за Добруджа, Сухоречието, Корбана

Експедиция Каменци'26
Задачата - Приготвяне на "Агне на пещ" и вечеря за 30-ет души, с продуктите на Сухоречието, в сърцето на Добруджа.
База - ЕкоКъмпинг Селцето, с.Каменци
Логистична и продоволствена база - Бялата къща, с.Богорово.
Период 13-17 август 2026г




Всички наши приключения по Сухоречието (както и легендарната експедиция Оногур 2020), започват от Бялата къща, с.Богорово. Селото се намира на 15 км от Силистра и баща ми е кметски наместник. Тази година откри туристическа пътека, а от години, с майка ми, произвеждат уникални продукти, характерни за района. Ракията им е също легендарна, както и пуканите "рибки", доматите, пипера (и всичко необходимо за Богоровска салата), кайсиевия сладкиш, подправките и други провизии, които са приготвили за нашата вечеря. Разбираме се на следващият ден кога ще вземем агнето, от стадото в с.Поп Кралево и продължаваме по нашият път към мястото на събитието.



Изтъкана от духа на равнината и уханието на треви, подправки и билки, традиционната добруджанска къща е истински символ на Сухоречието. Отличаваща се със своите ниски, но просторни силуети, с бели варосани стени, чаровен открит чардак (кьошк) и солидни каменни основи, тя е създадена да устоява на суровите зимни ветрове и да носи прохлада в горещите летни дни. Всеки детайл – цвета на кьошковете и стрехите (сини, зелени или горено дърво), дървените резбовани елементи, подредения с любов двор, с асма и каменни плочници, разказва история за труд, традиция и непреходна красота, която ни връща към корените.
Така е и в базата ни - Еко Къмпинг Селцето, с.Каменци.
Къщата е напълно реновирана, а околният терен е усвоен в духа на най-добрите съоръжения на които съм бил (в Гърция, Хърватска и по света).
Общите части - перални, бани, тоалетни са безупречно чисти и носещи всички удобства на съвремената техника и уют.
Местата за бивакуване са захранени с ток и вода, има обособена басейн и барбекю зони.
Възстановения Сайван, с пеща му и просторната кухня, в приземния (зидан с камък) етаж, ще бъдат нашата "сцена" и кухня, през следващите дни.
Специални благодарности на Милена и Атанас, хората които стоят зад успеха на това райско кътче от Сухоречието.



Баща ми прави страхотно розе! Стила е провансалски, гроздето е смес от местни автохтонни сортове.Лозето е садено от дядо ми и все още го берем, както е било стотици години в Сухоречието, на "меджия". Събират се близки хора, прави се една маса на обяд, а преди и след това се свършва работата.
Алкохолните напитки в Бялата къща, с.Богорово се произвеждат по традиционни методи, но при високи стандарти за хигиена и качество.
Баща ми е майстора.
Виното му носи вкуса (и цветовете) на Сухоречието.
Ракиите му са легенда.
Тази година, за нашата вечеря, избрахме мускатова, реколта 2025.
Комбинацията с Богоровска салата - уау!!!
Вкуса на началото на сборовете и празниците, по тези села



Братята Боян и Марио са душата на бранда PinkPelikan, вината за който прават във Винарна Кайнарджа, от лозята на Сухоречието. Братята са пример за това, как когато Модерното, срещне даденостите и традицията на Сухоречието, резултата е световен продукт с най-високо качество.
Техният купаж Марселан, Каберне Сувиньон и Рубин 2023г., направен в стил Кларе, беше препоръчания от Боян, избор за нашата вечеря.
След като и той беше доставен, беше време да се погрижим за агнето и да започваме да готвим



Село Каменци, където се намира нашата база ЕкоКъмпинг Селцето, е скритият бисер на община Кайнарджа!
Старото му име е Кайрак – от турската дума за каменисто, сухо място. През 1942 г. селото получава днешното си българско име, но историята му пази много повече от просто географски особености.
Преселвания през XIX век – след Руско-турските войни част от жителите заминават за Бесарабия, а тук идват нови български родове.
Румънският период (1913–1940 г.) – въпреки границите и натиска, местните хора устояват и съхраняват българското си самосъзнание.
Завръщането към България – с Крайовската спогодба от 1940 г. Южна Добруджа отново се връща у дома!
​Църквата „Св. Възнесение Господне“ (Св. Спас)
​Изграден от масивен дялан камък, местният храм е истинско бижу на добруджанската архитектура!
По време на чуждото управление именно църквата е била мястото, където българският език, вяра и традиции са останали живи.
​Днес Каменци е тихо и спокойно място с характерните за Сухоречието постройки и дух.



