за Затлъстяването

Съвременното хранене е поредица от недуразумения - обръщаш внимание на храната, плащаш скъпо и нямаш гаранция за качество.Не ти пука, ядеш боклуци, дебелееш – отново плащаш прескъпо.

Модерните диети постоянно се сменят – въглехидратна, протеинова, кетонна, разделно хранене, Зона. Това, което ги обединява е , че често не можеш да си представиш как ще ядеш така до края на живота си.

Живеем в най-интересните времена от зората на човечеството – всичко за което си помислим може да се случи – не само мечтаем за Марс, вече можем да си платим и да се включим в мисията за там. Можем да избираме какви и какво да бъдем – мъже, жени, безполови, вярващи, зелени, либерали и т.н.

За първи път, можем да измисляме и материализираме цели светове – 3D, виртуална реалност и т.н.

Всичко това заплащаме с невъобразимите нива на стрес, с които сме принудени да живеем.

Арабите имат една история за водачите на кервани, които периодично спират кервана, за да ги настигнат душите им, защото те винаги пътуват по-бавно.

Това е истината и за нашите души, убивани ежедневно от стреса на пътуването с над 100 км. в час .

И тук идва уловката:

Създадени сме да се борим за храната си – с пот на чело.

Когато я консумираме, повишената захар в кръвта ни, ендорфините ни казват „Ти се справи. Всичко ще е наред!“.

Това е авто-потупване по рамото.

Борейки се с ежедневния стрес, ние имаме нужда от това „потупване“.

То ни се „услажда“.

Започват нощните набези към хладилника.

Всичко ще е наред,

Искаме още едно „потупване“.

Най-безобидното пристрастяване.

И най-достъпното.

Милиони малки оргазми…

Не говоря за лесно достъпните протеини и въглехидрати.

Не говоря за боклучавата храна.

Деца тежащи по 120кг.

Родители, които не могат да спрат да се тъпчат и пропускат важните моменти от живота на децата си.

Хора неспособни да си вържат обувките.

Затлъстяваща, бавно мислеща нация.

Хора неспособни да настигнат душите си…

Проблемът е един и същ – СТРАХ!  

Можем да го наричаме стрес, но коренът е един и същ – подтиснатия страх от промяната, подтискан с безсъзнателно „тъпчене“.

Затова, аз мисля, че нашият шанс да противостоим на тази повсеместна зараза, е осъзнатостта, изборът.

Две от нашите изначални способности – възможността да осъзнаем, и да изберем правилното.

Ако ние успеем да го направим, можем да научим и нашите деца и тогава може би ще успеем да решим проблема.

Това не означава да се лишим от удоволствието на храненето. Напротив – храната е една от „земните блага“ които са ни дадени .(библейски цитат)

Дедите ни са се молили пред нея и са имали поредица от ритуали за приготвянето и консумирането и.

Съвремието ни е много по-бързо и неглижиращо детайла.

Ако ние успеем, все пак, да запазим уважението и благоговеенето пред нея, може би никога няма да попаднем в проклятието на „залояването“.

На първо място трябва да и отдадем заслуженото, да я определим за нещо важно.

Отдавайки и дължимото, ние не бихме допуснали да се храним безразборно с боклуци и заместващи продукти. Наслаждавайки се на хубавата храна (и уникалните продукти от които е направена) ние не бихме го правили безразборно и безконтролно, напротив бихме и отделили необходимото време и усилия.

И тогава бихме живяли един по-балансиран и осъзнат живот.

Бихме пътували по-близо до душите си.

за Маргарина

 Отдавна искам да ви споделя тази история.

Изключително илюстративна е 😄

Всички знаем какви са трите тайни на френската кухня – масло, масло, масло...

 Затова не ме изненада, когато научих, че откривателя на маргарина е французин.

 Както четем в уикипедия – „През 60-те години на 19 век френският император Луи Наполеон III обявява награда за този, който създаде задоволителен заместител на маслото, подходящ за използване от войската . Френският химик Иполит Меж-Морис изобретява вещество, наречено „олеомаргарин“, като наименованието по-късно е съкратено до „маргарин“. Маргарин понастоящем е общо наименование на редица подобни съестни масла.“

Началото е многообещаващо /виж за промишленото готвене - https://mislizahraneneto.blogspot.bg/2018/01/blog-post_12.html /- било лесно, евтино и мащабно.

