за Добруджа, Сухоречието, Корбана

Експедиция Каменци'26
Задачата - Приготвяне на "Агне на пещ" и вечеря за 30-ет души, с продуктите на Сухоречието, в сърцето на Добруджа.
База - ЕкоКъмпинг Селцето, с.Каменци
Логистична и продоволствена база - Бялата къща, с.Богорово.
Период 13-17 август 2026г




Всички наши приключения по Сухоречието (както и легендарната експедиция Оногур 2020), започват от Бялата къща, с.Богорово. Селото се намира на 15 км от Силистра и баща ми е кметски наместник. Тази година откри туристическа пътека, а от години, с майка ми, произвеждат уникални продукти, характерни за района. Ракията им е също легендарна, както и пуканите "рибки", доматите, пипера (и всичко необходимо за Богоровска салата), кайсиевия сладкиш, подправките и други провизии, които са приготвили за нашата вечеря. Разбираме се на следващият ден кога ще вземем агнето, от стадото в с.Поп Кралево и продължаваме по нашият път към мястото на събитието.



Изтъкана от духа на равнината и уханието на треви, подправки и билки, традиционната добруджанска къща е истински символ на Сухоречието. Отличаваща се със своите ниски, но просторни силуети, с бели варосани стени, чаровен открит чардак (кьошк) и солидни каменни основи, тя е създадена да устоява на суровите зимни ветрове и да носи прохлада в горещите летни дни. Всеки детайл – цвета на кьошковете и стрехите (сини, зелени или горено дърво), дървените резбовани елементи, подредения с любов двор, с асма и каменни плочници, разказва история за труд, традиция и непреходна красота, която ни връща към корените.
Така е и в базата ни - Еко Къмпинг Селцето, с.Каменци.
Къщата е напълно реновирана, а околният терен е усвоен в духа на най-добрите съоръжения на които съм бил (в Гърция, Хърватска и по света).
Общите части - перални, бани, тоалетни са безупречно чисти и носещи всички удобства на съвремената техника и уют.
Местата за бивакуване са захранени с ток и вода, има обособена басейн и барбекю зони.
Възстановения Сайван, с пеща му и просторната кухня, в приземния (зидан с камък) етаж, ще бъдат нашата "сцена" и кухня, през следващите дни.
Специални благодарности на Милена и Атанас, хората които стоят зад успеха на това райско кътче от Сухоречието.



Баща ми прави страхотно розе! Стила е провансалски, гроздето е смес от местни автохтонни сортове.Лозето е садено от дядо ми и все още го берем, както е било стотици години в Сухоречието, на "меджия". Събират се близки хора, прави се една маса на обяд, а преди и след това се свършва работата.
Алкохолните напитки в Бялата къща, с.Богорово се произвеждат по традиционни методи, но при високи стандарти за хигиена и качество.
Баща ми е майстора.
Виното му носи вкуса (и цветовете) на Сухоречието.
Ракиите му са легенда.
Тази година, за нашата вечеря, избрахме мускатова, реколта 2025.
Комбинацията с Богоровска салата - уау!!!
Вкуса на началото на сборовете и празниците, по тези села



Братята Боян и Марио са душата на бранда PinkPelikan, вината за който прават във Винарна Кайнарджа, от лозята на Сухоречието. Братята са пример за това, как когато Модерното, срещне даденостите и традицията на Сухоречието, резултата е световен продукт с най-високо качество.
Техният купаж Марселан, Каберне Сувиньон и Рубин 2023г., направен в стил Кларе, беше препоръчания от Боян, избор за нашата вечеря.
След като и той беше доставен, беше време да се погрижим за агнето и да започваме да готвим



Село Каменци, където се намира нашата база ЕкоКъмпинг Селцето, е скритият бисер на община Кайнарджа!
Старото му име е Кайрак – от турската дума за каменисто, сухо място. През 1942 г. селото получава днешното си българско име, но историята му пази много повече от просто географски особености.
Преселвания през XIX век – след Руско-турските войни част от жителите заминават за Бесарабия, а тук идват нови български родове.
Румънският период (1913–1940 г.) – въпреки границите и натиска, местните хора устояват и съхраняват българското си самосъзнание.
Завръщането към България – с Крайовската спогодба от 1940 г. Южна Добруджа отново се връща у дома!
​Църквата „Св. Възнесение Господне“ (Св. Спас)
​Изграден от масивен дялан камък, местният храм е истинско бижу на добруджанската архитектура!
По време на чуждото управление именно църквата е била мястото, където българският език, вяра и традиции са останали живи.
​Днес Каменци е тихо и спокойно място с характерните за Сухоречието постройки и дух.



