за Паданията, Захватите и Преговорите (част 2)

Когато започнеш да тренираш джудо, първите три месеца, тренираш основно падания.

В унифицираната програма, по която тренират навсякъде по света, е прието, че не можеш да хвърляш, преди да си се научил да падаш безопасно.

Защото хвърлянето и падането са двете части на едното цяло, както победата и загубата са двете страни на едно и също нещо - схватката.

Има нещо по-дълбоко тук - ако ти участваш в схватка, за да победиш, трябва да си подготвен и да загубиш, да знаеш как да направиш падане, да знаеш, че това ще се случи и да си подготвен за момента.

За да направиш хвърляне, ти трябва да направиш захват - да захванеш определени части от екипа, или тялото на противника, така че те да ти дадат възможност, в последствие, да направиш желана техника на хвърляне.

Схватката започва с това да наложиш твоите захвати.

Естествено противника ти иска същото.

И тук идва нещо изключително важно за всеки джудока - да осъзнаеш факта, че за да наложиш захвата си, ще трябва да допуснеш и противника да наложи своя.

Така е и в преговорите, не можеш да очакваш само да "диктуваш", всичко е въпрос на взаимодействие - отсрещната страна също ще трябва да изложи позицията си.

По това, как и къде, другият джудока е наложил захвата си, ще можеш да съдиш, каква техника ще приложи, как ще атакува, но ти ще трябва да допуснеш този захват.

Може би сте виждали изпонаранените ръце на джудистите, облепени с лепенки.

Силата на пръстите и на захвата, е нещото което се тренира постоянно.

Да издържиш и да не пуснеш, въпреки болката и слабостта, е основната, първа задача, ако искаш да победиш.

Да контролираш противника си, чрез захвата, е въпрос на майсторство.

Да приложиш тези принципи в бизнеса и в преговорите е въпрос на задълбоченост и "гъвкавост" - качества, които всеки джудока започва да развива от първият момент, в който стъпи в джудо залата.

Ние никога не забравяме, че "Джу" означава гъвкав, в по-широк смисъл - подвижен.

Такъв, трябва да е и подхода, към взаимодействието наречено преговори, за да може да се постигне сделка, отговаряща на основополагащият принцип изведен от проф. Джигоро Кано (основателя на джудо) - "Постигане на взаимна изгода".

2022г.

за мен и Бог

Пак ще питаш 

за Бог

ли Приятелю?

Добре.

Ще ти кажа.

Тренирал съм 

Джудо, 

Джу-джуцу, 

(и Самбо).

Живял съм

в Студентски. 

Работил съм

на Илиенци.

Имал съм

ресторанти,

нощни заведения, 

пистолет,

с 12 патрона,

(и 12 души охрана).

Наранявал съм 

чувства, 

представи,

животни,

(и хора).

Бил съм се 

в зали, 

в барове, 

на улицата.

(и в асансьор.)

Стрелял съм

по капачки,

мишени,

хора.

(И по мен са стреляли.)

Не ми казвай, 

че няма Бог 

приятелю!

Раната, 

заради която 

ще куцам 

до края на живота си,

получих 

подхлъзвайки се,

по време на разходка,

по софийски, 

зимен 

тротоар.

(По обед.)

Усмихваш се.

"Еее, 

като си такъв "набожен",

защо на теб?"

И ще ти кажа-

Не бях,

Приятелю.

Бях "бърз"... 

Душата ми не беше.

Душата ми,

Жадуваше. 

(...за Бог.)

2022г.

за май 2022

Кресливо малцинство се е надигнало,

да демонстрира, 

вика и налита.

На таз' нещастна банда, 

май не и е стигнало,

мордорския ботуш,

да си я рита?!

за Гергьовден

Тази икона я имам от 17-тата ми годишнина.

Подарък ми е за рождения ден.

С пожелание да съм "храбър" и "да сбъдвам мечтите си".

Сякаш, още тогава знаехме, че мечтите са свързани с храбростта в една неразделна амалгама - като мъжкото и женското, като деня и ноща.

Св.Георги е "идеалния" герой - войн, който успява да защити слабите, от изначалното зло (през вековете никой не се е интересувал от гледната точка на змея), спасява момичето, прославя Бога.

Събира в едно мечтата на война - "Почитай Бога, Обичай Родината, защитавай Семейството си!"

Днес, в духа на съвремието ни, бихме запитали -

Дали змеят е толкова лош, той също трябва да се храни?

Хората са свикнали да му дават жертви, защо трябва да спрат?

За дъщерята на управителя!?

Тя защо трябва да бъде спасена, къде беше Светията, когато другите умираха?