Първоначално го правят от говежда лой, после използват различни мазнини, включително неорганични /продукти на нефтодобивната промишленост/.

На няколко пъти става много модерен – препоръчват го, като здравословна алтернатива на „лошото“ и старомодно краве масло.

И естествено, както всеки път когато сме се помислили за по-знаещи /и можещи/ от Създателя, сме  пропуснали една подробност – Трансмазнините.

Както четем по-нататък в любимата уикипедия – „В индустрията транс-мазнините са резултат от процеса на частично хидрогениране на растителни масла.“

Всъщност, точно това е един от процесите, които използват при създаването на маргарина.

А тези мазнини, са голям здравословен проблем – преки виновници са за високото ниво на сърдечно-съдови заболявания в нашето общество.

Дописникът на уикипедия, се опитва да защити тезата, че всъщност сега вече, новото поколение маргарини са много по-здравословни, трансмазнините ги има и в кравето масло и всъщност всичко е въпрос на борба между масленото и маргариновото лоби!

Когато борбата е между две лобита, тя е маркетингова и е въпрос на пари и ресурси. Лесно е да се забрави основното – маргаринът и всички подобни „съестни“ мазнини са заместващ продукт!

Като млад предприемач, заедно със съдружниците, с които прохождахме в този бизнес, бяхме възприели желязно правило – професионалистите /готвачи, бармани, сервитьори, охрана и т.н./ казват кое и как, ние трябва да осигурим  условията и оборудването и най-доброто ще се появи...

За съжаление, много от тези професионалисти правят неща, защото така се правят, т.е. някъде където са работили, така се е правило.

Наскоро преглеждах файлове от онова време. Готвили сме и с течен маргарин и маргарин за мазане сме ползвали.

Част от проблема е, че на тези места където така се прави, има голяма вероятност да са избрали да работят с маргарини, защото е по-евтино или съответния търговски представител е направил услуга на управителя на ресторанта.

Нямате идея, каква голяма гама услуги се предоставят от търговските представители – предлагали са ми от отстъпка за детски пюрета, до екскурзии в чужбина.

Това се приема за нормално в бранша/а и не само в нашия/.

И после – ние готвим с маргарини, защото така се прави...

Преди време ми предложиха да готвя с „продукт използван в хранителната промишленост със силен аромат на краве масло“.

Познавайки добре човекът, който ми го предложи, и с цялото ми уважение към неговите търговски качества, смея да твърдя, че в не един от скъпите ресторанти в София, ви готвят с „продукт използван в хранителната промишленост със силен аромат на краве масло“.

И си мисля,че не е правилно това колеги, не е правилно...

Както казваше един от уважаваните от мен служители и шеф готвачи – Наум Парлапански – „Тази храна хора ще я ядат!“

Той го казваше с тъга, защото виждаше голямата претенция в част от публиката, към традиционната кухня, а в същото време нехание към последствията от използването на модерни продукти – оцветители, фиксове, „съестни мазнини“.

Момичета, които са силно обидени, ако зелето в салатата,платена от фирмата им, не е нарязано по единствения възможен, правилен начин, ходят на фитнес, спазват диети и споделят, че купешкия сандвич с маргарин и пълнозърнест тост е в пъти по-вкусен от приготвения с домашен хляб и недиетично краве масло.

И нека не забравяме, че ако те имат избор, то децата ни ядат маргарин на филия в детската градина, ядат го в пакетираните кроасани и чипсове, които си купуват от училищната лафка, ядат го на закуска в къщи – маргаринът е най-продаваната мазнина за мазане в много части на нашия, западен свят.

Няма как да съм част от това.

Нека завърша с една детска история:

Седнал съм на дървен стол, близо до печката в кухнята на баба ми.

Мирише на билки и подправки.

На печката /която е на дърва/ къкри, неизменния през зимата, липов чай.

