за Добруджа, Сухоречието, Корбана

Експедиция Каменци'26
Задачата - Приготвяне на "Агне на пещ" и вечеря за 30-ет души, с продуктите на Сухоречието, в сърцето на Добруджа.
База - ЕкоКъмпинг Селцето, с.Каменци
Логистична и продоволствена база - Бялата къща, с.Богорово.
Период 13-17 август 2026г




Всички наши приключения по Сухоречието (както и легендарната експедиция Оногур 2020), започват от Бялата къща, с.Богорово. Селото се намира на 15 км от Силистра и баща ми е кметски наместник. Тази година откри туристическа пътека, а от години, с майка ми, произвеждат уникални продукти, характерни за района. Ракията им е също легендарна, както и пуканите "рибки", доматите, пипера (и всичко необходимо за Богоровска салата), кайсиевия сладкиш, подправките и други провизии, които са приготвили за нашата вечеря. Разбираме се на следващият ден кога ще вземем агнето, от стадото в с.Поп Кралево и продължаваме по нашият път към мястото на събитието.



Изтъкана от духа на равнината и уханието на треви, подправки и билки, традиционната добруджанска къща е истински символ на Сухоречието. Отличаваща се със своите ниски, но просторни силуети, с бели варосани стени, чаровен открит чардак (кьошк) и солидни каменни основи, тя е създадена да устоява на суровите зимни ветрове и да носи прохлада в горещите летни дни. Всеки детайл – цвета на кьошковете и стрехите (сини, зелени или горено дърво), дървените резбовани елементи, подредения с любов двор, с асма и каменни плочници, разказва история за труд, традиция и непреходна красота, която ни връща към корените.
Така е и в базата ни - Еко Къмпинг Селцето, с.Каменци.
Къщата е напълно реновирана, а околният терен е усвоен в духа на най-добрите съоръжения на които съм бил (в Гърция, Хърватска и по света).
Общите части - перални, бани, тоалетни са безупречно чисти и носещи всички удобства на съвремената техника и уют.
Местата за бивакуване са захранени с ток и вода, има обособена басейн и барбекю зони.
Възстановения Сайван, с пеща му и просторната кухня, в приземния (зидан с камък) етаж, ще бъдат нашата "сцена" и кухня, през следващите дни.
Специални благодарности на Милена и Атанас, хората които стоят зад успеха на това райско кътче от Сухоречието.



Баща ми прави страхотно розе! Стила е провансалски, гроздето е смес от местни автохтонни сортове.Лозето е садено от дядо ми и все още го берем, както е било стотици години в Сухоречието, на "меджия". Събират се близки хора, прави се една маса на обяд, а преди и след това се свършва работата.
Алкохолните напитки в Бялата къща, с.Богорово се произвеждат по традиционни методи, но при високи стандарти за хигиена и качество.
Баща ми е майстора.
Виното му носи вкуса (и цветовете) на Сухоречието.
Ракиите му са легенда.
Тази година, за нашата вечеря, избрахме мускатова, реколта 2025.
Комбинацията с Богоровска салата - уау!!!
Вкуса на началото на сборовете и празниците, по тези села



Братята Боян и Марио са душата на бранда PinkPelikan, вината за който прават във Винарна Кайнарджа, от лозята на Сухоречието. Братята са пример за това, как когато Модерното, срещне даденостите и традицията на Сухоречието, резултата е световен продукт с най-високо качество.
Техният купаж Марселан, Каберне Сувиньон и Рубин 2023г., направен в стил Кларе, беше препоръчания от Боян, избор за нашата вечеря.
След като и той беше доставен, беше време да се погрижим за агнето и да започваме да готвим



Село Каменци, където се намира нашата база ЕкоКъмпинг Селцето, е скритият бисер на община Кайнарджа!
Старото му име е Кайрак – от турската дума за каменисто, сухо място. През 1942 г. селото получава днешното си българско име, но историята му пази много повече от просто географски особености.
Преселвания през XIX век – след Руско-турските войни част от жителите заминават за Бесарабия, а тук идват нови български родове.
Румънският период (1913–1940 г.) – въпреки границите и натиска, местните хора устояват и съхраняват българското си самосъзнание.
Завръщането към България – с Крайовската спогодба от 1940 г. Южна Добруджа отново се връща у дома!
​Църквата „Св. Възнесение Господне“ (Св. Спас)
​Изграден от масивен дялан камък, местният храм е истинско бижу на добруджанската архитектура!
По време на чуждото управление именно църквата е била мястото, където българският език, вяра и традиции са останали живи.
​Днес Каменци е тихо и спокойно място с характерните за Сухоречието постройки и дух.



