме стратегическо партньорство с пивоварната и дали не осигуриха, голяма инвестиция за следващото ми заведение.

И сега, някой ще попита - това не е ли корупция?

Аз не знам как бихте го нарекли.

За мен е личен подарък, избран и пакетиран с "различна хартия".

Въпрос на гледна точка.

И на стил...

с.Бистрица

19.02.22г.

за Първата (ми Кока - Кола)

Първи в соц пространството сме започнали да произвеждаме Кока-кола!

На снимката е първото лого на марката, направени на кирилица и предоставено на българският завод за производство на напитката.

Това е огромен пробив - напитката, символ на "загниващия капитализъм" произвеждана в Народната Република.

На фона на напитки, като лимонада, алтай и домашни компоти, кока-кола беше символ на качество, технологичен напредък, просперитет.

Лого и вкус на един забранен, мамещ свят.

Естествено - дефицитна и трудна за уреждане стока.

И една лична история -

Преди години, през далечната 1987-ма година (бил съм на 11-ет) получих първата си заплата.

Лятото се включихме с братовчедите ми, в производството на дървени касетки за кайсии, в местното ТКЗС.

С чукчета, забивахме по 20 гвоздея (по 6 на всяка малка страница и 8 за дъното) на касетка в една шумна и прашна стая.

Когато в края на лятото ни платиха, имах пари за дънки Levi's, гъзарска риза и ... 12 бутилки кока кола, с които почерпих за първа заплата.

Красивата бутилка (по-малка и по-тумбеста от сегашните), се е запечатала в спомените ми, като символ на радост и удовлетворение.

Красив спомен, от един изпълнен с шум и прах, отминал свят.

за Скока

Стоях на ръба на скалата.

Трябваше да скоча поне метър напред,

за да не се потроша на камъните шест метра по-надолу 

(около два етажа от сграда).

Усещах болката в десния глезен...

"О.К. - ще трябва да скоча с левия"...

В морската дълбочина.

Погледнах към хоризонта пред мен.

Поех въздух.

Скочих.

Отворих очи в Тъмното.

Около мен са балони.

Светлината е горе.

Опитвам се да подтисна паниката и 

да започна да греба към Светлото.

Малко по-късно съм на повърхността.

Усещам пулса в ушите си.

Плувам към брега.

На напечената скала ме застига адреналина.

Вторият път скока е по-бърз.

Вторият път летя!

07.2021г.

Силистар