на Вашата гузна съвест.
Петното на ревера.
Мечтата,
от времето когато
мечтаехте.
Несбъднатото нещо,
което искахте,
но го забравихте.
Възможното Ви,
Аз...
Искаш ли, днес, да се возим по дългия път? Да летим, над притихнали, бягащи спомени. Опиянени, от избледняла, ефирна мъгла, щастливи, ...
Няма коментари:
Публикуване на коментар