Когато дойде време за сбор в селата по продължение на Добруджанското сухоречие, вратите на всяка къща се отварят широко, а селото оживява от глъч и радост. Сборът тук не е просто събиранв на площада (или до манаатира), а ритуал на уважение, родова памет и гостоприемство.
По стара традиция роднини, съседи и приятели от близки и далечни села се стичат, за да почетат домакините и да споделят празника с тях.
Сърцето на сбора е в самата къща и около богатата трапеза – отрупана с порции "агнешко с булгур", пържени кюфтета, свежа салата, домашна ракия и хубаво вино.
​Но сборът носи и памет, която остава вградена в народните песни. В моя род все още се разказва историята за баба Пауна, която трагично загива при инцидент на път за сбор в съседното село. Нейната съдба и до днес живее в песен, която се пее от поколение на поколение из селата по Сухоречието – като напомняне за това каква злощастна съдба са имали тя и близките и.
Това са онези ценни моменти, в които си стискаме ръцете, разменяме си прегръдки, разказваме си истории и поддържаме живи житейските връзки, които ни обединяват.
На Голяма Богородица, 2026, традицията на Добруджанският "Сбор", ще бъде уважена с нашата "Вечеря под звездите".
Ще почетем баба Мария (майсторката на "агнешкото с булгур"), двете и внучки Марии, както и нашата закрилница Пречистата Дева.
Ще направим корбан за здраве.
Ще присъстват хора от Богорово, Силистра, Срацимир, Сребърна, Дъбник, София, Банкя, Виена, ще приготвим "Агнешко с булгур", "Богоровска салата" и "Добруджанска пита".
Ще пием най-изтънчените напитки на Сухоречието.
Ще пеем и играем песните му.
Добруджа каквато я обичаме!



Преди години съм писал това (линк в коментари) - "Никога не съм видял радост, у някой от мъжете, от акта на прекъсване на живота. Напротив, възпитаван съм, че това е работа.
Работа, която всеки мъж трябва да може да свърши, когато и където трябва.
Мисля, че е честно - ако ядеш месо, трябва да можеш да отнемеш живот - без радост или тъга, с ясното съзнание, че такъв е редът на нещата."
Агнето е 30-на килограмово и е от стадото на бай Иван, от с.Поп Кралево.
С баща ми, го порционираме, което само по себе си е занаят.
Майчето, препенва дреболиите и подготвя "дробсърмата".
Освещаваме солта и "елея" в катедралния храм Св.Св.Петър и Павел, в гр.Силистра (където съм кръстен и аз, и синът ми).
Ще използваме осветените продукти за корбана.
В християнството правим корбани - думата е с библейски котен и се използва за "споделяне на храна".
"Курбан" е дума с тюркски произход и означава "жертвоприношение".
След Христос (нашата най-голяма и свидна жертва) християните не правят жертвоприношения.
Залезът ни заварва на дунавския бряг.
Готови сме за големият ден - "Вечера под звездите, Каменци'26".



Майка ми е пазителката на традициите. Жената, която знае всичко за обичаите, рецептите, подправките и билките на Сухоречието.
Всяка година, по Коледа, пътуваме от близо и далеч, да почетем традиционните и гозби и да си спомним, в Бялата къща, за тези които вече не са с нас. Децата да видят обичая и да вкусят традицията. Заедно ще приготвим храната, в кухнята на Милена от ЕкоКъмпинг Селцето.
Рецептите са на баба ми Мария, която е била майсторка и хората са я викали да им помага, да си приготвят тавите (за пеща). Днес е Богородица, нейният имен ден и през цялото време имам чувството, че и тя готви с нас.
Милена, приготвя добруджански пити.
Наско е опалил пеща на двора, от сутринта.
Към 12 и 30 сме готови с нашите тави, поставяме ги в пеща, замазваме с кал и чудото започва да се случва.



