Преди COVID кризата го правихме, всяка година - децата играят, боядисват, пролетта и настроението за празника ни превземат.
Тази година, го правим за пръв път от тогава.
Поканили сме двадесетина деца от Украйна да боядисват с нас.
Предната Неделя, след Литургия, се събираме да обсъдим - кой, какво.
Предлагат, освен игрите с топка, въжета, федербал, да организираме и рисуване.
Да предложим на децата да нарисуват Щастието.
Искаме да ги накараме да мислят за празник, за пролет, за всичко добро, което ни предстои, а и да повдигнем духа на децата от Украйна.
На Велика Събота всичко върви по план - след служба, започваме да изнасяме маси от храма.
Имаме организация и нещата се случват леко.
Верига магазини, ни е поткрепила с много яйца за празника - бяхме ги разпределили и приготвили по домовете си.
Учителките от неделното училище пък, бяха подготвили листи, боички, моливи, флумастери.
Една от майките бежанки, знае български и превежда.
И Бог не ни е забравил - на поляната зад Храма грее слънце.
Докато децата нарисуват Щастието, подготвяме четири големи маси за следващият етап - рисуването на яйца.
Притичвам покрай рисувачите, с купи с боя в ръце, а някой ме подръпва за ръкава.
Поглеждам надолу - руса принцеса със сини очи се опитва да нарисува нещо средно между коте и лисица.
Прилича на коте от руски мулти филм.
Представя се - тя е Олена, а това е Усик.
Смоталявам нещо, че е много готин и продължавам към масите за боядисване на яйца.
Оставям нещата и решавам да се върна при художничката с умните очи.
Посреща ме като стар приятел.
Усмихва ми се и посочва с четката за рисуване, лисичата муцунка с мустачки.
"Усик е мнооого добър. Той сега е в Одеса и пази апартамента ни."
Продължава да рисува, говорейки.
"Една съседка го храни."
Казвам и, че съм сигурен, че е добър пазач, защото е съименник на световният им шампион по бокс.
Тя се разсмива и потвърждава.
Скоро готовите рисунки са залепени на дълъг лист хартия, събрал представите за Щастие на украинчета и българчета в този хубав ден.
Децата боядисват яйца, продължават рисуването по тях.
Възрастните се суетим наоколо - носим салфетки, боички, пастели, снимаме ги - нормалната суетня на възрастни, покрай деца.
Скоро всички са боядисали яйцата си.
Започват игри на топка, надуват се балони.
По някое време преръмява дъжд.
Събираме се с децата на сухо, под козирката на Храма.
Отците черпят с бонбони, говорят за борбата на Христос в Ада, за чудото на неговото Възкресение.
Правим си обща снимка за спомен, на стълбите, пред Храма.
И идва и ме намира Оленка, и ми подарява едно боядисано от нея яйце.
Нарисувала е и на него Усик.
И ми пожелава (и аз вече не чувам какво) сериозна, изпъната, и ме гледа с онези безкрайни, сериозни, сини очи.
Аз съм метър осемдесет и два висок и тежа сто кила.
И ми скъсва сърцето, Оленка с тези добри, детски очи!
Навеждам се и я прегръщам, да не ми гледа сълзите.
А те напират и скоро ще се разхлипам, като тийнейджърка, на колене пред това детенце.
Точно сега, не ми стигат сили да погледна в синевата на очите и.
Обяснявам и, че при нас с яйцата, децата се борят на Великден, и и пожелавам нейният Усик да е "борак".
Да не ми го подарява, а да си го пази за утре.
Тя ми казва, аз да и го пазя за утре.
Преглъщам сълзите си.
Оленка сияе.
Майка и, благодари на семейството ми и на всички домакини.
Тръгват си.
Сърцето ми плаче.
Простете ни дечица, че допуснахме това да се случи!
Простете ни дечица, че допуснахме войната да е тук!
Същият следобед Русия удари с крилати ракети жилищни сгради в Одеса.
Моля се Усик да е добре!
Не ми говорете за "невероятният стратег", за газа, за цената -
моля се Усик да е добре...
април 2022г.
Няма коментари:
Публикуване на коментар