за Скока

Стоях на ръба на скалата.

Трябваше да скоча поне метър напред,

за да не се потроша на камъните шест метра по-надолу 

(около два етажа от сграда).

Усещах болката в десния глезен...

"О.К. - ще трябва да скоча с левия"...

В морската дълбочина.

Погледнах към хоризонта пред мен.

Поех въздух.

Скочих.

Отворих очи в Тъмното.

Около мен са балони.

Светлината е горе.

Опитвам се да подтисна паниката и 

да започна да греба към Светлото.

Малко по-късно съм на повърхността.

Усещам пулса в ушите си.

Плувам към брега.

На напечената скала ме застига адреналина.

Вторият път скока е по-бърз.

Вторият път летя!

07.2021г.

Силистар