Понякога бъркат спокойствието ми с лудост.
Когато всичко виси на косъм и времето свършва.
Когато всичко е заложено и може да бъде изгубено.
В тези моменти е прието
да вриш и кипиш,
да скачаш, да викаш, на Света, на Бог.
Трудно е да разберат, че точно тогава
Можеш само да се молиш -
да си взел правилните решения,
да можеш да вземеш правилните решения,
във малкият отрязък време,
оставен за решения от Бог.
Всичко друго е илюзия -
За възможната ни непобедимост,
За възможното безвремие
на недовършената младост,
За възможното несъвършенство,
в Картината рисувана от Бог.