Когато дойде време за сбор в селата по продължение на Добруджанското сухоречие, вратите на всяка къща се отварят широко, а селото оживява от глъч и радост. Сборът тук не е просто събиранв на площада (или до манаатира), а ритуал на уважение, родова памет и гостоприемство.
По стара традиция роднини, съседи и приятели от близки и далечни села се стичат, за да почетат домакините и да споделят празника с тях.
Сърцето на сбора е в самата къща и около богатата трапеза – отрупана с порции "агнешко с булгур", пържени кюфтета, свежа салата, домашна ракия и хубаво вино.
​Но сборът носи и памет, която остава вградена в народните песни. В моя род все още се разказва историята за баба Пауна, която трагично загива при инцидент на път за сбор в съседното село. Нейната съдба и до днес живее в песен, която се пее от поколение на поколение из селата по Сухоречието – като напомняне за това каква злощастна съдба са имали тя и близките и.
Това са онези ценни моменти, в които си стискаме ръцете, разменяме си прегръдки, разказваме си истории и поддържаме живи житейските връзки, които ни обединяват.
На Голяма Богородица, 2026, традицията на Добруджанският "Сбор", ще бъде уважена с нашата "Вечеря под звездите".
Ще почетем баба Мария (майсторката на "агнешкото с булгур"), двете и внучки Марии, както и нашата закрилница Пречистата Дева.
Ще направим корбан за здраве.
Ще присъстват хора от Богорово, Силистра, Срацимир, Сребърна, Дъбник, София, Банкя, Виена, ще приготвим "Агнешко с булгур", "Богоровска салата" и "Добруджанска пита".
Ще пием най-изтънчените напитки на Сухоречието.
Ще пеем и играем песните му.
Добруджа каквато я обичаме!



Преди години съм писал това (линк в коментари) - "Никога не съм видял радост, у някой от мъжете, от акта на прекъсване на живота. Напротив, възпитаван съм, че това е работа.
Работа, която всеки мъж трябва да може да свърши, когато и където трябва.
Мисля, че е честно - ако ядеш месо, трябва да можеш да отнемеш живот - без радост или тъга, с ясното съзнание, че такъв е редът на нещата."
Агнето е 30-на килограмово и е от стадото на бай Иван, от с.Поп Кралево.
С баща ми, го порционираме, което само по себе си е занаят.
Майчето, препенва дреболиите и подготвя "дробсърмата".
Освещаваме солта и "елея" в катедралния храм Св.Св.Петър и Павел, в гр.Силистра (където съм кръстен и аз, и синът ми).
Ще използваме осветените продукти за корбана.
В християнството правим корбани - думата е с библейски котен и се използва за "споделяне на храна".
"Курбан" е дума с тюркски произход и означава "жертвоприношение".
След Христос (нашата най-голяма и свидна жертва) християните не правят жертвоприношения.
Залезът ни заварва на дунавския бряг.
Готови сме за големият ден - "Вечера под звездите, Каменци'26".



Майка ми е пазителката на традициите. Жената, която знае всичко за обичаите, рецептите, подправките и билките на Сухоречието.
Всяка година, по Коледа, пътуваме от близо и далеч, да почетем традиционните и гозби и да си спомним, в Бялата къща, за тези които вече не са с нас. Децата да видят обичая и да вкусят традицията. Заедно ще приготвим храната, в кухнята на Милена от ЕкоКъмпинг Селцето.
Рецептите са на баба ми Мария, която е била майсторка и хората са я викали да им помага, да си приготвят тавите (за пеща). Днес е Богородица, нейният имен ден и през цялото време имам чувството, че и тя готви с нас.
Милена, приготвя добруджански пити.
Наско е опалил пеща на двора, от сутринта.
Към 12 и 30 сме готови с нашите тави, поставяме ги в пеща, замазваме с кал и чудото започва да се случва.



Към 18 и 30, салатите и питите са готови. Правим бърза проверка на агнето в пеща (нищо, че после ще се правя, че не знам дали е станало) и изваждаме напитките по масите.
Гостите започват да идват и скоро празникът, в своя най-хубав вид, започва - с песни, добруджански хора, шеги и закачки.
Вадим (официално) агнето и както е било от древни времена, жената, която цал ден му е "треперила" започва да сипва.
Баща ми подхваща песен и настроението на празника ни завладява.
Над нас са звездите на Добруджа, а сякаш между нас са и тези жени и мъже за които пеем и разказваме на трапезата си.
"Вечеря под звездите, Каменци'26"
Приказка в най-чист вид!
Благодаря на всички замесени!

за звездите на Добруджа

Аз съм роден в Добруджа.
Роден съм в земя, където преди векове, хората когато е имало суша, са стреляли към небето, за да изплашат боговете.
Роден съм в земята на "последният римлянин",
единствения победил Атила.
Роден съм в земя, където хората са добри и гостоприемни.
Роден съм в земя, която мирише на хляб.
Житницата на България.
Наричат я "наш, земен Рай".
Роден съм в земя, която последна се е върнала в Родината Майка.
Затова сме "болни" патриоти.
И винаги верни...
Роден съм в земята на мъжете от 31-ви Силистренски пехотен полк -
Железния.
Роден съм в земята на първите християни по нашите земи.
Които никога не са спрели да бъдат такива.
Аз съм роден в земята на най-ярките звезди.
Най-красивите звезди.
Звездите на Добруджа.


15 Август 2026 година