Когато дойде време за сбор в селата по продължение на Добруджанското сухоречие, вратите на всяка къща се отварят широко, а селото оживява от глъч и радост. Сборът тук не е просто събиранв на площада (или до манаатира), а ритуал на уважение, родова памет и гостоприемство.
По стара традиция роднини, съседи и приятели от близки и далечни села се стичат, за да почетат домакините и да споделят празника с тях.
Сърцето на сбора е в самата къща и около богатата трапеза – отрупана с порции "агнешко с булгур", пържени кюфтета, свежа салата, домашна ракия и хубаво вино.
​Но сборът носи и памет, която остава вградена в народните песни. В моя род все още се разказва историята за баба Пауна, която трагично загива при инцидент на път за сбор в съседното село. Нейната съдба и до днес живее в песен, която се пее от поколение на поколение из селата по Сухоречието – като напомняне за това каква злощастна съдба са имали тя и близките и.
Това са онези ценни моменти, в които си стискаме ръцете, разменяме си прегръдки, разказваме си истории и поддържаме живи житейските връзки, които ни обединяват.
На Голяма Богородица, 2026, традицията на Добруджанският "Сбор", ще бъде уважена с нашата "Вечеря под звездите".
Ще почетем баба Мария (майсторката на "агнешкото с булгур"), двете и внучки Марии, както и нашата закрилница Пречистата Дева.
Ще направим корбан за здраве.
Ще присъстват хора от Богорово, Силистра, Срацимир, Сребърна, Дъбник, София, Банкя, Виена, ще приготвим "Агнешко с булгур", "Богоровска салата" и "Добруджанска пита".
Ще пием най-изтънчените напитки на Сухоречието.
Ще пеем и играем песните му.
Добруджа каквато я обичаме!



Преди години съм писал това (линк в коментари) - "Никога не съм видял радост, у някой от мъжете, от акта на прекъсване на живота. Напротив, възпитаван съм, че това е работа.
Работа, която всеки мъж трябва да може да свърши, когато и където трябва.
Мисля, че е честно - ако ядеш месо, трябва да можеш да отнемеш живот - без радост или тъга, с ясното съзнание, че такъв е редът на нещата."
Агнето е 30-на килограмово и е от стадото на бай Иван, от с.Поп Кралево.
С баща ми, го порционираме, което само по себе си е занаят.
Майчето, препенва дреболиите и подготвя "дробсърмата".
Освещаваме солта и "елея" в катедралния храм Св.Св.Петър и Павел, в гр.Силистра (където съм кръстен и аз, и синът ми).
Ще използваме осветените продукти за корбана.
В християнството правим корбани - думата е с библейски котен и се използва за "споделяне на храна".
"Курбан" е дума с тюркски произход и означава "жертвоприношение".
След Христос (нашата най-голяма и свидна жертва) християните не правят жертвоприношения.
Залезът ни заварва на дунавския бряг.
Готови сме за големият ден - "Вечера под звездите, Каменци'26".



Майка ми е пазителката на традициите. Жената, която знае всичко за обичаите, рецептите, подправките и билките на Сухоречието.
Всяка година, по Коледа, пътуваме от близо и далеч, да почетем традиционните и гозби и да си спомним, в Бялата къща, за тези които вече не са с нас. Децата да видят обичая и да вкусят традицията. Заедно ще приготвим храната, в кухнята на Милена от ЕкоКъмпинг Селцето.
Рецептите са на баба ми Мария, която е била майсторка и хората са я викали да им помага, да си приготвят тавите (за пеща). Днес е Богородица, нейният имен ден и през цялото време имам чувството, че и тя готви с нас.
Милена, приготвя добруджански пити.
Наско е опалил пеща на двора, от сутринта.
Към 12 и 30 сме готови с нашите тави, поставяме ги в пеща, замазваме с кал и чудото започва да се случва.



Към 18 и 30, салатите и питите са готови. Правим бърза проверка на агнето в пеща (нищо, че после ще се правя, че не знам дали е станало) и изваждаме напитките по масите.
Гостите започват да идват и скоро празникът, в своя най-хубав вид, започва - с песни, добруджански хора, шеги и закачки.
Вадим (официално) агнето и както е било от древни времена, жената, която цал ден му е "треперила" започва да сипва.
Баща ми подхваща песен и настроението на празника ни завладява.
Над нас са звездите на Добруджа, а сякаш между нас са и тези жени и мъже за които пеем и разказваме на трапезата си.
"Вечеря под звездите, Каменци'26"
Приказка в най-чист вид!
Благодаря на всички замесени!

за звездите на Добруджа

Аз съм роден в Добруджа.
Роден съм в земя, където преди векове, хората когато е имало суша, са стреляли към небето, за да изплашат боговете.
Роден съм в земята на "последният римлянин",
единствения победил Атила.
Роден съм в земя, където хората са добри и гостоприемни.
Роден съм в земя, която мирише на хляб.
Житницата на България.
Наричат я "наш, земен Рай".
Роден съм в земя, която последна се е върнала в Родината Майка.
Затова сме "болни" патриоти.
И винаги верни...
Роден съм в земята на мъжете от 31-ви Силистренски пехотен полк -
Железния.
Роден съм в земята на първите християни по нашите земи.
Които никога не са спрели да бъдат такива.
Аз съм роден в земята на най-ярките звезди.
Най-красивите звезди.
Звездите на Добруджа.


15 Август 2026 година

за Храната в Неапол '26

Местна Пицария 1.0

Anthony Bourdain е една от причините да се науча да готвя, преди години. Неговият начин на пътешествие (чрез местната храна и местата от задните улички) ми е донесъл много приклюения, запознанства и уникални вкусове през годините. Благодарение на Alexandra Yordanova  (нейните танго контакти, в Неапол) имахме предложения, които ни се случиха и които определено ни дадоха много от оригиналния, автентичен Неапол. На снимката сме в кафене препоръчано ни от таксиметровият ни шофьор.

Пицарията е Pavia. 

Баби от квартала, чакат пред вратата да им изпекат пицата и да я отнесат вкъщи, за вечеря. Собственика работи в средата на кухнят, а жена му сервира в салона. И двамата са в края на своите шестдесет. Мястото е основано от баща му, през далечната 1965. 