Какво прави война, когато змеят е мъртъв?

Защо е избрал точно този змей?

Наскоро научих, че Георги, означава "земеделец".

И ще Ви кажа - точно такъв трябва да бъде!

Защото война е войн, когато се бие за Земята си!

Защото война е войн, когато в живота си съгражда, строи и се бие за съграденото, за привилегията то да съществува!

Защото война е войн, когато не търпи злото да се храни с човешки тела и души, защото знае, че това е противно на Бога.

Днес от Изток се надига армия, която вее на лентичките си лика на Светията.

От Изток идва армия, за която ни казват, че освобождава (основно от имущество и живот) чужди земи!

От Изток идва армия, която ни убеждава, че когато грабиха, изнасилваха и убиваха, на нашата земя, ни е било по-добре!

Zмеят е стар хитрец, той не казва чисти лъжи, той "усуква" истината, за да ни обърка - "чужда война", "фашисти", "те си го търсиха", "къде бяхте когато..."

Свети Георги е пример, Светлина в обърканото ни съвремие.

Свети Георги ни показва отново, какви трябва да бъдем.

По молитвите на Светията, Господи Иисусе Христе, сине Божий смили се над нас, грешните!

София

06.05.22г.

за украинския ни Великден

В Събота, преди Великден, се събираме да боядисваме яйца.

Преди COVID кризата го правихме, всяка година - децата играят, боядисват, пролетта и настроението за празника ни превземат.

Тази година, го правим за пръв път от тогава.

Поканили сме двадесетина деца от Украйна да боядисват с нас.

Предната Неделя, след Литургия, се събираме да обсъдим - кой, какво.

Предлагат, освен игрите с топка, въжета, федербал, да организираме и рисуване.

Да предложим на децата да нарисуват Щастието.

Искаме да ги накараме да мислят за празник, за пролет, за всичко добро, което ни предстои, а и да повдигнем духа на децата от Украйна.

На Велика Събота всичко върви по план - след служба, започваме да изнасяме маси от храма.

Имаме организация и нещата се случват леко.

Верига магазини, ни е поткрепила с много яйца за празника - бяхме ги разпределили и приготвили по домовете си.

Учителките от неделното училище пък, бяха подготвили листи, боички, моливи, флумастери.

Една от майките бежанки, знае български и превежда.

И Бог не ни е забравил - на поляната зад Храма грее слънце.

Докато децата нарисуват Щастието, подготвяме четири големи маси за следващият етап - рисуването на яйца.

Притичвам покрай рисувачите, с купи с боя в ръце, а някой ме подръпва за ръкава.

Поглеждам надолу - руса принцеса със сини очи се опитва да нарисува нещо средно между коте и лисица.

Прилича на коте от руски мулти филм.

Представя се - тя е Олена, а това е Усик.

Смоталявам нещо, че е много готин и продължавам към масите за боядисване на яйца.

Оставям нещата и решавам да се върна при художничката с умните очи.

Посреща ме като стар приятел.

Усмихва ми се и посочва с четката за рисуване, лисичата муцунка с мустачки.

"Усик е мнооого добър. Той сега е в Одеса и пази апартамента ни."

Продължава да рисува, говорейки.

"Една съседка го храни."

Казвам и, че съм сигурен, че е добър пазач, защото е съименник на световният им шампион по бокс.

Тя се разсмива и потвърждава.

Скоро готовите рисунки са залепени на дълъг лист хартия, събрал представите за Щастие на украинчета и българчета в този хубав ден.

Децата боядисват яйца, продължават рисуването по тях.

Възрастните се суетим наоколо - носим салфетки, боички, пастели, снимаме ги - нормалната суетня на възрастни, покрай деца.

Скоро всички са боядисали яйцата си.

Започват игри на топка, надуват се балони.

По някое време преръмява дъжд.

Събираме се с децата на сухо, под козирката на Храма.

Отците черпят с бонбони, говорят за борбата на Христос в Ада, за чудото на неговото Възкресение.

Правим си обща снимка за спомен, на стълбите, пред Храма.

И идва и ме намира Оленка, и ми подарява едно боядисано от нея яйце.

Нарисувала е и на него Усик.

И ми пожелава (и аз вече не чувам какво) сериозна, изпъната, и ме гледа с онези безкрайни, сериозни, сини очи.

Аз съм метър осемдесет и два висок и тежа сто кила.

И ми скъсва сърцето, Оленка с тези добри, детски очи!

Навеждам се и я прегръщам, да не ми гледа сълзите.

А те напират и скоро ще се разхлипам, като тийнейджърка, на колене пред това детенце.

