"Не ни създаде да гледаме в краката си, Господи"

Защото не сме създадени да гледаме в краката си Господи,

създаде ни да гледаме към теб.

Звездите да събират погледите ни.

Не в прахоляка да се валяме, 

не в калта да се каляме,

във теб Господи,

е надеждата ни.

И пак при тебе са мечтите ни.

При по-добрите от нас.

На звездното небе.

Бистрица

15.07.21г.

За Хищника (част 7)

 "По заповед на Щуката..."

Този Хищник лови от засада. 

Той не преследва жертвите си. 

Случва им се като неочаквана, зъбата, кошмарна паст...

Бях 30-на годишен, когато тръгнах за първата си щука.

Разказваха се много истории за хитрото чудовище.

Като градска легенда, на всеки нов водоем, където риболувах в началото на нашето столетие, местните разказваха историята за трите патици.

В общи линии, докато някой се наслаждавал на красивата гледка на езерото, в средата на което красиво плуват три (винаги са три) птици, от недрата се стрелва сянка и средната птица изчезва...

Както завърши един белобрад, ниско подстриган мъжага -

"Това не е щука, това е Щуката!"

                                                        ххххххх

Повратен момент за моята история със звяра, беше един мрачен ноемврийски ден. 

С приятел бяхме решили да закрием сезона с един класически мачов риболов.

Цял ден захранвахме и замятахме, без никакъв успех.

Имах чувството, че нещо гони рибата.

В дясно от нас имаше неголям шавар - гъсталак от тръстика.

По някое време мина един колега с комплектовка по-скоро на ловец.

Имаше удобна раница за примамките и готина, черна пръчка.

Поздрави и попита дали е удобно да похвърля покрай шавара.

Без това нямахме никакъв успех, та общо взето ни беше все едно.

След две-три замятания тъмна сянка,  атакува примамката. 

Спомена ми е как голяма паст, с остри зъби изскочи измежду тръстиките...

Беше десетина килограмова щука.

Беше зашеметяваща гледка.

Беше на една ръка разстояние от мен...

                                                        ххххххх

Щуката е върховния хищник, в нашите водоеми.

За да придобиете представа - тя има зъби и на хрилете си, за да не изпусне някоя по-малка рибка от там.

Зъбите и са покрити с антикоаголат и ако те ухапе, е много трудно да се спре предизвиканото кръвотечение.

На английски името и е Pike fish - пика, копие, на каквото и прилича.

Бях обсебен от мисълта да се преборя с такъв хищник.

Риболова на щука, наистина повече прилича на лов, отколкото на риболов.

При него трябва често да сменяш позицията и примамката.

Трябва да намериш рибата (която лови от засада) да заметнеш стръвта и да я излъжеш, че това което минава пред нея е рибка - вкусна и лесна хапка.

Не красива, не бърза, а лесна.

Това работи - не е като на Олимпиада.

Първите ми излети бяха пълен провал - десетки закачени блесни и воблери по крайбрежните дървета и нито един улов.

Скоро започнах да хващам "писалки", а малко по-късно и сносни ( над килограм) риби.

Но Хищника, да с главно Х, винаги ми се изплъзваше.

Преломен момент в историята ми се оказаха два факта, един свързан с мисленето ми и един свързан с технологиите.

Говорехме си за бизнес с приятел. 

По повод на рекламата, той изстреля - "Ако искаш голяма риба и даваш голяма стръв..."

Простичко, нали?

Втората промяна дойде с масовото навлизане на силиконовите примамки в този спорт.

Технологията ни дава, разнообразни, вкусни, цветни и относително евтини примамки.

Опита ми, съчетан с тези два факта ми дадоха търсеното предимство и в края на 2020, тръгнах за трофейния хищник.

Най-важното обаче беше, че вече не бях сам на брега.

Сина ми Петър, който междувременно беше навършил 14години, прояви желание и скоро започна да обикаля с мен пущинака, в търсене на легендарния звяр.

Събрахме известна доза студ (и опит) на брега на любими наши водоеми, в усвояване на техники на замятане и водене на примамки, като успеха ни беше променлив.

                                                         ххххххх

Пристигаме на водоема привечер.

В мълчание приготвяме пръчките - вързваме поводи и тежки, големи, силиконови примамки.

Харесвам си един шавар, на 15-на метра от брега. 

Сина ми тръгва по пътеката в дясно от мен.

При първото замятане, в момента в който примамката докосва водата, водораслите оформят голяма глава, която разтваря озъбена паст и се хвърля върху примамката.

Удара е толкова силен, че поч'ти изтървам пръчката.

Изохквам от изненада.

Сина ми се затичва към мен, питайки добре ли съм.

Още не е видял с какво се боря на линията.

Казвам му да донесе големият кеп от колата.

Моята задача е рибата да не отпусне влакното.