Поръчвам пица с името на заведението и вино "from the house". 

Перфектно тесто, форма, вкусове. Виното е мътно, екстрактно Алянико, с интензивен танинов и кисел, стафиден вкус.🍷 Не бях готов за това, което получих и му повярвах, че си го е правил сам👍😎

За сметка на това, в менюто има неаполитанска, крафт бира, с доста добро качество. 🍺

Момчетата от квартала, както и двамата от "разноса му", се чувстват длъжни да подвикнат закачки, към майстора (или жена му), всеки път щом влизат в заведението.🇮🇹

Жената остава искрено изненадана (и благодарна) от сървис таксата, която и оставям.❤️🍀

Истински Неапол - цветен, шумен, вкусен 🇮🇹

Местна тротерия 2.0

В търсене на домашният вкус на Неапол, попадаме в Trattoria -та на сеньор Пепино. 

Старият гларус няма жена (от изложеният централно колаж изглежда да е имал (снимал) много).

Заменил я е с двама сръчни индийци, които говорят много, много развален английски - мият чинии и "поготвят" в малката кухничка.

Като жест за неувяхващата си мъжественост и романтизъм, сеньора беше украсил заведението с висящи от тавана изкуствени рози.

Като символ на добрия си бизнес нюх, обаче беше избрал най-евтините възможни, китайски (може пък да са били индийски 🤔) и въздействието беше по-скоро "спорно"...

Може би поставеният над вратата на кухнята оригинален, австралииски бумеранг, също е бил предупреждение за нещо, но аз съм твърде гладен, за да мисля в онзи момент и за това.🪃

Пепино говори само италиански и след като уморено заключи, че нищо не разбира от шегите и въпросите ми по менюто, насочи вниманието си към останалите 3 маси в траторията.🙉🍴

Криво-ляво се разбрахме, с цветната бригада, че се гордеят със спагетите си с морски дарове и с бялото си, домашно вино.

Виното се оказва наистина хубаво!

Най-вероятно е Фалангина, защото е свежо и леко и мисля, че различавам зелената ябълка и цитроси.

Индииския италиано-англииски, не ми дава пълна увереност в предположението.🤔

Останалите маси получават храна, хапват и си тръгват (включително една голяма фамилия, от поне три поколения, заела съседната голяма маса).

Аз получавам, основно усмивки от замисления сеньор.

По едно време, реши, че е минало доста време (по това време му донесоха торбичка миди от пристанището) и че е хубаво да получим някакви разядки.🍲🥖

Истината е, че пристигна супер вкусен квасен хляб, хубава биволска моцарела с резени домати, антипаста - различни пържени зеленчуци и загадъчни (но да, супер вкусни) кюфтета (после разбрах, че са Zeppoline).

Някъде по това време малък октопод, пленен в голяма синя купа, се запъти към цветната кухненска бригада, в задната част на заведението.🦑

Поръчах втора бутилка вино и  напрежението видимо спадна.🍷

След още един час, храната ни беше тържествено поднесена.

Истината е, че октопода и мидите, бяха (невероятно) вкусни и изключая леко прегорения чесън в соса за пастата, всичко беше добре сготвено.

За съжаление времето ни беше отчайващо напреднало (а и не знаехме италиански), та нямахме възможност да се насладим на десерт.😀

Запътих се към масата на сеньора, да оправим сметките, разсъждавайки над въпроса, да започна да давам бакшиша предварително, защото следварително (както беше в нашият случай), освен доволна усмивка на лицето на сеньор Пепино, не допринесе по никакъв начин за качеството (и бързината) на това, което бяхме получили.

Може да се каже, че и парите ми не работеха в моя полза.🤝

Старият хитрец, беше включил разядките в сметката, но пък беше "жертвал" октопод и ни беше гостил с истински Заполини, които събудиха любопитството ми и които издирих на следващият ден, на улица СпацаНаполи (която можете да видите на последната снимка от орлов поглед).

Из уличките на Неапол.🍷🇮🇹

Сертифициран ресторант за местна храна 3.0

"Pasta e patate" е описана в края на осемнадесети век от Винченцо Кородо. Била в проста храна - няколко вида паста (от дъното на сандъка), с картофи, пушено сирене, салам и пармезан. Идва от бедните квартали и успява да се издигне до масата на владетели и пътешественици - истински символ на Неапол.

Заедно с другия символ Пица Маргерита и страхотното вино от остров Иския, от автохтонния сорт Biancolella, решаваме да ги опитаме в сертифицирания за автентична кухня ресторант dal Solduno (намиращ се на 24 крачки в права линия от вратата на двора, на сградата, в която се намира апартамента ни).

Десертите, които предлагат са голяма гама, а кафето е традиционното (вече) Kremoso. 

Интериорът е минималистичен, музиката приглушена, сертификатите заслужени.

Червената Маска е Пулчинела (Pulcinella) — една от най-важните и емблематични фигури в неаполитанската култура и традиционната италианска Комедия дел арте (Commedia dell'arte).

Обслужват ни двама души и не е защото нямат клиенти. 

Вкусовете на Неапол, какъвто ни харесва 🍷🇮🇹🍀

Храната в местното изкуство 4.0

Нещата от чинията ми, при сеньор Пепино, ги виждам изобразени в естествената им среда, от автор, направил го с хиляди камъчета, преди повече от 2200 години. Картината е намерена в останките на "Къщата на Фавъна", в руините на града Помпей, унищожен от изригването на вулкана взел живота и името му. Тя изобразява битка между октопод и омар в центъра, заобиколени от десетки видове морски обитатели.