Точно сега, не ми стигат сили да погледна в синевата на очите и.

Обяснявам и, че при нас с яйцата, децата се борят на Великден, и и пожелавам нейният Усик да е "борак".

Да не ми го подарява, а да си го пази за утре.

Тя ми казва, аз да и го пазя за утре.

Преглъщам сълзите си.

Оленка сияе.

Майка и, благодари на семейството ми и на всички домакини.

Тръгват си.

Сърцето ми плаче.

Простете ни дечица, че допуснахме това да се случи!

Простете ни дечица, че допуснахме войната да е тук!

Същият следобед Русия удари с крилати ракети жилищни сгради в Одеса.

Моля се Усик да е добре!

Не ми говорете за "невероятният стратег", за газа, за цената -

моля се Усик да е добре...

София, 

април 2022г.

за Хляба ни

"С нож можеш да убиеш, можеш и да отрежеш филия хляб на гладния.

Няма лош нож, сине..."

Пред хляба всички сме равни! 

Преди години, баба ми и дядо ми са били бежанци в друга държава, пък била тя и Родината майка.

Няма оправдание, през 2022 година, тези деца да са бежанци!

Няма оправдание, което да ми дадете, за тъгата в детските им очи!!!

Дечица, простете ни!

Дано съм Ви подарил поне една усмивка  💙💛🤍💚❤️

#StandWithUkraine #PrayForUkraine #BulgariaStandWithUkraine

за двете ни Българии

Отец, кога загрубяхме толкова, че не чуваме плача на бития!?

Срещам жени с деца, избягали от войната, дошли в България - уплашени, гладни, тревожни.

Как не видях една капризничеща - за 40-те ни мизерни лева, за работа, или каквото и да било?!

Как аз чувам плача на деца, които ги е страх за бащите им, и за котенцето останало под разрушения им дом, а други чуват банкомати и търчат да ги разкрият, че са богати хора, дошли да ни измамят!?

Как аз виждам приятелите ми, които се бият с храбростта на отчаяните, на слабите, за "единственият дом, който имат", а други виждат глупаци, които са се подлъгали по САЩ и Европа?!

Как можем да не вземем страна, когато изборът е между Доброто и ОЧЕИЗВАЖДАЩОТО  зло!?

Такава България ли искаме, 

за такава ли се молим, отец?!

Помоли Бог, да ни прости отец!

Дано ни простят и децата ни

и тези нещастни,

украински хора!

Бог да пази България!

за "Второто ни освобождение"

Шанса да се разберем, както съм ти казвал и друг път, е малък, но нека опитам.

В публикацията става дума за "второто ни освобождение", за руско-турската война от 1877-78, и 500- те години - можем да говорим когато решиш, заповядай в с.Бистрица, може и на кайсиева ракия👍🙂

За бомбардировките над София - има документи, че са по предложение на Сталин и пак той настоява да продължат, въпреки че чрез цялото време има посланник и в София, както и активни дипломатически отношение ( единствено със СССР, защото само на тях не сме им обявили война)

За това "освобождение" аз знам от бабите ми и дядовците ми - че са ги крили в мазетата, защото росармия е изнасилвала и мародерствала наред, за стотиците избити, мирни селяни, защото не са искали да си дават конете, за окрадени къщи и т.н.

Има и военни жертви -

Единствен български офицер, от Шуменския гарнизон, който отказва да се предаде, като военнопленник и се застрелва в главата и три руски - натравят се с метилов алкохол при запой в Бургас.

Тази тема у нас е табу!

Нашата армия участва във втората част на войната - чувал си за битката при Драва и т.н.

Имаме рота поканена да участва в парада на победата в Москва.

Може би си чувал за 31-ви силистренски пехотен полк "Железния" - над 1500 убити в тази война.

СССР настоява да не ни се признае статут на съвоюеаща страна, за да могат "законно" да ни разграбват през следващите години.

И за двете "освобождение" сме платили - не само с кръв, не само с хора, а буквално, с пари, по цени определени от "братушките".

Самият Вазов, който измисля думата братушки, се отвращава от тях, при войната в Добруджа от 1916.

Открадват целият ни национален архив, когато се оттеглят 1948г.

С една цел - да променят, пренаписват историята ни, както им е угодно ( татарско племе, дошло на коне 681, не те ли е учудвало 🤔) за да ни манипулират и държат в робска зависимост, от "по-големият брат."

Точно това преклонение е израз на робската психика и колкото повече се знаят фактите, толкова по-голям е шанса да прогледнете и да спрем да бъдем нечий "подлоги".

