Преди време имах Главен готвач, който използваше много Пикантина за овкусяване на храната. Ръсеше я навсякаде.Бяхме заприличали на реклама на фиксове Маги!
Само в десертите не слагаше!
Аз снабдявах продуктите и ми направи впечатление, че подправки почити не снабдявах, основно доставях големи пакети Пикантина.
Веднъж го попитах – това не профанизира ли много занаята /бях и все още съм непоправим идеалист на тази тема/, различни рецепти – националности, стилове, продукти, а на всичко Пикантина! /иначе всички го хвалеха – много вкусно готвел, много „специфично“ J/
„Шефе не се безпокой – нали клиента е доволен?“
Нещо ми остави горчив вкус – стотици /хиляди/ хора, стотици /хиляди/ години приготвят храна /като задължение, като израз на Любов, като Изкуство/.Появявт се съвременните корпорации, произвеждат едно ‚фиксче‘ и вече опитът, продуктите, процесите нямат значение – всичко е вкусно!
Реших да попрочета малко по темата.
Няма да Ви преразказвам всичко, можете да се запознаете и сами – в интернет има достатъчно информация.
Това ми преживяване беше повод да се замисля колко манипулативен е този бизнес – хранителновкусовата индустрия.
На всяко притеснение за използването на MSG /мононатриев глутамат/, палмова мазнина, маргарини и т.н., веднага се появяват мастити професори, които тежко и научно обосновават, че е много нормално да ядем гума, канцерогенни оцветители, мазнини и т.н.
Притеснените, са заклеймявани като противници на прогреса, ниско културни, необразовани и т.н. / един роднина, ме оприличи на типа хора, вярващи в кемтрейлса J/ .
Като цяло аргументите за, могат да се категоризират в няколко типа.
Първия е, че MSG го има в природата – откривателя му го изолира от ферментирали водорасли, в естествен вид го има в доматите, пармезана, соевия сос и т.н.
Мисля, че е доста очевидно, че в природата има и кокаин, хероин и цианкалий, те също са полезни за решаване на определени проблеми, но двата факта не ни карат да ги рекламираме като приемливи и безопасни.
Втория е, че организма и сам си произвежда MSG – произвежда се в мозъка.
Точно това е голяма част от проблема – ние консумираме стимулант на нервната ни система.
За да определите една храна за вкусна, тя трябва да има определен вид, цвят, очакван вкус и мирис – всичко това е базирано на вашият културен, социален и наследствен опит.
Когато всичко това е изпълнено, организмът Ви произвежда вещества, предизвикващи задоволство. Това се запечатва в паметта Ви и добавя още определения към понятието Вкусно.
В следващият момент, всичко това е нарушено. Постоянно бомбандирате мозъка и цялата нервна система със стимулант, който е добавен изкуствено в храната Ви. Дали няма да искате още и още?
Дали след време тази пристрастеност, няма да Ви накара да оценяте традиционната и полезна храна, приготвена по всички правила на изкуството, като невкусна?
Аз мисля, че точно това се случва...
Много обичам третият тип аргументи – от деветдесете години на миналия век много американски институти /тук можете да си направите списък с платени от лобистите на индустрията институти с гръмки имена/ „класифицират мононатриевия глутамат като „по принцип признат за безопасен“ „/цитата е от bg.wikipedia.org/
По принцип признат ...!!??
Това ако не е шикалкавене!
Да погледнем следващият тип аргументи – азиатците /тук се включва цялото обаяние на Ориента – будизъм, баланс, духовност/ го използват от хилядолетия!
Не е така – използват го от началото на 20 век – през 1908 го „открива“ японския изследовател Кикунае Икеда.
Докато влезе в производство и се патентова, мисля че масово са започнали да го използват доста по-късно.
Какви са реалните последствия от използването на тази сол, върху тези народи, май няма много изследвания, така че и за тях това е сравнително нов феномен.
За мен това е отрова.
Поредният опит да се изявим като по-хитри от Създателя, да шикалкавим вместо да си свършим работата, да извличаме печалба от здравето на хората.
Аз съм го изхвърлил от моята кухня от три години. Не използвам продукти в които знам, че го има.
На оня готвач му купих микс сушени подправки, вместо Пикантина.
Скоро напусна.
Една история:
Добре платен специалист от IT сферата, с високо самочуствие – кореспондиращо с високите му доходи, застанал в среда на офиса на фирма с която работех по доставка на обедното им меню.
Ръста е нисък /както и нивото/, затова се опитва да впечатли с висок глас –
„Ям всеки ден джънк фут – McDonalds, KFC, Мимас и е по-вкусна от твоята храна“.
Тук секретарката се изкисква подкрепящо, за да покаже, че защитава колегите.
„Дете имаш ли?“ попитах го.
„Да.“
„Моята храна, която я плаща шефа ти, я запази за него – поне ще знаеш, че има шанс, да расте здраво.“
Обърнах се и излязох.
Мисля си, че за децата ни е важно, да си дадем сметка, че това което наричаме „наша храна“ е нещо за качеството на което, трябва да работим и бдим всеки ден. Сигурен съм, че изкуствено добития и добавен мононатриев глутамат, няма място в нея.