​Мозайката е толкова прецизна, че ихтиолозите са идентифицирали над 20 различни вида средиземноморски риби и морски дарове. Изложена е в колекцията на музея MANN, архиологическия музей на Неапол. В колекцията можете да видите изобразени, както други представители на флората и фауната от онова време, така и на традицията "неизчистен от огризки под". Вярвали са, че огризките, освен че показват колко богат е собственика, са и заслужена храна за "духовете на къщата". 

В "Тайният кабинет" можете да видите и други техники и практики от онова време, ювелирно изобразени. Събрани са от дългогодишните управители на града - фамилия Фарнезе. Изложени са в бившият им дворец, който е превърнат в един от най-известните световни музеи, именно MANN (​Museo Archeologico Nazionale di Napoli).

Може да се каже, че с епохите рецептите са се променили, но съставките (и в Неапол) са си едни и същи.

Последният ден на пребиваването си, се качваме на фуникуляра и се озоваваме на върха на хълма Вомеро.

На неговият връх се намира "наблюдателната кула" на града, Замакът сан Елмо, на чийто връх (тук ми се получи, като приказка за магьосник 😀) се помещава Музея за съвременно изкуство на Неапол (Museo Novecento a Napoli).

В музея има изложени творби на над 170 автори, творили между 1910 и 1990 год.

Визията към продуктите, храната и ароматите на града са отново впечатляващи.

И да - рецептите и стиловете се сменят, но съставките и удоволствието остават.

Неапол и апецифичната му, южняшка субкултура - също ❤️🇮🇹🍀

за Хляба ни

"С нож можеш да убиеш, можеш и да отрежеш филия хляб на гладния.

Няма лош нож, сине..."

Пред хляба всички сме равни! 

Преди години, баба ми и дядо ми са били бежанци в друга държава, пък била тя и Родината майка.

Няма оправдание, през 2022 година, тези деца да са бежанци!

Няма оправдание, което да ми дадете, за тъгата в детските им очи!!!

Дечица, простете ни!

Дано съм Ви подарил поне една усмивка  💙💛🤍💚❤️

#StandWithUkraine #PrayForUkraine #BulgariaStandWithUkraine

за Ореховото вино

В началото на нашият век, имах верига от барове. С един приятел ги създадохме от нулата. 

В началото често ни се налагаше да работим, като бармани, сервитьори и помощници в кухнята, докато нещата потръгнат.

По това време изучавах изкуството на смесване на напитките.

Бях приличен барман, с доста добри знания по история на напитките и класическите миксове.

Часове разговори на бара с клиенти, бармани и търговци на огнени напитки, както и десетки прочетени книги са в основата на познанията ми по темата ( естествено и десетки дегустации на всички възможни напитки 😄🍸).

От това време е и мечтата ми да открия перфектния микс, или основа за микс. 

Може би ликьор?

Историята минава през жалките ми опити да извлека вкус от смес между спирт, мед и мащерка ( нещото ферментира и гръмна 🙃).

На по-късен етап имах опити с люти и горчиви спиртни напитки.

Като цяло, нещата утихнаха около 2010, когато с голямо любопитство и страст навлязох в света на виното. 

Имах няколко курса с водещи български и международни енолози. Бях редовен посетител на всички български виноизложения - в столицата и в страната.

Имах ресторант, специализиран в продажбата на вино и като негов собственик, имах възможност да се запозная и да общувам с повечето актуални производители, търговци и вино специалисти.

От това време е любовта ми към българския сорт Мавруд - един от най-переспективните български, местни сортове, наша надежда за най-високи международни отличия.

През 2013-та се заселихме в Къщата с ореха.

Още първата година направихме ликьор от зелени орехчета - традиционна рецепта за много български "градски" баби.

Някои приписват на извлека поч'ти митични лечебни свойства - от липса на апетит и язва, до лечение на импотентност и заушки.

През късната есен на 2014-та, в един от първите дни в които палим печка, вдъхновен от класиката "вино пред камината" бях отворил бутилка мавруд.

Бавно отпивахме от красивата течност, наслаждавайки се на играта на огъня, домашния хляб и моцарела.

Разговора се беше отплеснал към историята ми с "Бар на края на Вселената".

Погледа ми падна върху бутилчица орехов ликьор. 

Доброто настроение и бармански спомени, ме подтикнаха да добавя няколко капки ликьор към чашата ми с вино.

Резултата беше зашеметяващ!

Експлозия от плодови аромати, подчертана от сладостта на ликьора и обогатена с ореховите, танинови вкусове.

Вкуса се родееше с вината стил Порто, които бях дегустирал не веднъж.

Откритието беше невероятно!

Всички затаени мечти избухнаха - най-сетне перфектния микс!

Световната слава чукаше на вратата на къщата ни.

Започнах експерименти, за да открия точното съотношение между виното и ликьора.

Естествено отворената бутилка не беше достатъчна за провеждането на проучвателните работи.

Точното отношения на съставките беше открито някъде между втората и третата бутилка мавруд, като останалото количество беше употребено за да се затвърди вкуса.

Беше нахвърлен груб план за запазване на марка и развитие на продукта.

Беше измислено име - Орехово вино.

Допуснах само една, едничка грешка.

Окрилен от ентусиазма на първооткривателя, написах току-що измисленото име в Google, за да проверя дали е "свободно".