Към 18 и 30, салатите и питите са готови. Правим бърза проверка на агнето в пеща (нищо, че после ще се правя, че не знам дали е станало) и изваждаме напитките по масите.
Гостите започват да идват и скоро празникът, в своя най-хубав вид, започва - с песни, добруджански хора, шеги и закачки.
Вадим (официално) агнето и както е било от древни времена, жената, която цал ден му е "треперила" започва да сипва.
Баща ми подхваща песен и настроението на празника ни завладява.
Над нас са звездите на Добруджа, а сякаш между нас са и тези жени и мъже за които пеем и разказваме на трапезата си.
"Вечеря под звездите, Каменци'26"
Приказка в най-чист вид!
Благодаря на всички замесени!

за звездите на Добруджа

Аз съм роден в Добруджа.
Роден съм в земя, където преди векове, хората когато е имало суша, са стреляли към небето, за да изплашат боговете.
Роден съм в земята на "последният римлянин",
единствения победил Атила.
Роден съм в земя, където хората са добри и гостоприемни.
Роден съм в земя, която мирише на хляб.
Житницата на България.
Наричат я "наш, земен Рай".
Роден съм в земя, която последна се е върнала в Родината Майка.
Затова сме "болни" патриоти.
И винаги верни...
Роден съм в земята на мъжете от 31-ви Силистренски пехотен полк -
Железния.
Роден съм в земята на първите християни по нашите земи.
Които никога не са спрели да бъдат такива.
Аз съм роден в земята на най-ярките звезди.
Най-красивите звезди.
Звездите на Добруджа.


15 Август 2026 година

за Храната в Неапол '26

Местна Пицария 1.0

Anthony Bourdain е една от причините да се науча да готвя, преди години. Неговият начин на пътешествие (чрез местната храна и местата от задните улички) ми е донесъл много приклюения, запознанства и уникални вкусове през годините. Благодарение на Alexandra Yordanova  (нейните танго контакти, в Неапол) имахме предложения, които ни се случиха и които определено ни дадоха много от оригиналния, автентичен Неапол. На снимката сме в кафене препоръчано ни от таксиметровият ни шофьор.

Пицарията е Pavia. 

Баби от квартала, чакат пред вратата да им изпекат пицата и да я отнесат вкъщи, за вечеря. Собственика работи в средата на кухнят, а жена му сервира в салона. И двамата са в края на своите шестдесет. Мястото е основано от баща му, през далечната 1965. 

Поръчвам пица с името на заведението и вино "from the house". 

Перфектно тесто, форма, вкусове. Виното е мътно, екстрактно Алянико, с интензивен танинов и кисел, стафиден вкус.🍷 Не бях готов за това, което получих и му повярвах, че си го е правил сам👍😎

За сметка на това, в менюто има неаполитанска, крафт бира, с доста добро качество. 🍺

Момчетата от квартала, както и двамата от "разноса му", се чувстват длъжни да подвикнат закачки, към майстора (или жена му), всеки път щом влизат в заведението.🇮🇹

Жената остава искрено изненадана (и благодарна) от сървис таксата, която и оставям.❤️🍀

Истински Неапол - цветен, шумен, вкусен 🇮🇹

Местна тротерия 2.0

В търсене на домашният вкус на Неапол, попадаме в Trattoria -та на сеньор Пепино. 

Старият гларус няма жена (от изложеният централно колаж изглежда да е имал (снимал) много).

Заменил я е с двама сръчни индийци, които говорят много, много развален английски - мият чинии и "поготвят" в малката кухничка.

Като жест за неувяхващата си мъжественост и романтизъм, сеньора беше украсил заведението с висящи от тавана изкуствени рози.

Като символ на добрия си бизнес нюх, обаче беше избрал най-евтините възможни, китайски (може пък да са били индийски 🤔) и въздействието беше по-скоро "спорно"...

Може би поставеният над вратата на кухнята оригинален, австралииски бумеранг, също е бил предупреждение за нещо, но аз съм твърде гладен, за да мисля в онзи момент и за това.🪃

Пепино говори само италиански и след като уморено заключи, че нищо не разбира от шегите и въпросите ми по менюто, насочи вниманието си към останалите 3 маси в траторията.🙉🍴

Криво-ляво се разбрахме, с цветната бригада, че се гордеят със спагетите си с морски дарове и с бялото си, домашно вино.

Виното се оказва наистина хубаво!

