В спареният въздух, около татамито, вечер преди да изгасят светлините.
Около старите, изтъркани, дървени пейки, до прозорците.
Това не е точно написаното на хартия и казаното.
Това е съвкупност от познание, дошло от битки, победи и загуби, от показана устойчивост под натиск, реакция, личен пример.
Съвкупност от казаното и показаното от треньорите, старшите състезатели, всички тренирали и трениращи на червения квадрат.
Кодекс на честта - неписан, но показан и доказан в живота.
Може би всичко започва с това, че и "ти като всички имаш два крака, две ръце, две уши и очи, и една глава" и това Бог е дал както на теб, така и на най-страшният ти противник.
И това е всичко от което имаш нужда, за да победиш.
По толкова имате и ти и той, за да постигнете победата.
Във джудо, до преди години имаше абсолютна категория - категория в която могат да се преборят и най-лекия и най-тежкия джудока.
Еманация на мисълта, че всеки може да победи - защото на всеки са дадени едни и същи "оръжия" -
"два крака, две ръце, две уши и очи, и една глава".
Преди години присъствах на джудо среща, в която състезателя на нашият клуб, победи със счупен, в предходната среща, палец.
Срещата беше за златен медал в абсолютна категория.
Противникът му тежеше двадесетина кила повече от него.
Преди срещата помоли да му бинтоват ръката, като приберат палеца към дланта.
Не можеха да го обезболят напълно.
За да разберете за какво говорим - за да направиш техника в джудо, в 99% от случаите, използваш двете си ръце за да наложиш захват.
Баща ми му беше треньор.
Каза му, да не го прави.
Каза му, че не може да го спре,
защото знае колко старание и воля е вложил, и затова за нас той е шампион, но такова състезание ще има и догодина
и тогава ще може да опита отново.
Човекът го погледна просълзен и излезе на татамито.
Двадесет секунди по-късно, направи чисто, красиво, раменно хвърляне на противника си (една от малкото възможни техники със захват с една ръка) и победи с Ипон - безапелационна победа!
Цялата зала беше на крака!
В главата на десетина годишното момче, което бях, се е запечатал особено ясно момента, в който целият отбор го вдигна на ръце - като знаме!
Нашето знаме!
Всички ние бяхме част от триумфа на Духа над плътта, на Волята над болката.
По-късно, на тържеството по случай победата, нашият джудока, благодари на баща ми, че му е дал възможност да стигне до тези 20-ет секунди "чисто" джудо.
Благодари му за историята от която го е направил част.
Тази история, която ви разказвам тридесет и пет години по-късно.
Част от участниците в тези събития ги няма.
Други изживяха своите "20-ет" секунди.
Трети така и не успяват да вземат това съдбоносно решение -
да продължат, да заложат всичко, за да изпитат границите на възможното.
Знанието, че ги има, стремежа да ги случиш, спомена за тези "20-ет секунди" са есенцията на това познание.
Тези истински "20-ет секунди", са част от чистото съвършенство. Момента в който няма съмнения, страх, болка.
Момента на чистата истина - червен квадрат, противник, воля за победа.
И ако наградата е точно тази победа, то значи, че си участвал в съвършената картина.
В картината рисувана от Бог.
Няма коментари:
Публикуване на коментар