Дядо ми реже филии от селски хляб с ножа, който по принцип носи в кания на кръста си.

 Работен нож с много изядено,но много режещо острие.

Пече ги направо на туча на печката и ги маже дебело с домашно краве масло. Поръсва ги с домашен, сладък червен пипер и сминдух, който нарича мерудия 😄

Подава ми поредната филия и казва:

„Яж моето момче,

                        да си силен ...“

за Мононатриевия глутамат

Преди време имах Главен готвач, който използваше много Пикантина за овкусяване на храната. Ръсеше я навсякаде.

Бяхме заприличали на реклама на фиксове Маги!

Само в десертите не слагаше!

Аз снабдявах продуктите и ми направи впечатление, че подправки почити не снабдявах, основно доставях големи пакети Пикантина.

Веднъж го попитах – това не профанизира ли много занаята /бях и все още съм непоправим идеалист на тази тема/, различни рецепти – националности, стилове, продукти, а на всичко Пикантина! /иначе всички го хвалеха – много вкусно готвел, много „специфично“ J/

„Шефе не се безпокой – нали клиента е доволен?“

Нещо ми остави горчив вкус – стотици /хиляди/ хора, стотици /хиляди/ години приготвят храна /като задължение, като израз на Любов, като Изкуство/.Появявт се съвременните корпорации, произвеждат едно ‚фиксче‘ и вече опитът, продуктите, процесите нямат значение – всичко е вкусно!

Реших да попрочета малко по темата.

Няма да Ви преразказвам всичко, можете да се запознаете и сами – в интернет има достатъчно информация.

Това ми преживяване беше повод да се замисля колко манипулативен е този бизнес – хранителновкусовата индустрия.

На всяко притеснение за използването на MSG /мононатриев глутамат/, палмова мазнина, маргарини и т.н., веднага се появяват мастити професори, които тежко и научно обосновават, че е много нормално да ядем гума, канцерогенни оцветители, мазнини и т.н.

Притеснените, са заклеймявани като противници на прогреса, ниско културни, необразовани и т.н. / един роднина, ме оприличи на типа хора, вярващи в кемтрейлса J/ .

Като цяло аргументите за, могат да се категоризират в няколко типа.

Първия е, че MSG го има в природата – откривателя му го изолира от ферментирали водорасли, в естествен вид го има в доматите, пармезана, соевия сос и т.н.

Мисля, че е доста очевидно, че в природата има и кокаин, хероин и цианкалий, те също са полезни за решаване на определени проблеми, но двата факта не ни карат да ги рекламираме като приемливи и безопасни.

Втория е, че организма и сам си произвежда MSG – произвежда се в мозъка.

Точно това е голяма част от проблема – ние консумираме стимулант на нервната ни система.

За да определите една храна за вкусна, тя трябва да има определен вид, цвят, очакван вкус и мирис – всичко това е базирано на вашият културен, социален и наследствен опит.

Когато всичко това е изпълнено, организмът Ви произвежда вещества, предизвикващи задоволство. Това се запечатва в паметта Ви и добавя още определения към понятието Вкусно.

В следващият момент, всичко това е нарушено. Постоянно бомбандирате мозъка и цялата нервна система със стимулант, който е добавен изкуствено в храната Ви. Дали няма да искате още и още?

Дали след време тази пристрастеност, няма да Ви накара да оценяте традиционната и полезна храна, приготвена по всички правила на изкуството, като невкусна?

Аз мисля, че точно това се случва...

Много обичам третият тип аргументи – от деветдесете години на миналия век много американски институти /тук можете да си направите списък с платени от лобистите на индустрията институти с гръмки имена/ „класифицират мононатриевия глутамат като „по принцип признат за безопасен“ „/цитата е от bg.wikipedia.org/

По принцип признат ...!!??

Това ако не е шикалкавене!

Да погледнем следващият тип аргументи – азиатците /тук се включва цялото обаяние на Ориента – будизъм, баланс, духовност/ го използват от хилядолетия!

Не е така – използват го от началото на 20 век – през 1908 го „открива“ японския изследовател Кикунае Икеда.