Ние сме мирен народ, но ако сме запазили и една десета от възрожденският дух на Левски, Раковски, Стамболов и хилядите положили костите си на тази свещена земя, ще посрещнем всеки който иска да ни избира - цар, управа, държавен строй с думите на генерал Колев -

"Кавалеристи, Бог ми е свидетел, че съм признателен на Русия задето ни освободи.

Но какво търси миризливия казашки ботуш на тази свещена земя?!

Ще ги бием и прогоним, както всеки враг, който пречи на България!

Напред храбреци!"

И те се оказаха достойни за времената в които живяха!

Ние каква България ще оставим на децата си?

за Хорото/Живота

И докато се разхождам по чаршията, ме удря този надпис. 

На къщицата има некролог на двамата стопани и сина им. 

Не го снимах, от уважение към скръбта на този който го е направил. Толкова силно ме порази историята, че не исках да Ви я споделя по повод празника ни, за смъртта на дякон Игнатий. 

Защото живота му, хорото му, е нещото което ме кара да се гордея, че съм наследник на тези мъже и жени, възкресили България. 

Хорото, приятели! 

Живота е изтекъл, покрай оградата на къщата, където се е играло хорото. 

Живота е отлетял с дима на комините, маркиращи живите къщи. 

Но на тази стара, олющена ограда е останал, написан на камък, спомена от празника на Живота. 

От сватбата и от хорото. 

И от Апостола. 

Бог да прости мъртвите, 

...и да укрепва живите. 

Да го празнуваме този Живот... 

Хубав и усмихнат ден!

 

за #PrayforUkraina

"Апостолският призив: „не участвайте в делата на тъмнината, но ги изобличавайте” е важен за нас, той ще бъде наш принцип и цел."

Андрей Зубов

 *** 

 Може би трябваше да напиша това, още в Четвъртък (а може би и по-рано)! На всички (и на заблудените от Путиновата пропаганда) - да аз имам приятели в Украйна. 

Хора, мои приятели още от 90-те, на които се възхищавам. 

Хора добри и човечни. 

Хора, които когато им звъннах в Четвъртък, да им предложа да дойдат в нас, в България, докато това отмине, ме погледнаха с неразбиране. Хора които, мен успокояваха в Четвъртък... 

Оставиха жените и децата (от семейството) в Полша и се върнаха да защитават Родината си. 

Както ми каза Володимир - "Това е нашата Родина. Всичко ще бъде наред." 

Да, братя! 

Вие сте последният вал, вие водите нашата война, и войната на всички свободни хора! 

Моля се да издържите! 

Гордея се, че Ви познавам! 

Бог с Вас!  

 ***

 Няма да "разфрендна" нито един! 

И за Вас, се моля братя и сестри Българи. Да разберете, че нищо не оправдава Русия в тази война! Да разберете, че Родолюбец няма и никога е нямало нищо общо с русколюбец! 

Това, че са големи, не ги прави прави! 

 Все по-разединени и объркани сме! След като не можем, еднозначно да осъдим едно очеизваждащо ЗЛО, след като не можем да покажем на децата си какво е добро и зло, какво бъдеще ни очаква? 

Лесно ще спрем да си говорим един с друг, ... и как тогава ще се разберем? 

За какво протестирахме по площадите през 90-те, за тази свобода ли? Свободата да мразиш и да зачеркваш/изключваш от света си всички инакомислещи. 

Аз не искам да зачерквам. 

Искам да свидетелствам - това което си позволяваме, това което правим, прекрачвайки всички морални, човешки (научни, ако щете) аргументи, в последните години, не ни прави достойни за времената в които живеем. 

Какво общество и държава ще оставим на децата си! 

 като баща - на баща: На мен ми прави впечатление, как стотици мъже оставят жените и децата си в съседни държави и се връщат да воюват. Не знам с кого разговаряш там, може да са в незасегнати райони. Хората с които аз разговарям, са там да защитават родните си домове и семейства. Нямат нищо общо с НАТО, с фашистите и т.н. Бият се за Родината си, защото "втора нямат". Мен не ме интересува пропагандата и от двете страни. Интересува ме в 21 век, на никой да не му хрумне да влиза в независима държава с танкове, по какъвто и да било повод. 

Защото, ако започнем така да си "поправяме" отношенията, утре твоите и моите деца ще трябва с автомати да бранят Родината ни. Такъв свят ли искаме да им оставим?! 

Агресора, трябва да си плати! 

Не НАТО и не украинците влязоха в Русия. 

Русия нападна Украйна. Вероломно, през ноща, с пълната си мощ. 