Веднага бях охладен, все едно залят с модерното някъде по това време, ледено предизвикателство - леген с вода и лед.

Такава напитка, в Северна Италия, произвеждаха от векове.

Наричат я Vino Diablo, и на следващата сутрин разбрах защо...

Когато прекалите с тази напитка (аз бях изпил сам поч'ти три бутилки), на следващата сутрин главата много ви боли!

Напитката е изключителна (до две чаши😄), като аперитив или дайджестив.

Въпреки, че не пожънах световен успех, нито съм първооткривател, ние произвеждаме Орехово вино, от тогава и сме известни с него сред нашите приятели.

Имам няколко тайни при приготвянето, които съм сигурен че нито в Италия, нито някъде другаде знаят.

Това са нашите спомени - Орехово вино от Къщата с ореха.

с.Бистрица 

05.2021г

за Свинското ( с любов )

 

В китайския език, йероглифа за дом, е стилизация на прасе под покрив.

Измервали са благосъстоянието си по броя прасета в стопанството.

Наскоро четох за впечатленията на покойния Антъни Бурдейн, от смърта на прасе в Португалия.

Дадох си сметка, колко си приличат тези моменти във всички краища на света.

Има нещо предвечно в такова събитие - група мъже убива голямо животно, заедно със семействата си го "скопосват".

Кулинарен празник, но и работа. 

Всеки има своята роля в събитието, работата е разделена - има за мъже и за жени, има за млади и за стари, има и за децата.

Предполагам, че и в родово-общинния строй се е случвало по същия начин.

Нека да изясня, в самото начало, отношението към смърта на животното, в местата на моето детство.

Никога не съм видял радост, у някой от мъжете, от акта на прекъсване на живота. Напротив, възпитаван съм, че това е работа.

Работа, която всеки мъж трябва да може да свърши, когато и където трябва.

Мисля, че е честно - ако ядеш месо, трябва да можеш да отнемеш живот - без радост или тъга, с ясното съзнание, че такъв е редът на нещата.

Бях седми клас, когато майка ми ме помоли да заколя кокошка.

Никога не съм я питал, защо е решила че мога, или че трябва.

Както писах, възпитаван съм, че всеки мъж трябва да може да направи, каквото трябва - когато трябва.

Коледа беше празника на дядо Цветан, бащата на баща ми.

Баща ми има трима братя и всички, винаги са били поканени, със семействата си, на всяко такова събитие.

Сутринта се събираме и закусваме, разпределят се ролите, разказват се истории от други години.

По изключение, от сутринта се пие греяна ракия - за стопляне и "озверване".

Ракията винаги е гроздова, най-добрата за такава напитка.

Приготвя се с мед в поцинковано, червено чайниче и цял ден стои на туча на бумтящата печка.

Във всяко село има местна история, която общо взето е за едни образи, които така се "озверили", че изпуснали прасето и после го гонили с пушка.

Има вариации, но общия сюжет е такъв.

Живота на свинята се отнема от опитен мъж - касапин.

Когато дойде ред за свинска смърт, такъв човек ходи от къща на къща, и след задължителната наздравица с греяна ракия, си свършва работата.

Взима полагащото му се месо и продължава натам.

Цената за смърт, касапското месо - най-крехко и вкусно.

В нашето семейство, никога не сме "викали" касапин.

Работата я вършеше дядо ми.

Когато ръката му отслабна, започна баща ми.

Докато не започне дрането на животното, жените си стоят на топло и нямат работа около "боричкането".

Тогава обаче започва и готвенето.

Първо се запича на тиган касапското месо - по-малки рибици, от вътрешната страна на гръбнака, както писах, изключително крехки и вкусни.

Подправят се само със сол и малко домашен червен пипер.

Хапва се с горещ селски хляб (най-вкусна е долната коричка на квадратния самун).

После започва обработка на сланината - от нея се правят джумерки и мас.

Започва разфасоването и обработката на различните части на прасето, които придобиват месарски и кулинарен вид.

Правят се различни колбаси, ястия и месни заготовки.

Работещите на студа от време на време ( когато ръцете ти са толкова студени, че не можеш да допреш кутрето си до безимения) влизат на топло, да се сгреят на огъня.

Пачата от уши и бузи, печените крачета, бахура, както и шкембето в масло, джумерките са уникално вкусни, когато са пресни.

Приготвя се  наденици, филета и шунка, които се подреждат да се сушат, прави се бабичка - деликатес, които се суши и се яде чак по Великден.

Кожата също се обработва, от нея могат да се направят цървули, или чанта, защото е почти водонепроницаема.

През цялото време настроението е приповдигнато, дали заради ситостта, или заради огнената, медена  смес - подвикват се закачки, подхващат се песни.

Не знам, дали Коледа идва от колене, или от името на древно божество - в народния фолклор, всичко е толкова преплетено.

Не знам и от къде идва дядо Коледа.

За мен усмихнатия белобрад старец прилича на дядо ми Цветан, застанал в средата на двора и пеещ песента за "добър юнак" Богдан, който имал " ранена коня" и се надбягвал със Слънцето, за изгората си.

Някъде там е и милата ми баба Бонка, която когато два ножа се допрат, се кръсти и казва неразбираеми думи, за да изгони смъртта от мъжете в къщата, да не ги стига острие.

Голямото семейство и уникалните вкусове на Добруджа.

В края на деня, всичко се разпределя на пет части, за петте семейства участвали в празника.