Най-вероятно е Фалангина, защото е свежо и леко и мисля, че различавам зелената ябълка и цитроси.

Индииския италиано-англииски, не ми дава пълна увереност в предположението.🤔

Останалите маси получават храна, хапват и си тръгват (включително една голяма фамилия, от поне три поколения, заела съседната голяма маса).

Аз получавам, основно усмивки от замисления сеньор.

По едно време, реши, че е минало доста време (по това време му донесоха торбичка миди от пристанището) и че е хубаво да получим някакви разядки.🍲🥖

Истината е, че пристигна супер вкусен квасен хляб, хубава биволска моцарела с резени домати, антипаста - различни пържени зеленчуци и загадъчни (но да, супер вкусни) кюфтета (после разбрах, че са Zeppoline).

Някъде по това време малък октопод, пленен в голяма синя купа, се запъти към цветната кухненска бригада, в задната част на заведението.🦑

Поръчах втора бутилка вино и  напрежението видимо спадна.🍷

След още един час, храната ни беше тържествено поднесена.

Истината е, че октопода и мидите, бяха (невероятно) вкусни и изключая леко прегорения чесън в соса за пастата, всичко беше добре сготвено.

За съжаление времето ни беше отчайващо напреднало (а и не знаехме италиански), та нямахме възможност да се насладим на десерт.😀

Запътих се към масата на сеньора, да оправим сметките, разсъждавайки над въпроса, да започна да давам бакшиша предварително, защото следварително (както беше в нашият случай), освен доволна усмивка на лицето на сеньор Пепино, не допринесе по никакъв начин за качеството (и бързината) на това, което бяхме получили.

Може да се каже, че и парите ми не работеха в моя полза.🤝

Старият хитрец, беше включил разядките в сметката, но пък беше "жертвал" октопод и ни беше гостил с истински Заполини, които събудиха любопитството ми и които издирих на следващият ден, на улица СпацаНаполи (която можете да видите на последната снимка от орлов поглед).

Из уличките на Неапол.🍷🇮🇹

Сертифициран ресторант за местна храна 3.0

"Pasta e patate" е описана в края на осемнадесети век от Винченцо Кородо. Била в проста храна - няколко вида паста (от дъното на сандъка), с картофи, пушено сирене, салам и пармезан. Идва от бедните квартали и успява да се издигне до масата на владетели и пътешественици - истински символ на Неапол.

Заедно с другия символ Пица Маргерита и страхотното вино от остров Иския, от автохтонния сорт Biancolella, решаваме да ги опитаме в сертифицирания за автентична кухня ресторант dal Solduno (намиращ се на 24 крачки в права линия от вратата на двора, на сградата, в която се намира апартамента ни).

Десертите, които предлагат са голяма гама, а кафето е традиционното (вече) Kremoso. 

Интериорът е минималистичен, музиката приглушена, сертификатите заслужени.

Червената Маска е Пулчинела (Pulcinella) — една от най-важните и емблематични фигури в неаполитанската култура и традиционната италианска Комедия дел арте (Commedia dell'arte).

Обслужват ни двама души и не е защото нямат клиенти. 

Вкусовете на Неапол, какъвто ни харесва 🍷🇮🇹🍀

Храната в местното изкуство 4.0

Нещата от чинията ми, при сеньор Пепино, ги виждам изобразени в естествената им среда, от автор, направил го с хиляди камъчета, преди повече от 2200 години. Картината е намерена в останките на "Къщата на Фавъна", в руините на града Помпей, унищожен от изригването на вулкана взел живота и името му. Тя изобразява битка между октопод и омар в центъра, заобиколени от десетки видове морски обитатели.

​Мозайката е толкова прецизна, че ихтиолозите са идентифицирали над 20 различни вида средиземноморски риби и морски дарове. Изложена е в колекцията на музея MANN, архиологическия музей на Неапол. В колекцията можете да видите изобразени, както други представители на флората и фауната от онова време, така и на традицията "неизчистен от огризки под". Вярвали са, че огризките, освен че показват колко богат е собственика, са и заслужена храна за "духовете на къщата". 

В "Тайният кабинет" можете да видите и други техники и практики от онова време, ювелирно изобразени. Събрани са от дългогодишните управители на града - фамилия Фарнезе. Изложени са в бившият им дворец, който е превърнат в един от най-известните световни музеи, именно MANN (​Museo Archeologico Nazionale di Napoli).

