за Христо, Васил, Захари, Стефан, Гоце и всички мъченици за България

Не "малко братче",

ти не можеш да ни съдиш.

Знам, че ти се иска,

но не можеш.

Не и ти...

Излегнат пред екрана,

си мечтаеш -

как би живял,

препускал,

влизал в битки,

как би играл

"голямата игра",

но не,

не си.

Да, можеше,

но предпочете,

излегнат пред екрана

да мечтаеш...

Ти нямаш дух "приятелче",

ти нямаш дарба,

мечтата ти е малка,

мръсна,

жалка,

като делата ти.

Не можеш да ни съдиш,

"малко братче".

Не можеш да напишеш даже,

на екрана, 

в сумрака на злъчтта си,

това

което беше.

Не и ти...

За тебе няма да се помни,

за тебе няма да се пее,

за тебе няма да се пише.

Не можеш да ни съдиш,

"малко братче".

Това "хоро"

не можеш да играеш...

Не можещ,

...си.

София, 19.02.23г.