На къщицата има некролог на двамата стопани и сина им.
Не го снимах, от уважение към скръбта на този който го е направил.
Толкова силно ме порази историята, че не исках да Ви я споделя по повод празника ни, за смъртта на дякон Игнатий.
Защото живота му, хорото му, е нещото което ме кара да се гордея, че съм наследник на тези мъже и жени, възкресили България.
Хорото, приятели!
Живота е изтекъл, покрай оградата на къщата, където се е играло хорото.
Живота е отлетял с дима на комините, маркиращи живите къщи.
Но на тази стара, олющена ограда е останал, написан на камък, спомена от празника на Живота.
От сватбата и от хорото.
И от Апостола.
Бог да прости мъртвите,
...и да укрепва живите.
Да го празнуваме този Живот...
Хубав и усмихнат ден!
Няма коментари:
Публикуване на коментар