за Вярата

Сред морето от печал

                                      видях Надежда,

Светлина

                          сред  есенната кал...


 

за Хляба

„Насъщният ни хляб, ни дай и днес...”

Изключително е
                            - да създаваш.

По-силно е
                       - от планове, структури, цели...

Създаваш Хляб.

                 ...Света затихва,

                         в секундата, наситена с дъха му,

                                 в молитвата преди да го разчупиш ,

                                        в вкуса, когато го опиташ,

                                                    в мига когато разбереш –

                                   че няма по-голям от Него...

„Благодарим ти Господи ...”


                                                                                                                                                     10.08.2013г. 

за Жена ми ( с Любов)

След тъмната половина на ноща,

        изгря звезда...

                                      12.12.2003г.

Капки пламък 

                  на листа

                                на цветя

                                                от пролетта...

                                

                                             12.2003г.

 Изпълни ме с копнения и радост.

Ти си усмивката на моето сърце!

Не съм го казвал май така - в цялост:

Обичай ме - Обичам те!

                                     

                                        14.03.2004г.

Една усмивка - 

                          чиста и красива,

достатъчна, безкрайна -

                          всичко обобщила...

                   

                                                   2004г.

Безкраен празник

                              във Бялата къща,

"Безкраен празник"

                              през вечерта.

             ("Безкраен празник" Ъ.Хемингуей, изд.Хр.Данов, 1980г.)

                                                                                           26.01.2005г.

Във въздуха

                    след пролетния дъжд,

се носи силата на Волята,

събрала в едно жена и мъж,

разпръскваща като прашинки хората...

                                         25.05.2005г.

В приказна Страна,

с приказна Жена,

Света бе спрял...

                                       18.06.2005г.

Нашето Орле,

             долетя с усмивката 

                                   на майка си!

                                       12.12.2006г.

Миглена, обичам те!

                                  Бойко

                                                                                                                          завинаги

за тези които си спомнят:

Един по един, паднаха всички...

Останахме шепа хора ...

                           ... покрити с рани...

„Спасете се!

Вие направихте и невъзможното!
Бяхте  достойни и добри.
Време е да се ПРОСТИМ!”

За „генерала” – няма друга битка,

от враговете му - няма да има и прошка...

За него е и следващият щурм!

... и ако някой го последва –

    това ще е НАГРАДА (макар и незаслужена)!

...

Но дори и сам – ще се изправя...

И ще „политна” срещу прииждащите...

И с полета си ще покажа,
че това в което вярвахме,

с което ставахме и лягахме,

това което проповядвахме
е Истината - Божията воля!

Ние  сме последната преграда,

 след нас е Нищото.

                ... и аз не съм за там! 

                                                             

                                                                                            23.10.2012 год.

за битките

„В делата си не търси слава.

Не се страхува от позор.

През настоящето минава,

във бъдещето вперил взор.”

За нова битка се стяга войнът.

Пристяга подбрадника на шлема на Познанието 

и бронята на Волята.

Размахва меча на Силата 

и копието на Правдата.

Събира своите другари и коленичи пред Бог...

Помолва го да прости греховете му, 

„тъй както той е простил на своите длъжници”

и да прости греховете на бившите му врагове, 

защото „неведоми са пътищата Господни”!...

... и когато усети мига се втурва напред,

                                       помитайки всичко пред себе си,

копнеещ да изтръгне Победата ...

                               ... която може да дари единствено на Бог,

Защото тя идва от Него...

                                  ... и му принадлежи!

Войнът влиза в нова битка, за да усети чудесата на Бога,

да усети Живота,

                     и да му благодари ...

                                   ... да прослави името му!

                                                                                                            07.2006 г.