Връщаме се в града и в юношеската ми глава, сякаш пътуваме с машина на времето, от ония стари времена на историите от празника, към настоящето на 90-те - сиво и забързано.

Знаете, че отношението към свинското в нашата диета, претърпя големи метаморфози - от пълно отричане, като към нещо вредно и даже мръсно, до ренесанса му през кето-диетата и доказано по-високата точка на горене на свинската мас - по-здравословната алтернатива при пържене и готвене на висока температура.

Аз винаги съм подхождал с уважение.

Заради спомените и онази радост, запечатана в коледните студени дни.

Заради мъжете, които вече не могат да пеят и жените, които заедно с тях, живеят в спомените.

Приготвяйки продукта, ми се ще да отдам почит, на тези хора принадлежащи на един отминал свят.

Свят, където само мечтата е чертата на хоризонта , 

където момичета засенчват слънцето 

                                                          и юнаци се надпреварват с него.

Добруджа на моето детство.

за Готвенето, детството и Великден

 

Всяко детство си има своите аромати на празник.

Моят е на агнешко с булгур.

Много дълго време си мислих, че това е единственият начин да се готви булгур - в детската ми глава продукта се беше препокрил с ястието.

Това беше рецептата за празник на баба ми.

Тя се казваше Мария.

Дядо ми се казваше Иван.

Винаги са били пример за мен - винаги заедно, винаги част от едно цяло...

Баба ми е от едно много старо село, от околностите на нашият най-северен град - Силистра.

Селото има автентична носии и обичаи, музика и специфична кухня.

Никога няма да забравя, аромата на билки и огън в нейната кухня. Сгушен до печката, слушах истории от стари времена и отпивах от липовия чай, който къкреше цяла зима, в единия край на туча.

За кухнята и съм писал и друг път - http://mislizahraneneto.blogspot.com/2018/02/blog-post.html

Баба беше жена, която сутрин " запалваше" деня и вечер го " гасеше".

Тиха, кротка, но винаги знаеща какво да каже и какво трябва да се направи.

Имаше различни манджи - яхнии със сушени сливи, супи с ориз и киселец и много различни и непознати билки.

Когато трябваше да се посрещнат гости обаче, или да се готви за сбор, и особено за Великден, нямаше въпроси - винаги се готвеше агне с дробсърма с булгур, джоджен, девисил, както и пържени кюфтета и салата.

Агнешкото се печеше на пещ и се готвеше от всички жени в къщата.

Когато се пали пещ, идват и жени от други къщи, с техните тави, и всички се пекат заедно. 

Това отнема 3-4 часа.

По обед, всички идват да си вземат тавите и бързат за техните си трапези.

Булгура е един от най-старите продукти, използвани от хората.

В пещерата Магурата е открита шепичка, в близост до огнище на хиляди години, т.е. по нашите земи той винаги се е използвал.

Повече за продукта 

- http://dibblerscuisine.blogspot.com/2013/06/blog-post.html

Деветнадесети век, ориза навлиза масово от Азия и го измества в периферията на нашата кухня.

В силистренско, обаче е останал в празничните рецепти.

В Евангелието е записано, че на Пасха, тайната вечеря, нашият Бог и неговите ученици са споделили празнична трапеза - агне с билки.

Спекулация би било да твърдя, че освен хляба и виното, са имали и булгур, но със сигурност продукта е бил разпространен и използван и в Юдея, от онези дни.

Моят Великден, винаги е бил сред много хора, с много борби с яйца, домашни козунаци и агнешко с булгур.

Вкуса на детството ми, е вкуса на Великден.

С радостната глъчка на многото близки.

Вкуса, който ги връща при мен...

Христос воскресе, скъпи мои!

за Спагетите (с любов)

 

Началото на деветдесетте години, спагетите придобиваха култово значение в съзнанието на децата на прехода.

Как се варят спагети ме е учил един приятел от махалата - Боби.

Мятахме спагети по плочките и прозорците в кухнята им, докато не залепнат. Ядяхме ги с масло и сирене и си мечтаехме за дните когато ще пием италианско вино и ще ядем спагети в Рим - естествено като част от някакво мъгляво, но непременно светло и блестящо бъдеще.

Цялата тайфа учехме в различни училища, интересувахме се от различни неща, но заедно тренирахме джудо и прекарвахме цялото си свободно време. Застъпвахме се един за друг и се подкрепяхме, опитвахме се да оцеляваме в работническите, панелни квартали, от началото на 90-те.

Бяха доста гладни и криминални години.

По някакъв начин, приготвянето и консумирането на италианска храна ни доближаваше, в очите ни, до романтичния образ на мъжете на честта, елегантните персонажи от Кръстника, Мафията и десетките филми и книги по темата.

Корави и елегантни мъже на честта.

Когато за първи път поканих момиче на вечеря, бях толкова притеснен и нервен, бях си глътнал цялата граматика и вероятно съм заеквал - бях истински мъж на честта.

Тя обаче, каза да! 

И започнаха истинските мъки😀

След тренировка, в съблекалнята, небрежно попитах тайфата,  къде в града бих могъл, да заведа момиче на вечеря.

След нецензурните предложения, дюдюкания и два-три раздадени задвратника,  се обединихме около мнението, че новата пицария е най-подходяща - елегантна и модерна.

Боби, ми зададе няколко "контролни" въпроса, от сорта на "Кой влиза пръв в салона?", "Какво вино е подходящо за Карбонара? " и т.н.