Докато влезе в производство и се патентова, мисля че масово са започнали  да го използват доста по-късно.

Какви са реалните последствия от използването на тази сол, върху тези народи, май няма много изследвания, така че и за тях това е сравнително нов феномен.

За мен това е отрова.

Поредният опит да се изявим като по-хитри от Създателя, да шикалкавим вместо да си свършим работата, да извличаме печалба от здравето на хората.

Аз съм го изхвърлил от моята кухня от три години. Не използвам продукти в които знам, че го има.

На оня готвач му купих микс сушени подправки, вместо Пикантина.

Скоро напусна.J

Една история:

Добре платен специалист от IT сферата, с високо самочуствие – кореспондиращо с високите му доходи, застанал в среда на офиса на фирма с която работех по доставка на обедното им меню.

Ръста е нисък /както и нивото/, затова се опитва да впечатли с висок глас –

„Ям всеки ден джънк фут – McDonalds, KFC, Мимас и е по-вкусна от твоята храна“.

Тук секретарката се изкисква подкрепящо, за да покаже, че защитава колегите.

„Дете имаш ли?“ попитах го.

„Да.“

„Моята храна, която я плаща шефа ти, я запази за него – поне ще знаеш, че има шанс, да расте здраво.“

Обърнах се и излязох.

Мисля си, че за децата ни е важно, да си дадем сметка, че това което наричаме „наша храна“ е нещо за качеството на което, трябва да работим и бдим всеки ден. Сигурен съм, че изкуствено добития и добавен мононатриев глутамат, няма място в нея.

Промишлено готвене/Индустриален кетъринг

Има теория, че  след края на Втората световна война, са имали толкова много изградени мощности за приготвяне на полуготова и готова храна за армията, че само са пренасочили продукта към нов краен клиент - направили са го масов.

Аз си мисля, че е малко по-сложно :-)

Индустриализацията е дълъг процес, започнал с изобретяването на парната машина.

Процес, доказал ефективността си и изместил занаятчийството от почти всички сфери на живота ни.

През 20-ти век, той постига своя връх. Това се отразява и в мисленето на хората - ставаме по-ефективни, самоуверени и методични.

Същевременно тази самоувереност във философско отношение ни прави атеисти.

За много хора, и до днес, Вярата е въпрос на примитивизъм, а атеизмът е начин да се изрази напредничавост и здравомислие.

За съжаление обаче, изваждайки Бог от уравнението, крайностите до които можем да стигнем в методичното си самоунищожение и изтребление на себеподобните си, са чудовищни.

Нека Ви дам пример за фабрика/завод – предприятие за производство на неща.

Сигурно си мислите, че „фабрики за смърт” е хипербола използвана за нацистките концентрационни лагери?

За съжаление те са първите концентрационни лагери, организирани наистина на фабричен принцип!

На все още живите хора, се гледа като ресурс /както и на умъртвените такива/ . Съвсем методично и рационално е организирано пространството в което да се случват процесите.

Да се върнем на индустриалния кетъринг.

Бил е еманация на напредничавостта!

Наистина през Втората световна война – добива огромен тласък.

За производителя – евтино, организирано, мащабно, патриотично.

За потребителя /войника/ – пакетирано, бързо, лесно, вкусно.

С вкуса обаче имали проблем!

За да произведеш нещо, по фабричен принцип, трябва да разложиш процеса на множество по-малки и лесно изпълними процеси.Те трябва да са изпълними от  възможно най-малко квалифицирани /евтини/ работници.

По същия начин, ако продуктите за готвене, станат ресурси за производство, трябва да намериш най-евтините такива.

Съществува и проблема с развалянето на храната – при допълнителна температурна консервация, се променя вкуса.

Бидейки рационални и плавайки на вълната на Научно-техническата революция, потърсили отговор в Науката.

Започнали да добавят химикали за да овкусят и консервират храната.

За да имат евтин ресурс, започнали химически да обработват отпадни месни продукти, които да добавят към нормалните месни.

Добавяли оцветители – за да имитират храна приготвена в нормални условия.

Ако наистина, процеса е иницииран за военни цели – мисля, че е донякъде оправдан.

