Трябваше да скоча поне метър напред,
за да не се потроша на камъните шест метра по-надолу
(около два етажа от сграда).
Усещах болката в десния глезен...
"О.К. - ще трябва да скоча с левия"...
В морската дълбочина.
Погледнах към хоризонта пред мен.
Поех въздух.
Скочих.
Отворих очи в Тъмното.
Около мен са балони.
Светлината е горе.
Опитвам се да подтисна паниката и
да започна да греба към Светлото.
Малко по-късно съм на повърхността.
Усещам пулса в ушите си.
Плувам към брега.
На напечената скала ме застига адреналина.
Вторият път скока е по-бърз.
Вторият път летя!
07.2021г.
Силистар
Няма коментари:
Публикуване на коментар