Срещам жени с деца, избягали от войната, дошли в България - уплашени, гладни, тревожни.
Как не видях една капризничеща - за 40-те ни мизерни лева, за работа, или каквото и да било?!
Как аз чувам плача на деца, които ги е страх за бащите им, и за котенцето останало под разрушения им дом, а други чуват банкомати и търчат да ги разкрият, че са богати хора, дошли да ни измамят!?
Как аз виждам приятелите ми, които се бият с храбростта на отчаяните, на слабите, за "единственият дом, който имат", а други виждат глупаци, които са се подлъгали по САЩ и Европа?!
Как можем да не вземем страна, когато изборът е между Доброто и ОЧЕИЗВАЖДАЩОТО зло!?
Такава България ли искаме,
за такава ли се молим, отец?!
Помоли Бог, да ни прости отец!
Дано ни простят и децата ни
и тези нещастни,
украински хора!
Бог да пази България!
Така го чувствам и аз и се чудя кака така добри хора не са съпричастни с тази болка.
ОтговорИзтриване