След като чу "катастрофалните" ми отговори, заяви към останалите, че се заема - бях поканен, на следващия ден у тях на репетиция.

Вечерята беше след два дни, така че "имахме много малко време да запълним празнотата  "обноски на вечеря" в моя социален живот".

На следващия ден, в точния час, бях на линия за тази "необходима" тренировка.

Сестрата на Боби, която беше четири години по-голяма от нас, се беше съгласила да играе ролята на моя дама, а Боби беше нещо като салонен управител и сервитьор.

Не ме разбирайте погрешно, но сестра му имаше страаааахоооотни крака, които показваше по страшно елегантен начин и това вообще не помагаше да запомня тънкостите в подходящото държание в ресторант.

След като отнесох прилична доза подигравки , но и насърчителни думи и от двамата, бях обявен за годен и отпратен да репетирам поръчката на вино подходящо за пица Капричоза и в никакъв случай, кока-кола с него.

В уговорения ден и час, бях на уговореното място.

Стисках цвете в ръка, и се опитвах да преговоря няколко заучени реплики - Комедия дел арте в действие.

Момичето дойде.

Разходихме се, поговорихме и всичко си дойде на мястото.

Влязохме в претъпканото заведение и тя, за мое огромно облекчение, предпочете терасата, пред резервираната, централна маса.

Дойде момента с поръчването и момичето избра спагети Болонезе.

Вече бях влюбен!

Поръчах си същите, както и много добър Траминер...

Сервитьора се захили..

Момичето не трепна и добави две кока-коли към поръчката ни.

След това върна менюто и продължи разговора с мен, поглеждайки в очите ми.

Бях в девети клас на гимназията и исках да летя!

Спагетите бяха преварени, а колата топла, но точно тогава това нямаше никакво значение.

Ноща също бе топла, пропита с аромата на летния Дунав и парфюма и.

В чест на тези спагети Болонезе, после "специализирах" тази рецепта.

Да, приготвял съм ги и за други дами, след това...

По едно време, бях станал пословичен сред приятелите си😀.

Това е "проста", но уютна храна. 

Вкусна, полезна и такава, която създава спомени.

Гордостта ми е, че вече е любима рецепта и на сина ми.

Храна за хубави спомени.

за Готвенето и Хляба

 

Има много неща свързани с кулинарията, които ми се ще да разкажа.

Всъщност всеки ден разказвам готвейки за Вас.

Не си спомням първото нещо което съм сготвил.

Вероятно са били яйца на очи, пържени в свинска мас и поръсени с домашен червен пипер.

Спомням си, едно лято на село, на черно-белия телевизор на баба ми, даваха анимация, дон Кихот ( мисля че беше испанска със симулантен превод). Санчо Панса ядеше пържени яйца и си топеше жълтъците със селски хляб. Толкова ми се доядоха, че помолих баба ми да ми направи. От тогава, стандарта за съвършенство при яйцата, са тези пържени яйца със селски хляб в кухнята на баба ми, с вкус на сол, ръчно счукан червен пипер и сминдух.

Да готвиш за някого винаги е споделяне.

Какво може да ти сподели, човек който е млад и още не е живял? Или пък е стар, но не е живял?

Може би чужди истории?...

Винаги са ме вълнували другите, истинските, тези от които можеш да покажеш белег...

Знаете ли как се научих да правя хляб?

Исках да умра.

Бях фалирал.

Бях разочаровал цял отбор юнаци - добри, лоши, близки...

Всеки казва - трябва да не спираш да комуникираш.

Как да комуникираш, когато си нулевият заразяващ?

Когато си този, заради когото трябва да се пренаредят плановете, да се отписват взимания, да умират мечти...

Мечтаех и бях повлякал много хора със мен.

Бях стигнал момента в който не можех повече да се съпротивлявам, исках да спра, исках да заспя и да не се събудя.

Не звучи добре нали?

Затварях обект след обект.

Преместихме се да живеем в малък апартамент в Дружба.

Къщата ми беше на тухли, мечтите ми на трупчета...

Жена ми ме помоли да прочета молитвата " Отче наш".

Когато попитали Иисус, как да се молят на Бог, той им казал тази молитва.

Тревожеше се за мен.

Вероятно защото бях спрял да говоря...

" насъщният ни хляб, ни дай и днес"...

Явно това ме е заинтригувало, защото реших да опитам. 

Нямах много, но не ми и трябваше - брашно, вода, мая, захар, сол и олио.

Само като ги написах сега и пак видях всички съставки на живота.

Всяка работа за да се случи, трябва да я омесиш с тези неща.

Трябва и база, трябва и стихия, трябва и живот, трябва и вкус, трябва и и благост (смирение).

И всичко това в една перфектна хармония, "магия" се преобразява в насъщна част от Живота!

Започнах да меся всеки ден.

Изпробвах различни рецепти и форми.

Сестра ми ни беше подарила една кошница с неща за Нова година.

Пълнех кошницата с питки и хлебчета и я замятах с ръчно тъкан месал, за да си "почине" хляба.

Малкото апартаментче се къпеше в аромата на Живот.

Всяка вечер сядахме на масата и бързахме да споделим Хляба.

Не съм спирал да ходя на работа през цялото време, работех на всички позиции на които бях наемал хора и за които бях плащал заплати - управители, маркетинг специалисти, HR-ри, бармани, сервитьори, охрана, помощник кухня, снабдители, хигиенисти.

Моята лична Голгота.

