петък, 14 април 2023 г.

за Разпетия ни Петък

Днес те убиха Господи!
А ние всеки ден го правим.
Стоим под Кръста ти,
а се страхуваме ,
за козунака,
...да не се задавим.

Дали ще изгориме агнешкото,
яйцата да не счупим,
С кого ще "изпразнуваме",
каква риза ще си купим...
Но не за да дадеме
втората!

Днес те убиват Господи!
Кръвта се стича,
Душите ни заспали,
изпод новите ризи 
надничат,
надвикват се,
и знаеш нашата присъда...

Прости ни Господи,
Ти ни научи да обичаме!
Измъчван, бит, пронизан,
Ти не ни остави...
Къде си Господи?!
Днес "тъмни са стените
на дома ти"!!!

Очаквам
утре,
Господи!
Днес,
те 
погребваме,
предаден...



понеделник, 10 април 2023 г.

За Евроатлантизма ми

Понеже ме "полазиха" истински "демократи" и модерни, харвардски "евроатлантици", по повод желанието ми България да има евроатлантическо правителство, ще им отговоря тук -
да, аз съм истински селянин.
И слава Богу!
Защото все още мога да имам смирението на стопанина, и тревогата на мислещия.
Защото, от детството си в Добруджа , знам за смелостта на мъжете, оставили костите си в битка със злото, което и тогава е дошло от Изток.
Те са били достойни и за тях Историята няма да забрави.
Ако и този път не можете да се смирите и продължавате да правите глупости - заради Бойко, заради миналото, заради нещо си, Вас няма кой да Ви запомни!
Поне не с нищо различно, от гузното мълчание, като Ви попитат "Кой избра Радев?"
И мънкането, как "Ний ни сме гласували, тогаз".
Егото Ви, ще убие всички ни!!!
За мен, не се косете.
Аз съм роден в Добруджа.
.
10.04.2023г.
Гнездото
.
.
Аз съм роден в Добруджа.
Роден съм в земя, където преди векове, хората когато е имало суша, са стреляли към небето, за да изплашат боговете.
Роден съм в земята на "последният римлянин",
единствения победил Атила.
Роден съм в земя, където хората са добри и гостоприемни.
Роден съм в земя, която мирише на хляб.
Житницата на България.
Наричат я "наш, земен Рай".
Роден съм в земя, която последна се е върнала в Родината Майка.
Затова сме "болни" патриоти.
И винаги верни...
Роден съм в земята на мъжете от 31-ви Силистренски пехотен полк -
Железния.
Роден съм в земята на първите християни по нашите земи.
Които никога не са спрели да бъдат такива.
Аз съм роден в земята на най-ярките звезди.
Най-красивите звезди.
Звездите на Добруджа.

четвъртък, 6 април 2023 г.

за Война

И ето,
на края,
отново остава,
този библейски въпрос -
да се биеш ли,
или да бягаш?
Войн ли си,
или "албатрос"?...

понеделник, 13 март 2023 г.

за Мир

Не ми повтаряй!
Да.
Разбрах те.
Ти си за мир.
За мир си,
но до вчера -
не,
не беше...
За мир си,
но за друг,
за "руский мир"...
И знаеш ли,
Мира ще дойде.
И никога,
не ще е твоя -
презрян,
лъжовен,
сатанински,
отхвърлен,
робски,
руски
"мир"...

понеделник, 20 февруари 2023 г.

за Христо, Васил, Георги и всички мъченици за България

Не "малко братче",
ти не можеш да ни съдиш.
Знам, че ти се иска,
но не можеш.
Не и ти...

Излегнат пред екрана,
си мечтаеш -
как би живял,
препускал,
влизал в битки,
как би играл
"голямата игра",
но не,
не си.

Да, можеше,
но предпочете,
излегнат пред екрана
да мечтаеш...

Ти нямаш дух "приятелче",
ти нямаш дарба,
мечтата ти е малка,
мръсна,
жалка,
като делата ти.