Може да се каже, че с епохите рецептите са се променили, но съставките (и в Неапол) са си едни и същи.

Последният ден на пребиваването си, се качваме на фуникуляра и се озоваваме на върха на хълма Вомеро.

На неговият връх се намира "наблюдателната кула" на града, Замакът сан Елмо, на чийто връх (тук ми се получи, като приказка за магьосник 😀) се помещава Музея за съвременно изкуство на Неапол (Museo Novecento a Napoli).

В музея има изложени творби на над 170 автори, творили между 1910 и 1990 год.

Визията към продуктите, храната и ароматите на града са отново впечатляващи.

И да - рецептите и стиловете се сменят, но съставките и удоволствието остават.

Неапол и апецифичната му, южняшка субкултура - също ❤️🇮🇹🍀

Пътешествие с кемпер и куче до Корфу (част 3)

Кемпо се държи очудващо добре на магистралата.

На 120 става малко нервен, но така или иначе 100 си му прилягат, а и разчетите ми са направени за 100.

Има някакъв допотопен круиз контрол и достатъчно сила на шеста скорост, така че нещата започват да придобиват някаква форма.

Мая се настанява между нас и внимателно следи пътната обстановка.

Надвечер сме на Хераклея Синтика.

Това лято през ден има новини от там.

Хора, намерете време и я вижте!

Наистина, мястото е световно и завладяващо!

Има модерен информационен център и ентусиазирани служители, участвали в разкопките на част от легендарните артефакти, които не чакат втори въпрос за да Ви засипят с истории и случки.

Самото място се разкопава така, че паралелно си има достатъчно голяма и добре уредена зона за посетители, изпъстрена с възстановки и интересни конструкции от бита.

Залеза допринася за красотата, на и без това зашеметяващата гледка.

С последните лъчи, тръгваме към града (и по-точно към местния Кауфланд) за да дозаредим всичко, което сме забравили в София (например вода) и да си купя местно вино, за вечерята.

В Кауфланд купувам и кристални чаши за бъдещите вина по пътя.

По пътя за Хераклея, подминаваме див къмпинг, в близост до минералните извори на Рупите.

Решаваме да се настаним на 100-на метра след последния кемпер на къмпинга - хем да не пречим, хем да има свобода за Мая.

Вечерта луната е огромна.

Говорим си за Хераклея (града на Херакъл) и за Музея в Петрич, който ще посетим утре, точно на празника на Независимостта.

Разказвам на Петър, как в началото на 20-ти век, местните мъже отдържат десет дни, редовна гръцка войска и принуждават Организацията на Нациите (предшественика на ООН) да се намеси.

Благодарение на тях, сега сме в България.

В патриотично и весело настроение опитваме виното (Златен Рожен) и сме тотално разочаровани.

Това не може да помрачи настроението и луната.

Мая си прави вечерна (нощна) разходка, тип баскервилското куче, разлайва няколко бдителни пазачи на къмпинга и успокоена се насочва към мястото си за спане, под масата в Кемпо.

Пътешествие с кемпер и куче до Корфу (част 2)

Септември е много "гръцки" месец.

В България настъпва есента, а в Гърция си е все още за плаж.

Оказва се, че и при кемперите има "кучешка дискриминация".

От началото на юни започвам издирване.

Пътуването ни е втората половина на септември.

Успявам да капарирам Fiat Laika произведен 90-те години на миналия век.

Карал съм подобен едно лято, преди години.

Не е първа младост, но избора не е голям.

Превеждам капарото на собственика, перничанин и за два месеца забравям за случая.

Края на август, сядаме на семеен съвет да уточним подробностите.

До Корфу са 600 км, последната част е с ферибот. 

Пътят е магистрален, изключая Кресна, и не е лошо да се раздели на две.

Някъде по средата е Метеора, друго емблематично място.

На кратко - на отиване спираме на Метеора, разглеждаме някой прочут манастир, а на връщане правим един последен плаж на Касандрия, кафе в Солун и се прибираме.

Къмпингите избираме от каталог, който имаме от времето на дивото ни къмпингуване и Forest chef, а нещата които ще правим на Корфу, от пътеводител на Нешънъл джиографик.