Ако сега се позволи това - утре можем да сме ние, може да е всеки. Така изглеждат фактите и света от последните 6 дни. 

Не можем да оправдаваме режим, който е АГРЕСОР! 

 *** 

 "Българийо, за тебе те умряха, 

една бе ти достойна зарад тях, 

и те за теб достойни, майко, бяха 

И твойто име само кат мълвяха, 

умираха без страх..." 

 Тези хора са били достойни за времето в което са живели, дано и ние се окажем достойни за нашето и оставим на децата си една силна и свободна страна! 

 "Бог да пази България!" 

 *** 

 Иван Вазов пише послание „Към руските воини”, което съдържа следните редове: " ...Ние не те мразим. Но ние също обичаме свободата си, Обичаме я сто пъти повече“. 

 Да попитам веещите руски знамена на Шипка - Вие какво обичате?!!!!

*** 

 Всички мои познати знаят, че не съм фен на министър председателя ни. Това, което се случи вчера, обаче е подигравка с цялата ни държавност! Тя не ни е подарък, тя е следствие от борбата и саможертвата на хиляди. На техният гроб вчера, безродници се подиграха с идеала им! 

Казвал съм, а сега звучи още по-актуално - Тук Родолюбец никога не е означавало Русколюбец!

***

Дано случващото се в Украйна ни отвори очите! Дано видим как в продължение на години, Русия ни разделя и ерозира. Дано осъзнаем как тази империя на злото, счупи националната ни гордост, стъпка самочувствието ни, промени историята ни за да растат роби в Родината ни.

Дано прогледнем и се изправим, заедно!

Бог да пази България!

#PrayforUkraina

 

за Подаръците

Така се получи, че в последно време ми се наложи да се замисля доста върху нашата култура за подаряване - Подаръците с повод и без повод.

Кой не обича подаръци?

В детството ми, преминало под знака на късния Соц, подаряването беше трудна задача.

По Нова година, вечно нямаше пари, вечно беше една мъка на кой, какво и дали са равностойни нещата и т.н.

Получавал съм безумни подаръци, като кожена вратовръзка (с ластик за под яката) или пък руска пръчка, за риболов на лед - нещо което никога не съм правил.

Никога няма да забравя, подаръците които ми правеше вуйна, за всяка нова година.

Ние братовчедите, бяхме момчурля на една възраст и обикновенно ни даваха едни и същи подаръци.

Вуйна, обаче винаги правеше различни и лични подаръци на всеки. За всеки беше помислила, като за отделна личност, беше избрала и пакетирала подаръка му с различна хартия.

Въобще, караше ме да се чувствам много специален.

Празника у тях, беше изпълнен с трепетно очакване на момента на подаряването.

Тя винаги ще бъде пример за мен, за това как трябва да се подарява - без излишна помпозност, без изискване за оценка, без претенция.

Подаръка говори сам за себе си.

Подаряването - за човека който го прави.

Във бизнеса ми ми се е налагало да правя подаръци по различни поводи и причини.

Има нещо, което е важно да знаем - подаръка винаги трябва да съответства на ролята, както и на потенциала за бъдещо сътрудничество в бизнеса.

Няма нищо по-смешно от изхвърлили се първенюта, или пък от скрънзливи бизнесмени, очакващи голяма услуга.

Както казваше един по-възрастен приятел, за работата му с пост социалистическата администрация - "Малкият бакшиш, обижда и двете страни!".

Мисля, че във всичко е важна мярката, стила.

А правейки подаръци, той се проявява най-силно.

Още малко за бизнеса.

Преди години се хванах на бас, с представител на голям пивовар, че ще продам огромно количество пиво, на годишна база.

Това, което той не знаеше, беше че ще отварям втори бар в центъра на града.

Това което аз не знаех, беше че инвестицията ми, ще се забави с една година.

Когато годината изтече, аз повдигнах въпроса. 

Ставаше дума за солидна сума, в рибарска екипировка, по негов избор.

Покани ме с него в магазина на официалния представител на скъпа марка за риболовни принадлежности.

Когато отидох, шефа на марката и персонала на магазина помолиха да се снимат с мен.

Искаха да имат спомен от деня на "мъжката дума", както се изрази получателя на подаръка.

Познайте, дали имахме стратегическо партньорство с пивоварната и дали не осигуриха, голяма инвестиция за следващото ми заведение.

И сега, някой ще попита - това не е ли корупция?

Аз не знам как бихте го нарекли.

За мен е личен подарък, избран и пакетиран с "различна хартия".

Въпрос на гледна точка.

И на стил...

с.Бистрица

19.02.22г.