Не можеш да ни съдиш,
"малко братче".
Не можеш да напишеш даже,
на екрана, 
в сумрака на злъчтта си,
това
което беше.
Не и ти...

За тебе няма да се помни,
за тебе няма да се пее,
за тебе няма да се пише.
Не можеш да ни съдиш,
"малко братче".
Това "хоро"
не можеш да играеш...
Не можещ,
....

София, 19.02.23г.


вторник, 14 февруари 2023 г.

за Съвестта

Аз съм отрочето,
на Вашата гузна съвест.
Петното на ревера.
Мечтата,
от времето когато 
мечтаехте.
Несбъднатото нещо,
което искахте,
но го забравихте.
Възможното Ви,
Аз...

събота, 11 февруари 2023 г.

за "Белите якички"

Има един филм на Курасава, казва се "Седемте самураи". 
Преди надписите, в края на филма, изпонаранения войн, казва на своя ученик - "Накрая печелят селяните. Накря винаги печелят селяните."
Някой от "готините" мислители на моето поколение (подозирам Нойзи, би му прилегнало), преди години, го използва да илюстрира парадигмата на нашето поколение.
"Накрая винаги печелят селяните..."
От висотата на 45-те ми лазарника, бих му казал -
Не приятелю!
Накрая винаги печелят момчетата с дипломи (Харвард, Оксфорд, УНСС и т.н.)
Момчетата с имидж на "бели якички".
Момчетата с масивни задни части, тесни рамене и двойни брадички.
Тези, които твърдят, че понеже са учили, понеже създават усещане за пари (попитай ги, ще ти кажат, че парите са "усещане"), могат да си купят топки.
Много обичат да говорят за топки.
С фалцет.
Момчетата с "бели якички".
Момчетата, които пеят "Хубава си моя горо" на пияно.
С фалцет...
Аз, за последно съм пял "Хубава си моя горо" на Мария.
От Пловдив.
До огъня на хижа Вихрен.
И никога няма да успея с фалцет.
Никога няма да разбера  радостта с която ги гледате.
Никога няма да разбера доверието, към дипломите, с които ги дарявате.
Никога няма да разбера, как след толкова "спасители", след толкова "издигнати юмруци", не разбрахте, че "умен" никога не може да замени "морален".
А второто е свързано с Бог.
Преклонението Ви пред "ума" ще ви прави отново, и отново роби.
Защото "ум умува, ум царува, ум патки пасе..."
Защото "ума" е функция на човешкото, със цялото несъвършенство на човешката природа.
Аз се прекланям, пред Жената и Мъжа, такива каквито Бог ги сътвори!
Не мога да Ви го кажа с фалцет и да Ви го докажа с диплома.
"Моралът е Доброто".
Доброто е Любов.
, а Любовта е Бог!
Прости ни Господи!




сряда, 28 декември 2022 г.

за баща ми

В деня на бащата - специални поздрави на баща ми. 
В спортната общност има термин "Голям шампион". 
Това е човек, който освен победител е и истински пример - за мъжество, за морал, за държание. 
Изключително горд съм, че освен за мен, той е Голям шампион и за тези които идват след нас - не само за десетките му ученици, но и за неговите внуци!
Ще имаме още много приключения Шампионе,
и още много битки!
И по-добро предстои😀!
Обичаме те!

понеделник, 12 декември 2022 г.

за първия сняг

За първи път,
първият сняг,
упокои първичността ни.