Има определена неопределеност (🙂), свързана със състоянието на машината (изглежда старичка) и с метеорологичните условия в края на септември, но тъй като за тях няма какво да направим - освобождаваме си графика, доколкото е възможно, и забравяме за случая до средата на септември.

За храната - зареждаме хладилника, все едно сме си вкъщи, нямаме точен план, но каквото е необходимо, ще си го донапазарим на място.

В уречения ден, взимам машината, подписвам договор и проверявам всички системи.

За съжаление се оказва, че доста неща трябва да ги достягам - сменям крушки, посещавам гумаджия.

Миглена прекарва доста време за да достигане кемпера необходимите нива на хигиена, подреденост, външен (и вътрешен) вид.

Привързваме велосипед към багажника, натоварваме се и към 14 часа, сме на горското ни бунгало, до Боснек, за доокомплектоване.

Очевидно сме нещо, като 5 часа назад по съвсем нестриктния ни план.

Решаваме първата нощ да прекараме в Петрич.

Преди време, се случи така, че участвах в изработването на мебелите от археологическата част на музея им и още от тогава искам да разгледам Хераклея Синтика.

Петър не е разглеждал и въпросния музей, така че това си звучи, като план.

На следващия ден, от Петрич, ще сключим и пътническа застраховка, за която не остава време в София.

Да си призная, ще ми се и да удължа времето в България, в случай, че Кемпо (така се казва вече) реши да ни изненада.

Пътешествието започва.

 

Пътешествие с кемпер и куче до Корфу (част 1)

Плана не изглежда много сложен.

От години си говорим за острова на Св.Спиридон.

Синът ми е роден на неговият ден.

Той е закрилник на пчеларите и занаятчиите, както и на остров Корфу.

Роден е там и го изобразяват с кошница на глава - символ на обикновения му произход и на това, че името му вероятно означава кош за семена.

Не бях гледал филма Дарълс и не бях чел книгата.

С Миглена (която е пчелар и доктор на приложните изкуства) сме си говорили, как така сина ни се появи точно на този ден - две седмици преди термина.

В Гърция съм бил 2-3 пъти.

Да, уникална култура и да Беломорска Тракия и Южна Македония са им най-плодородни, а на нас - най-близки...

"Най-романтичната част от нашата история"...

Зорба гърка ми е любим герой, Антъни Куин - любим актьор.

Малко разочароващо беше за мен да науча, че прототипа на героя на Казандзакис е бил андарт, т.е. убивал е българи в Македония, на младини.

Малко преди пътуването ни, прочетох книгата на Иван Гарелов (Бог да го прости!), "Тук Хемингуей, никога не е бил."

Голяма част от разказите са за пътешествията му в Гърция.

Написани са с цялата му любов към тази култура.

Хареса ми паралела му за това колко много си приличаме с мъжете им.

"Паликари", "камаки", "най-голям рибар" - тези образи са и наша народна черта и вероятно завинаги ще си бъдат част от характера на мъжете по тези ширини.

Решението за пътуването ни взехме на една маса, през септември 2023г., в ресторант, на крайбрежната улица в Солун.

Масата ни е с гледка към Черната кула.

Бях си обещал, преди много години, че един ден ще пия хубаво вино, тук, с любимата ми.

Междувременно гърците се научиха да правят вино (а не спорната ми рецина).

Във въпросния ден бях и със сина ни и верното ни куче Мая - наша спътница от времето на биваците в Дивото.

"Да отидем на Корфу, догодина. Сигурно залеза над Йонийско море е още по-красив!"

Пихме за възможността да проверим...

Искам да отидем в същия състав - Миглена, Петър, Мая и аз.

Обикновено с настаняването възниква проблем защото Мая е 24 килограмов "вълчак", както я наричат.

Има нещо от немска овчарка, от белгийска овчарка и може би от хъски.

Умна и чувствителна е.

Когато ни няма, не яде с дни.

Проблема е, че дори на местата където нямат проблем да настаняват хора с кучета, често под "кучета" разбират играчки, които дамите носят на ръце.

Мая ме е спасявала от глутница, бездомни кучета на Алино и е влизала в бой с бик, който щеше да стъпче палатките ни на Оногур.

Не се класира в определението "куче, което носиш в ръце".

Значи, май, ще трябва да носим къщата си с нас.

Кемпер.

Не звучи толкова зле.