събота, 9 август 2014 г.

за Фаст фуд културата 2

„Да се научим да готвим за пет дни!”
Е как за пет дни!!!?
За пет дни, не може да се научиш да режеш с нож!
Тая храна нали хора ще я ядат!”

               Каза Майстора и тъжно поклати глава…


Да научиш нещо, не значи да почетеш за него. Трябва да го пипнеш, да го помислиш…
И това не е вопъл за „старото” срещу „новото”, или за „слоу” срещу „фаст” фуда!
Това е размисъл за клишетата, които ни е удобно да приемаме.

Ние ядем, мислим и живеем фаст фуд, защото така ни е удобно. Удобно ни е да не мислим и да „не го взимаме на вътре”.
Не е въпроса  само в „мързел”-а, да отделим необходимото време и енергия на нещата които ни заобикалят.
 /Да , има повърхностни хора, но те не са феномен на нашето съвремие – имало ги е винаги./
Защо всички обаче попадаме в клопката на „клиширането”, 
на фаст фуд-а?
Обществото в което живеем, работи на бързи обороти. За да бъдем добри специалисти, в това което правим, трябва да постигаме висока степен на специализация /експертиза/, което ни изяжда времето за всичко останало.
За това, извън сферата ни на специализация, ни е по-удобно да боравим с клишета.
В следващият момент обаче, тези клишета превземат всичко…
Отношението ни към семейството, децата,приятелите, здравето, духовното -  стават  фаст фуд.
И попадайки в това клише, какво ни отличава от „повърхностните”?
Всъщност би трябвало, нашата експертиза да ни води до по-добри доходи и обществен статус, които да ни дават по-лесен достъп до КАЧЕСТВО, т.е. да ни дават възможност да живеем по-качествен живот.
Качеството е обратното на фаст фуд-а, то е обратното на повърхностното.
И тук идва клопката:
Полагайки огромни усилия да сме специалисти и да имаме високи доходи, би трябвало да имаме възможност за високо качество на живот. Влагайки обаче енергията си за първото, ние получаваме фаст фуд качество и клишета, често без да можем да ги различим /заради липсата на време и енергия/.

„Добър ден! Ще желаете ли бургер с картофки и кола, за четири  деветдесет и девет?”   :-)

08.2014 г.



за тревата



Гледам как расте тревата.

           Запълва със живот местата,

                           „оплешевели” от делата ни.
 
Тревата,
                рисуваща върху земята…
                                                           НИ.

 




с.Бистрица                09.08.2014г.







четвъртък, 31 юли 2014 г.

за Фаст фуд културата 1



  Фаст фуд е дума, обобщение на съвременния начин на живот и мислене, на „западният”, „консуматорски”  начин на живот .
Този подход към живота, изповядва опростяване на нещата, поставянето им в приемлива и лесно смилаема форма, не задълбочаване, повърхностно приемане на съществуващото - полагане на по - малко усилия за неговото осмисляне и възприятие.
По своята същност, това е едно постоянно вкарване в клише, на нещата които ни заобикалят и нещата с които се сблъскваме.

 
На практика фастфуд мисленето е проникнало във всички сфери на нашия живот и във всичко което ни заобикаля.  Консуматорското общество, поощрява  мисленето в тази рамка – „Бързо, лесно, просто.”
Какво представляват самите фаст фуд ресторанти:
 Отиваме на място което имитира уникална ресторантска атмосфера /франчайза задължава оператора да използва обща за всички ресторанти концепция/, дават ни,много бързо, да ядем нещо, което имитира някакъв вид храна.Нещото е направено от неизвестни неща, по много бърз начин.  Изяждайки го бързо, в нас остават чувството за заситеност. Няма „сложно” общуване със сервитьор, няма чакане, няма „сложни” описания в менюто и т.н.. Общуването със сътрапезниците ни, също протича „стегнато” и бързо. Средата не е създадена за „застояване”, търси се „човекооборот”.
И така тръгвайки си се чувстваме „сити”.
 Използвали сме тази услуга без да сме и отделили необходимото време,  или пък енергия, за да и се насладим, или да научим нещо, да се изненадаме...
Какво представлява нашата фаст фуд култура:
Отиваме на кино, което два часа провокира сетивата ни /не мисленето ни/. На повърхностно ниво, стимулите които ни се предоставят, са добре пакетирани, но почти изпразнени от съдържание. Излизайки от филма се чувстваме отново някак „сити".
Няколко дни след това, не можем да си спомним за какво е ставало дума. Обикновено описанието е „грандиозно шоу” , „страшни ефекти”, „ненадминат спектакъл (!!!???)”
Точно това толериране на формата за сметка на съдържанието, този подход, можем да обобщим като - фаст фуд мислене.

 07.2014 г.

на Мега

Нямам съмнение, въпроси, вече ясно е - последното,което в този Свят ще видя, ще е лицето ти, очите ти и устните, моя, пожизнена Любима... ...