В началото често ни се налагаше да работим, като бармани, сервитьори и помощници в кухнята, докато нещата потръгнат.
По това време изучавах изкуството на смесване на напитките.
Бях приличен барман, с доста добри знания по история на напитките и класическите миксове.
Часове разговори на бара с клиенти, бармани и търговци на огнени напитки, както и десетки прочетени книги са в основата на познанията ми по темата ( естествено и десетки дегустации на всички възможни напитки 😄🍸).
От това време е и мечтата ми да открия перфектния микс, или основа за микс.
Може би ликьор?
Историята минава през жалките ми опити да извлека вкус от смес между спирт, мед и мащерка ( нещото ферментира и гръмна 🙃).
На по-късен етап имах опити с люти и горчиви спиртни напитки.
Като цяло, нещата утихнаха около 2010, когато с голямо любопитство и страст навлязох в света на виното.
Имах няколко курса с водещи български и международни енолози. Бях редовен посетител на всички български виноизложения - в столицата и в страната.
Имах ресторант, специализиран в продажбата на вино и като негов собственик, имах възможност да се запозная и да общувам с повечето актуални производители, търговци и вино специалисти.
От това време е любовта ми към българския сорт Мавруд - един от най-переспективните български, местни сортове, наша надежда за най-високи международни отличия.
През 2013-та се заселихме в Къщата с ореха.
Още първата година направихме ликьор от зелени орехчета - традиционна рецепта за много български "градски" баби.
Някои приписват на извлека поч'ти митични лечебни свойства - от липса на апетит и язва, до лечение на импотентност и заушки.
През късната есен на 2014-та, в един от първите дни в които палим печка, вдъхновен от класиката "вино пред камината" бях отворил бутилка мавруд.
Бавно отпивахме от красивата течност, наслаждавайки се на играта на огъня, домашния хляб и моцарела.
Разговора се беше отплеснал към историята ми с "Бар на края на Вселената".
Погледа ми падна върху бутилчица орехов ликьор.
Доброто настроение и бармански спомени, ме подтикнаха да добавя няколко капки ликьор към чашата ми с вино.
Резултата беше зашеметяващ!
Експлозия от плодови аромати, подчертана от сладостта на ликьора и обогатена с ореховите, танинови вкусове.
Вкуса се родееше с вината стил Порто, които бях дегустирал не веднъж.
Откритието беше невероятно!
Всички затаени мечти избухнаха - най-сетне перфектния микс!
Световната слава чукаше на вратата на къщата ни.
Започнах експерименти, за да открия точното съотношение между виното и ликьора.
Естествено отворената бутилка не беше достатъчна за провеждането на проучвателните работи.
Точното отношения на съставките беше открито някъде между втората и третата бутилка мавруд, като останалото количество беше употребено за да се затвърди вкуса.
Беше нахвърлен груб план за запазване на марка и развитие на продукта.
Беше измислено име - Орехово вино.
Допуснах само една, едничка грешка.
Окрилен от ентусиазма на първооткривателя, написах току-що измисленото име в Google, за да проверя дали е "свободно".
Веднага бях охладен, все едно залят с модерното някъде по това време, ледено предизвикателство - леген с вода и лед.
Такава напитка, в Северна Италия, произвеждаха от векове.
Наричат я Vino Diablo, и на следващата сутрин разбрах защо...
Когато прекалите с тази напитка (аз бях изпил сам поч'ти три бутилки), на следващата сутрин главата много ви боли!
Напитката е изключителна (до две чаши😄), като аперитив или дайджестив.
Въпреки, че не пожънах световен успех, нито съм първооткривател, ние произвеждаме Орехово вино, от тогава и сме известни с него сред нашите приятели.
Имам няколко тайни при приготвянето, които съм сигурен че нито в Италия, нито някъде другаде знаят.
Това са нашите спомени - Орехово вино от Къщата с ореха.
с.Бистрица
05.2021г
