за Готвенето, детството и Великден

 

Всяко детство си има своите аромати на празник.

Моят е на агнешко с булгур.

Много дълго време си мислих, че това е единственият начин да се готви булгур - в детската ми глава продукта се беше препокрил с ястието.

Това беше рецептата за празник на баба ми.

Тя се казваше Мария.

Дядо ми се казваше Иван.

Винаги са били пример за мен - винаги заедно, винаги част от едно цяло...

Баба ми е от едно много старо село, от околностите на нашият най-северен град - Силистра.

Селото има автентична носии и обичаи, музика и специфична кухня.

Никога няма да забравя, аромата на билки и огън в нейната кухня. Сгушен до печката, слушах истории от стари времена и отпивах от липовия чай, който къкреше цяла зима, в единия край на туча.

За кухнята и съм писал и друг път - http://mislizahraneneto.blogspot.com/2018/02/blog-post.html

Баба беше жена, която сутрин " запалваше" деня и вечер го " гасеше".

Тиха, кротка, но винаги знаеща какво да каже и какво трябва да се направи.

Имаше различни манджи - яхнии със сушени сливи, супи с ориз и киселец и много различни и непознати билки.

Когато трябваше да се посрещнат гости обаче, или да се готви за сбор, и особено за Великден, нямаше въпроси - винаги се готвеше агне с дробсърма с булгур, джоджен, девисил, както и пържени кюфтета и салата.

Агнешкото се печеше на пещ и се готвеше от всички жени в къщата.

Когато се пали пещ, идват и жени от други къщи, с техните тави, и всички се пекат заедно. 

Това отнема 3-4 часа.

По обед, всички идват да си вземат тавите и бързат за техните си трапези.

Булгура е един от най-старите продукти, използвани от хората.

В пещерата Магурата е открита шепичка, в близост до огнище на хиляди години, т.е. по нашите земи той винаги се е използвал.

Повече за продукта 

- http://dibblerscuisine.blogspot.com/2013/06/blog-post.html

Деветнадесети век, ориза навлиза масово от Азия и го измества в периферията на нашата кухня.

В силистренско, обаче е останал в празничните рецепти.

В Евангелието е записано, че на Пасха, тайната вечеря, нашият Бог и неговите ученици са споделили празнична трапеза - агне с билки.

Спекулация би било да твърдя, че освен хляба и виното, са имали и булгур, но със сигурност продукта е бил разпространен и използван и в Юдея, от онези дни.

Моят Великден, винаги е бил сред много хора, с много борби с яйца, домашни козунаци и агнешко с булгур.

Вкуса на детството ми, е вкуса на Великден.

С радостната глъчка на многото близки.

Вкуса, който ги връща при мен...

Христос воскресе, скъпи мои!