Единствено готвач не можех.

Бях прекалено респектиран от занаята. 

Можех да помогна, но не можех да "застъпя".

Сега след толкова години, мога да се нарека шеф, защото знам, че мога да сготвя четиристепенно меню за сто и петдесет души, да ръководя кухненски екип, да плейтвам, планирам и организирам.

Имам много успешни мероприятия и сделки зад гърба си, но никога няма да забравя усещането, когато отмятам месалчето от кошницата и виждам радостта в очите на сина ми.

Истинска магия!

Скоро организирах нов бизнес, с доставка на храна. Успях да си стъпя на краката, да достроя къщата ( където се преместихме да живеем) и да стартирам нови бизнеси, с помощта на много приятели и близки.

Аромата на живот, се беше пропил в мен и не ми даваше да искам да заспя.

Ще ви споделя и нещо писано тогава -http://underlinestories.blogspot.com/2013/08/blog-post.html 

и рецепта за питка, която можете да си направите вкъщи 

https://m.facebook.com/story.php?story_fbid=897368880684526&id=407410053013747 

И така, замесете си Живот!

          ... и да опитаме да го живеем красиво.

за Страха и социалните мрежи

 

В това кафене в Арл, Ван Гог прекарва последните години от живота си. Той пише на брат си, че това е сцената, на която се събират маргинали и хора на ноща, към които се числи и той. Апартамента който обитава, се намира в същата сграда, така че в някакъв смисъл това е неговата гостна. 

Чашата ми е подарък от много години, тя изобразява терасата на същото кафене. 

Тези места в продължение на години са били сцена на социалния живот - места за срещи, общуване и раздели. В съвремието, успяхме да заменим много от техните функции - с телевизия, социални мрежи и мобилни устройства. Кафето, което можем да си приготвим вкъщи е дори по-добро от това от голямата, класическа, парна машина Cimbali. 

Всичко това за да спестим време и усилия.

Дали обаче, успяхме да постигнем нещо смислено със спестеното време? 

Дали използвахме спестените усилия да нарисуваме шедьоврите на нашата епоха?

Общувайки през социалните медии и научавайки новините през новинарските канали, някак успяхме да ги шаблонираме.

Постепенно всичко влиза в една голяма матрица.

Започнала с фаст фуд културата на потребление, тази матрица се разпростря и върху социалния ни живот и върху начина по който възприемаме света ( новините от него).

Рожденните дни се честитят по един и същ начин, благодарим на всички поздравили ни по един и същ начин, природните катаклизми се отразяват по един и същ начин, атентатите, заплахите които ни дебнат постоянно, влизат в света ни през много приличащи си цикли на информираност.

В кафенетата клюките са се разпространявали по-бавно и са били ограничени географски.

Превръщайки света в едно голямо кафене, възможностите за влияние май стават неограничени.

Информацията която циркулира в мрежата, би трябвало да ни направи свободни - да можем да виждаме тенденциите, да отсяваме истината.

Напротив, тя постоянно захранва сетивата ни и влияе на чувствата ни - страх, ярост, гняв, желание да придобиеш, да унижиш  и т.н.

През три-четири години света свършва - промени в климата, Ебола, земетресения, пожари, птичи грип, атентати, торнадо, Луда крава, война, бежанци, КОРОНА ВИРУС.

Този път май стигнахме далеч.

За първи път от много време, истерията доведе до действия - хората купуват като обезумели стоки от първа необходимост.

През 90-те години на миналия век, наблюдавах две подобни кризи.

За първи път, обаче не сме сами в лудостта си.

Телевизията ни показва кадри от Солун, Милано, Сингапур.

Света се запасява.

Мисля, че за голяма част от интелигентните хора, под 30-ет години, които видях в магазина онзи ден, това е още един аргумент - целият свят го прави, не могат всички да грешат нали?

Могат скъпи мои!

Бог не може да греши, всички други можем!

Това, че е световна истерия, не го прави различно, просто кафенето е голямо!

Това, че купувате много вода, боб и тоалетна хартия ( наистина това са най-продаваните артикули!) няма да Ви спаси, спасението е на друго място :-)

А защо точно това са продуктите?

Водата е ясна - така сме устроени че след въздуха е най-необходимата ни.

Бобът ( варивата) създават вече усещане за една свръх кризистност.

Не се разваля лесно, носи протеини, евтин е...

Явно тоалетната хартия е придобила специален статут в определението за криза, или пък има връзка с избора на продуктите в кризистната кошница...

Отново видях празни рафтове в магазини, а така не ми се иска да виждам отново празните погледи на обезумели тълпи...

Ще бъда смел и ще направя три прогнози:

1. Корона вируса ще дойде в България.

2. Ще вземе жертви.

3. Ще започнат да го лекуват.

И още нещо - не бях в магазина за боб, вода или тоалетна хартия, търсих вино от Португалия, за да продължа недовършен разговор със скъп за мен човек :-)

с. Бистрица  29.02.2020г.

за Хляба

„Насъщният ни хляб, ни дай и днес...”

Изключително е
                            - да създаваш.

По-силно е
                       - от планове, структури, цели...

Създаваш Хляб.

                 ...Света затихва,

                         в секундата, наситена с дъха му,

                                 в молитвата преди да го разчупиш ,

                                        в вкуса, когато го опиташ,

                                                    в мига когато разбереш –

                                   че няма по-голям от Него...

„Благодарим ти Господи ...”


                                                                                                                                                     10.08.2013г.