Местна Пицария 1.0
Anthony Bourdain е една от причините да се науча да готвя, преди години. Неговият начин на пътешествие (чрез местната храна и местата от задните улички) ми е донесъл много приклюения, запознанства и уникални вкусове през годините. Благодарение на Alexandra Yordanova (нейните танго контакти, в Неапол) имахме предложения, които ни се случиха и които определено ни дадоха много от оригиналния, автентичен Неапол. На снимката сме в кафене препоръчано ни от таксиметровият ни шофьор.
Пицарията е Pavia.
Баби от квартала, чакат пред вратата да им изпекат пицата и да я отнесат вкъщи, за вечеря. Собственика работи в средата на кухнят, а жена му сервира в салона. И двамата са в края на своите шестдесет. Мястото е основано от баща му, през далечната 1965.
Поръчвам пица с името на заведението и вино "from the house".
Перфектно тесто, форма, вкусове. Виното е мътно, екстрактно Алянико, с интензивен танинов и кисел, стафиден вкус.🍷 Не бях готов за това, което получих и му повярвах, че си го е правил сам👍😎
За сметка на това, в менюто има неаполитанска, крафт бира, с доста добро качество. 🍺
Момчетата от квартала, както и двамата от "разноса му", се чувстват длъжни да подвикнат закачки, към майстора (или жена му), всеки път щом влизат в заведението.🇮🇹
Жената остава искрено изненадана (и благодарна) от сървис таксата, която и оставям.❤️🍀
Истински Неапол - цветен, шумен, вкусен 🇮🇹
Местна тротерия 2.0
В търсене на домашният вкус на Неапол, попадаме в Trattoria -та на сеньор Пепино.
Старият гларус няма жена (от изложеният централно колаж изглежда да е имал (снимал) много).
Заменил я е с двама сръчни индийци, които говорят много, много развален английски - мият чинии и "поготвят" в малката кухничка.
Като жест за неувяхващата си мъжественост и романтизъм, сеньора беше украсил заведението с висящи от тавана изкуствени рози.
Като символ на добрия си бизнес нюх, обаче беше избрал най-евтините възможни, китайски (може пък да са били индийски 🤔) и въздействието беше по-скоро "спорно"...
Може би поставеният над вратата на кухнята оригинален, австралииски бумеранг, също е бил предупреждение за нещо, но аз съм твърде гладен, за да мисля в онзи момент и за това.🪃
Пепино говори само италиански и след като уморено заключи, че нищо не разбира от шегите и въпросите ми по менюто, насочи вниманието си към останалите 3 маси в траторията.🙉🍴
Криво-ляво се разбрахме, с цветната бригада, че се гордеят със спагетите си с морски дарове и с бялото си, домашно вино.
Виното се оказва наистина хубаво!
Най-вероятно е Фалангина, защото е свежо и леко и мисля, че различавам зелената ябълка и цитроси.
Индииския италиано-англииски, не ми дава пълна увереност в предположението.🤔
Останалите маси получават храна, хапват и си тръгват (включително една голяма фамилия, от поне три поколения, заела съседната голяма маса).
Аз получавам, основно усмивки от замисления сеньор.
По едно време, реши, че е минало доста време (по това време му донесоха торбичка миди от пристанището) и че е хубаво да получим някакви разядки.🍲🥖
Истината е, че пристигна супер вкусен квасен хляб, хубава биволска моцарела с резени домати, антипаста - различни пържени зеленчуци и загадъчни (но да, супер вкусни) кюфтета (после разбрах, че са Zeppoline).
Някъде по това време малък октопод, пленен в голяма синя купа, се запъти към цветната кухненска бригада, в задната част на заведението.🦑
Поръчах втора бутилка вино и напрежението видимо спадна.🍷
След още един час, храната ни беше тържествено поднесена.
Истината е, че октопода и мидите, бяха (невероятно) вкусни и изключая леко прегорения чесън в соса за пастата, всичко беше добре сготвено.