12.12.22
Гнездото

за "принципите"

Забелязал ли си, че обикновено
няма принципи в говоренето "по принцип"?
В тази страна, на маса, всички сме воеводи!
Тук никой не иска да е знаменосец.
Иска да е воевода!
Иска да води.
Но (и по "принцип")
"воеводите" са отговорните.
Не само за победите.
"Воеводите" поемат и шамарите.
...и ритниците.
...а като видят кръв,
по принцип,
"паленцата" се разбягват.
"Воеводчетата",
хиенките,
започват да говорят на "по принцип".
И се започва -
"По принцип, аз му казах",
"По принцип, той как е мислил, че ще стане",
"По принцип, му се пада!".
Те не знаят, че "орлиците се ловят с живо месо"*.
По принцип...
Не знаят вкуса на кръвта от разбитите зъби в устата.
По принцип...
Не можеш да научиш как да бъдеш "водач", от книгите.
В книгите пишат "как да бъдеш лидер", 
"как да бъдеш алфа", "кой трябва да стои отдясно", 
"как да говориш изнесено, за да те чуят", 
но те не могат да опишат аромата на страх,
когато залогът на масата, 
стане прекалено голям.
Когато знаеш, че такава загуба може и да не можеш да я преживееш.
...и когато знаеш, че ако станеш от масата, ще нараниш някого толкова много, че той може и да не може да го преживее...
Тези уроци ги няма написани,
по принцип...
Поне не в тези книги.
А ние сме такива, каквито сме!
Така ни е създал Господ.
По принцип,
тъжно е да гледаш,
когато някой си помисли,
четейки същите мотивационни книжки,
че може да си купи всичко.
Не да го изгради.
Не да го изстрада.
Да си го купи.
Купувайки кола, жена, къща.
... и изведнъж ще се промени.
Ще си "напазарува"...
Ами не , приятелю!
По принцип -
"Чайката, която се прави на орел, винаги ще вряка."**
С пари, понякога, можеш да си купиш време.
Можеш да си купиш възможност да помогнеш.
Можеш да си купиш възможност да говориш,
(като теб - "по принцип"),
но няма да си купиш мъжество.
А опита, страданието, битките (загубени и спечелени),
са пътят, който можеше да те направи такъв,
какъвто ти се иска
да се "напазаруваш"...
..., но не можеш.
Предпочел си лесното.
Предпочел си кинтите (и книжките).
...и да говориш "по принцип"...
По принцип, приятелче,
не всеки е роден за "воевода".
Не трябва и да е!
Достатъчно е да опитаме да бъдем
малко по-добри
Мъже.
... , но за това си трябват,
неща,
белези.
Неща, 
които нямаш.
Принципи.

*"Орлиците се ловят с живо месо..." 
Николай Хайтов, Мъжки времена

**"Чайката, която ..."
сицилиански поговорка




събота, 12 ноември 2022 г.

Послепис (част 11)