Търсят се бързи, ефективни, мащабни и евтини  решения.

Проблема е, че повече от половин век след това, в основата на тази индустрия, остават същите вредни и опасни практики.

Изваждайки Бог /справедливостта – виж „за Мисленето 3”/ от уравнението на бизнеса,на практика, огромна част от тази индустрия, произвежда имитация на храна.

Продукти, които бихте изхвърлили в кофата за боклук, са преработвани, оцветявани и овкусявани, рекламирани и накрая погълнати от нас, от децата ни.

Нещо повече, привикнали на химикалите с които ни тровят, част от нас вече не определят за вкусна, храна приготвена без тях.

Това нещо на запад от нас, се случва от около 70 години.

Според Джейми Оливър, цитиращ национална статистика на Съединените Американски Щати, там  расте първото поколение, което, статистически погледнато, ще измре преди родителите си.

Тъжно нали?

to be continued …

Икономическата логика, в тенденциите на Западната диета

Едва ли си даваме сметка  доколко, устойчивите образи, продукт на корпоративния маркетинг, определят храната, която приемаме.

Мисля, че за никой вече не е тайна, че един от най-обичаните съвременни празнични герои – дядо Коледа е поръчка на маркетинговия отдел на Кока-кола, към Уолт Дисни от 1931 г.

Първоначалната идея, не е толкова лоша – да добавим колорит към празника Рождество и да продаваме повече Кока-кола.

Кока-кола, по принцип не е толкова отровна напитка – ако я приемаш един път месечно. Проблемът е, че след определено време, сме стигнали до всички възможни, настоящи клиенти.

Как да повишим продажбите? /основен икономически въпрос/

Трябва да накараме клиента да я свързва с нещо, което иска да му се случва пак и пак, трябва да му носи удоволствие, извън физическото усещане /вкуса/, т.е. емоционално такова /уют, семейно щастие/.

Решават да утъждествят напитката със семейния празник.

Не мога да Ви кажа, защо са решили да е Рождеството, а не Възкресението, но след тях този празник в САЩ, а после и в света, никога няма да бъде същия!

И тук идва момента, на който искам да Ви обърна внимание:

Когато извадим Бог /морала/от уравнението на бизнеса, тогава единствената норма която остава е Печалбата, тогава няма проблем да ни тровят ежедневно – с внушения, химикали, заместващи продукти.

Единствения регулатор, който остава е Държавата и както всички знаем, навсякъде по света, тя е бавна, корумпируема и неефективна.

Мисля, че горното е в основата на милиони загубени животи – начина по който се храним е в основата на здравословното ни състояние.

Вярата задава императив – не прави зло.

Ако го правиш, ще бъдеш съден – сега или после, но ще ти бъде въздадено, т.е. в играта „изиграй потребителя” корпоративният свят винаги би загубил.

Докато, тровейки потребителите, срещу по-големи печалби, „играейки” срещу държавата – шансовете значително се увеличават :-)!

Това не са хора-злодеи, това са хора на Бизнеса. Просто Маркетинга и Рекламната индустрия са един много манипулативен бизнес.

Ето един „положителен” пример:

Попай моряка.

Супер забавния моряк с визия на културист и сила на супер герои (идваща от хапването на спанак) се ражда на 17 Януари 1929г. в комикс на Елзи Крислър Сегар. Милиони деца искащи да са здрави и силни. Милиони майки радващи се и купуващи консерви Хейнц със спанак – полусготвен. Бързо, лесно, вкусно и ПОЛЕЗНО!!!

Само, че всичко е продукт на една година свръх производство на спанак и една компания оказала се с много консерви от същия.

Спанака всъщност няма особена хранителна стойност, особено преварен и овкусен с мононатриев глутамат.

Едно цяло поколение, обаче израства с този устойчив мит.

to be continued …

за Фаст фуд културата 2

„Да се научим да готвим за пет дни!”

“Е как за пет дни!!!?

За пет дни, не може да се научиш да режеш с нож!

Тая храна нали хора ще я ядат!”