За съжаление времето ни беше отчайващо напреднало (а и не знаехме италиански), та нямахме възможност да се насладим на десерт.😀
Запътих се към масата на сеньора, да оправим сметките, разсъждавайки над въпроса, да започна да давам бакшиша предварително, защото следварително (както беше в нашият случай), освен доволна усмивка на лицето на сеньор Пепино, не допринесе по никакъв начин за качеството (и бързината) на това, което бяхме получили.
Може да се каже, че и парите ми не работеха в моя полза.🤝
Старият хитрец, беше включил разядките в сметката, но пък беше "жертвал" октопод и ни беше гостил с истински Заполини, които събудиха любопитството ми и които издирих на следващият ден, на улица СпацаНаполи (която можете да видите на последната снимка от орлов поглед).
Из уличките на Неапол.🍷🇮🇹
Сертифициран ресторант за местна храна 3.0
"Pasta e patate" е описана в края на осемнадесети век от Винченцо Кородо. Била в проста храна - няколко вида паста (от дъното на сандъка), с картофи, пушено сирене, салам и пармезан. Идва от бедните квартали и успява да се издигне до масата на владетели и пътешественици - истински символ на Неапол.
Заедно с другия символ Пица Маргерита и страхотното вино от остров Иския, от автохтонния сорт Biancolella, решаваме да ги опитаме в сертифицирания за автентична кухня ресторант dal Solduno (намиращ се на 24 крачки в права линия от вратата на двора, на сградата, в която се намира апартамента ни).
Десертите, които предлагат са голяма гама, а кафето е традиционното (вече) Kremoso.
Интериорът е минималистичен, музиката приглушена, сертификатите заслужени.
Червената Маска е Пулчинела (Pulcinella) — една от най-важните и емблематични фигури в неаполитанската култура и традиционната италианска Комедия дел арте (Commedia dell'arte).
Обслужват ни двама души и не е защото нямат клиенти.
Вкусовете на Неапол, какъвто ни харесва 🍷🇮🇹🍀
Храната в местното изкуство 4.0
Нещата от чинията ми, при сеньор Пепино, ги виждам изобразени в естествената им среда, от автор, направил го с хиляди камъчета, преди повече от 2200 години. Картината е намерена в останките на "Къщата на Фавъна", в руините на града Помпей, унищожен от изригването на вулкана взел живота и името му. Тя изобразява битка между октопод и омар в центъра, заобиколени от десетки видове морски обитатели.
Мозайката е толкова прецизна, че ихтиолозите са идентифицирали над 20 различни вида средиземноморски риби и морски дарове. Изложена е в колекцията на музея MANN, архиологическия музей на Неапол. В колекцията можете да видите изобразени, както други представители на флората и фауната от онова време, така и на традицията "неизчистен от огризки под". Вярвали са, че огризките, освен че показват колко богат е собственика, са и заслужена храна за "духовете на къщата".
В "Тайният кабинет" можете да видите и други техники и практики от онова време, ювелирно изобразени. Събрани са от дългогодишните управители на града - фамилия Фарнезе. Изложени са в бившият им дворец, който е превърнат в един от най-известните световни музеи, именно MANN (Museo Archeologico Nazionale di Napoli).
Може да се каже, че с епохите рецептите са се променили, но съставките (и в Неапол) са си едни и същи.
Последният ден на пребиваването си, се качваме на фуникуляра и се озоваваме на върха на хълма Вомеро.
На неговият връх се намира "наблюдателната кула" на града, Замакът сан Елмо, на чийто връх (тук ми се получи, като приказка за магьосник 😀) се помещава Музея за съвременно изкуство на Неапол (Museo Novecento a Napoli).
В музея има изложени творби на над 170 автори, творили между 1910 и 1990 год.
Визията към продуктите, храната и ароматите на града са отново впечатляващи.
И да - рецептите и стиловете се сменят, но съставките и удоволствието остават.
Неапол и апецифичната му, южняшка субкултура - също ❤️🇮🇹🍀
Няма коментари:
Публикуване на коментар