събота, 19 февруари 2022 г.

за Подаръците

Така се получи, че в последно време ми се наложи да се замисля доста върху нашата култура за подаряване - Подаръците с повод и без повод.
Кой не обича подаръци?
В детството ми, преминало под знака на късния Соц, подаряването беше трудна задача.
По Нова година, вечно нямаше пари, вечно беше една мъка на кой, какво и дали са равностойни нещата и т.н.
Получавал съм безумни подаръци, като кожена вратовръзка (с ластик за под яката) или пък руска пръчка, за риболов на лед - нещо което никога не съм правил.
Никога няма да забравя, подаръците които ми правеше вуйна, за всяка нова година.
Ние братовчедите, бяхме момчурля на една възраст и обикновенно ни даваха едни и същи подаръци.
Вуйна, обаче винаги правеше различни и лични подаръци на всеки. За всеки беше помислила, като за отделна личност, беше избрала и пакетирала подаръка му с различна хартия.
Въобще, караше ме да се чувствам много специален.
Празника у тях, беше изпълнен с трепетно очакване на момента на подаряването.
Тя винаги ще бъде пример за мен, за това как трябва да се подарява - без излишна помпозност, без изискване за оценка, без претенция.
Подаръка говори сам за себе си.
Подаряването - за човека който го прави.
Във бизнеса ми ми се е налагало да правя подаръци по различни поводи и причини.
Има нещо, което е важно да знаем - подаръка винаги трябва да съответства на ролята, както и на потенциала за бъдещо сътрудничество в бизнеса.
Няма нищо по-смешно от изхвърлили се първенюта, или пък от скрънзливи бизнесмени, очакващи голяма услуга.
Както казваше един по-възрастен приятел, за работата му с пост социалистическата администрация - "Малкият бакшиш, обижда и двете страни!".
Мисля, че във всичко е важна мярката, стила.
А правейки подаръци, той се проявява най-силно.
Още малко за бизнеса.
Преди години се хванах на бас, с представител на голям пивовар, че ще продам огромно количество пиво, на годишна база.
Това, което той не знаеше, беше че ще отварям втори бар в центъра на града.
Това което аз не знаех, беше че инвестицията ми, ще се забави с една година.
Когато годината изтече, аз повдигнах въпроса. 
Ставаше дума за солидна сума, в рибарска екипировка, по негов избор.
Покани ме с него в магазина на официалния представител на скъпа марка за риболовни принадлежности.
Когато отидох, шефа на марката и персонала на магазина помолиха да се снимат с мен.
Искаха да имат спомен от деня на "мъжката дума", както се изрази получателя на подаръка.
Познайте, дали имахме стратегическо партньорство с пивоварната и дали не осигуриха, голяма инвестиция за следващото ми заведение.
И сега, някой ще попита - това не е ли корупция?
Аз не знам как бихте го нарекли.
За мен е личен подарък, избран и пакетиран с "различна хартия".
Въпрос на гледна точка.
И на стил...


с.Бистрица
19.02.22г.


за Бурите

Защото брегът,  сушата, къщите,  дългите пури, празните приказки, не са създадени за моряка... Роденият във Буря  е създаден за война. ...и ...