Бяха минали няколко години от както спрях да тренирам редовно.
Бях се преместил да живея в София, бях успял да си постъпя на краката - имах бизнес, учех в най-престижния строителен университет.
Исках да си намеря школа, в която да продължа да тренирам любимото изкуство.
Намерих Сенсей (учител, яп.), който беше написал книга за Джудо и Джу-джуцу.
С нетърпение очаквах да започна занимания в залата му.
Човекът много пътуваше и заниманията се водеха, основно, от "старшите му ученици".
Посетих няколко тренировки.
Неизменно се нареждах последен в редицата.
Беше въпрос на уважение към Доджото (школата, яп.).
Бях със старото си кимоно, което междувременно ми беше поокъсяло.
Припомнях си упражненията, движенията и техниките и въобще - всяка тренировка беше празник за мен.
На четвъртата (или петата) се появи шихана (старши учител, в случея - писателя на книжката).
Направи ми впечатление студения му поглед.
Скоро забелязах и че този човек се опияняваше от болката.
Харесваше му.
Аз самият бях водил тренировки.
Познавам в детайли методиката.
Когато демонстрираш болезнен приом (и владееш техниката) има точно определен момент в който да спреш.
Този човек спираше, точно, един ритъм по-късно.
Старшите ученици изпитваха болка (и страх) да демонстрират с него.
Към края на тренировката, бях поканен да се присъединя към групата на "напредналите" за "договорена практика", под предлог че не им достига човек.
Това е упражнение при което първо единият участник (Уке, яп.) прави хвърляне, след което същата техника повтаря хвърления (Тори, яп.).
Това продължава две минути, след което се разменят с някой от останалите участници от групата.
Ние бяхме три двойки.
Освободеното място беше на сенсея (учителя, яп.).
Заех мястото му и изчаках, най-добрият му ученик, да ме хвърли.
"Загърлянето" което приложи, беше неочаквано, агресивно и опасно.
Застанах в позиция да повторя техниката.
"Партньорът ми" обаче нямаше намерение да ме остави да я направя.
За части от секундата, разбрах какво се случва.
Цялата зала беше притихнала.
"Учителят" гледаше, внимателно и безизразно, случващото се.
(Явно беше по негово нареждане.)
Опитах се да успокоя дишането си и да "изпразня" съзнанието си.
Техники, практикувани и овладявани през годините на тежки тренировки.
Съсредоточих се върху движенията на противника.
Спомням си, че го повалих три, или четири пъти...
Дадоха знак да се разменим.
Вторият ми противник директно атакува.
В двете минути на схватката, той беше почивал и беше наблюдавал стила ми.
Спомням си, че го "заключих" - бавно (и болезнено), докато потупа по татамито (постелка, яп.).
Останалите схватки не се различаваха много - отпочинали, нахъсани момчета, атакуваха яростно. 
...и падаха "от високо".
Опитвах се да печеля време, за да мога да дишам...
Не повторих нито една техника.
Спомням си, че не дадох нито една точка.
И петимата бяха "разхвърлени" - победени с чиста джудо техника.
Опитат ми в схватки с различни стилове бойци (както и няколкото случили се "улични") ми помогна да не загубя самообладание.
И да победя.
Истината е, че учениците му не бяха прекарали толкова време в практикуване, колкото в "услугване" на сенсея, и не бяха толкова силни съперници.
Но бяха пет, последователни, срещи 
и бяха безапелационно победени.
И ето Ви един принцип, формулиран от създателя на Джудо, доктор Кано -
"Не се страхувай когато те заплашва опастност и бъди предпазлив, когато всичко е спокойно."
Това бях чел в книжката на "майстора".
На "любителя на болката" не му достигна мъжество да ме предизвика и да докаже принципите, за които беше писал.
Това което направи също не беше мъжко - неговите ученици не ме предизвикаха.
Те се опитаха да ме измамят.
Това не беше Джудо.
Треньорът (защото в онзи ден той загуби правото да го наричам Сенсей, яп. учител) ме извика настрани и ми обясни, че е проява на неуважение, да тренирам с тях, с цветен колан.
Коланът ми беше избелял, черен колан - първа майсторска степан в йерархията на Джудо.
Годините в които го бях използвал, бяха заличили яркостта на цвета му.
Поне "любителя на болката" не можеше да го определи.
Мисля, обаче, че старшите му ученици го бяха "почуствали" много точно...
В по-общ смисъл - ние никога не можем да променим цвета на колана си.
Той е като историята ни - разказана или не, черна или бяла...
В онзи ден, аз защитих Джудото на което ме беше учил моят учител, както и Джудото което бяхме практикували със всички онези момчета и момичета, в залата на родния ми град.
И понеже в тази поредица, говорим за джудо техники използвани в преговорите - 
Ако целта е важна за Вас, никога не се отказвайте, но и вярвайте във възможностите си, не допускайте заради репутацията на някой, да сменят  "цвета на колана Ви".
....поне не без "бой".

Излязох през вратата.
И повече никога не се върнах.

ПП: Бях удивен когато преди няколко месеца, видях черничкото личице, със зли очички, в репортаж по национална телевизия.
Оказа се, че това е треньорът по бойни изкуства на доскорошният ни премиер.
На какво ли го е научил?!


за Добруджа, Сухоречието, Корбана

Експедиция Каменци'26 Задачата - Приготвяне на "Агне на пещ" и вечеря за 30-ет души, с продуктите на Сухоречието, в сърцето на...