               Каза Майстора и тъжно поклати глава…

Да научиш нещо, не значи да почетеш за него. Трябва да го пипнеш, да го помислиш…

И това не е вопъл за „старото” срещу „новото”, или за „слоу” срещу „фаст” фуда!

Това е размисъл за клишетата, които ни е удобно да приемаме.

Ние ядем, мислим и живеем фаст фуд, защото така ни е удобно. Удобно ни е да не мислим и да „не го взимаме на вътре”.

Не е въпроса  само в „мързел”-а, да отделим необходимото време и енергия на нещата които ни заобикалят.

 /Да , има повърхностни хора, но те не са феномен на нашето съвремие – имало ги е винаги./

Защо всички обаче попадаме в клопката на „клиширането”, 

на фаст фуд-а?

Обществото в което живеем, работи на бързи обороти. За да бъдем добри специалисти, в това което правим, трябва да постигаме висока степен на специализация /експертиза/, което ни изяжда времето за всичко останало.

За това, извън сферата ни на специализация, ни е по-удобно да боравим с клишета.

В следващият момент обаче, тези клишета превземат всичко…

Отношението ни към семейството, децата,приятелите, здравето, духовното -  стават  фаст фуд.

И попадайки в това клише, какво ни отличава от „повърхностните”?

Всъщност би трябвало, нашата експертиза да ни води до по-добри доходи и обществен статус, които да ни дават по-лесен достъп до КАЧЕСТВО, т.е. да ни дават възможност да живеем по-качествен живот.

Качеството е обратното на фаст фуд-а, то е обратното на повърхностното.

И тук идва клопката:

Полагайки огромни усилия да сме специалисти и да имаме високи доходи, би трябвало да имаме възможност за високо качество на живот. Влагайки обаче енергията си за първото, ние получаваме фаст фуд качество и клишета, често без да можем да ги различим /заради липсата на време и енергия/.

„Добър ден! Ще желаете ли бургер с картофки и кола, за четири  деветдесет и девет?”   :-)

08.2014 г.

за Фаст фуд културата 1

  Фаст фуд е дума, обобщение на съвременния начин на живот и мислене, на „западният”, „консуматорски”  начин на живот .

Този подход към живота, изповядва опростяване на нещата, поставянето им в приемлива и лесно смилаема форма, не задълбочаване, повърхностно приемане на съществуващото - полагане на по - малко усилия за неговото осмисляне и възприятие.

По своята същност, това е едно постоянно вкарване в клише, на нещата които ни заобикалят и нещата с които се сблъскваме.

 На практика фастфуд мисленето е проникнало във всички сфери на нашия живот и във всичко което ни заобикаля.  Консуматорското общество, поощрява  мисленето в тази рамка – „Бързо, лесно, просто.”

Какво представляват самите фаст фуд ресторанти:

 Отиваме на място което имитира уникална ресторантска атмосфера /франчайза задължава оператора да използва обща за всички ресторанти концепция/, дават ни,много бързо, да ядем нещо, което имитира някакъв вид храна.Нещото е направено от неизвестни неща, по много бърз начин.  Изяждайки го бързо, в нас остават чувството за заситеност. Няма „сложно” общуване със сервитьор, няма чакане, няма „сложни” описания в менюто и т.н.. Общуването със сътрапезниците ни, също протича „стегнато” и бързо. Средата не е създадена за „застояване”, търси се „човекооборот”.

И така тръгвайки си се чувстваме „сити”.

 Използвали сме тази услуга без да сме и отделили необходимото време,  или пък енергия, за да и се насладим, или да научим нещо, да се изненадаме...

Какво представлява нашата фаст фуд култура:

Отиваме на кино, което два часа провокира сетивата ни /не мисленето ни/. На повърхностно ниво, стимулите които ни се предоставят, са добре пакетирани, но почти изпразнени от съдържание. Излизайки от филма се чувстваме отново някак „сити".

Няколко дни след това, не можем да си спомним за какво е ставало дума. Обикновено описанието е „грандиозно шоу” , „страшни ефекти”, „ненадминат спектакъл (!!!???)”

Точно това толериране на формата за сметка на съдържанието, този подход, можем да обобщим като - фаст фуд мислене.

 07.2014 г.