Знам, че плетеното влакно е много здраво и металният повод, който съм вързал, още повече, но винаги остава едно НО.

Приближавам рибата бавно до брега.

Проблема е, че чудовището има човка - цялото място на устата не е кръвоснабдено и съответно не усеща никаква болка.

Усеща единствено ярост!

Надеждата ми е, че куката се е забила достатъчно дълбоко, за да не изпусне.

Хищника се бори диво!

Не може да приеме, че е плячка.

Тръска глава, сменя посоката, не иска да се подчини на силата, която го дърпа към брега.

Сина ми се връща и като вижда чудовището, смаяно поглежда към мен.

Моля го да потопи кепа.

Надявам се да е достатъчно мъж, за да не се уплаши.

Това, което вкарваме в кепа, е плашещо.

Над десет килограма, ярост и мъст.

Озъбената уста се опитва да захапе ръката ми, когато посягам да фиксирам главата, за да извадя куката.

Виждал съм, килограмови "писалки"(малки щукички), стъпкани от риболовци, точно от страх да не ги ухапят, в този момент.

Имаме доста техника - ръкавица за да се предпазя, щипци за да отворя устата и хирургически форцепс, за да прихвана куката и да я извадя.

Отдолу, под човката, където се събират хрилните отвори, има място, мъждец, за което можете да хванете безопасно главата на рибата, ако не искате да я убивате.

Искам да изпълня една десет годишна мечта.

Поглеждам, над озъбената уста, право в очите на звяра.

Искам да го "видя".

Рибата спира да се мята.

Поглежда в очите ми.

Погледа е извънземен.

Безчувствен.

Поглед на Смърт.

Връщам я бавно във водата, от където я изтръгнах.

При "Картината рисувана от Бог".

                                                              ххххххх

Присядаме на брега със сина ми.

Паля пура. Отпивам от манерката.

Опитвам се да успокоя ритъма на сърцето си.

- Намери ли каквото търсеше, тате?

- Мисля, че да.

- Ще ми кажеш ли?

- Някой ден, момчето ми, някой ден...

Гледам хоризонта и бавно отпивам от манерката.

Залезът обагря повърхността на езерото.

с.Бистрица

2021г.

за Малбека и пъстървите (част 3)

- Госпожата иска да купи картината, пита дали може да плати с карта?

Сервитьорката стои до масата ми, прикрила табла зад гърба си.

Точно тази картина не ми се продава.

Намирам се в ресторанта, галерия А'Туин на вторият етаж на The Mall Sofia.

Две и десета имах такова заведение.

Продавах вино, добра храна, пури и изкуство.

Човекът на картината е андалусиеца Алекс.

Представи ми го Художника, на откриването на настоящата изложба, преди около месец.

Шестдесетина годишен, по-скоро нисък, корав, изпечен от слънцето, с лице на покерджия.

Бивш моряк, музикант, а както разбрах и бивш търговец на вино.

- Бойко, разбираш ли от вино?

- Откровено казано - не много. Продавам от няколко месеца и се уча.

- Бялото ти вино е боклук.(Разговорът се води на английски и думата е друга.)

- ?!

- Повечето бутилки са на 3-4 години, добро, бяло вино на повече от две е  рядкост...

Хората около нас се смълчават.

- Избери бутилка добро вино - ще го дегустираме заедно.

Рискувам, защото на витрината имам и бутилки за по 200-300 евра.(и не ми се отваря такава!)

Човекът избира червено вино - Малбек за 20 евра.

Точка в плюс.

Сервитьорката донася чаши, хапки хляб, чаши с вода и отваря бутилката.

Декантираме.

Завъртам течността в чашата.

Наслаждавам се на цвета.

След малко поемам дъх и глътка от напитката.

Премятам я в уста.

Бавно изброявам ароматите - шоколад, ванилия, горски плод.

Алекс прави същото.

- Много си добър Бойко! Усети ли тютюневата кожа?

Помирисвам калъфа на пурите си, отпивам глътка вода, помирисвам хапка хляб и отново отпивам.

- Алекс, ти си (пауза докато търся думата) адски добър!

Напрежението наоколо ни видимо спадна.

Хората се завъртат, увлечени в разговори и наслаждаващи се на изложеното изкуство.

- Бойко, ти си риболовец?

- Да. А, защо реши, че риболувам!?

- Имаш око на рибар. 

- !?

Започва обяснение на развален английски за някаква андалуска фраза.

Разказва, че е запален риболовец, даже е прекарал няколко години на риболовна яхта.

Аз казвам, че наистина обичам да риболувам, че съм стигнал до мухарския, пъстървов риболов, но не го практикувам, защото техниката е много сложна и нямам с кой да уча.

(По това време, мухарския риболов беше световен хит.

Бяха направили филм с Брат Пит и членуващите в Американската Асоциация на Практикуващите Мухарския Риболов, се бяха одесеторили, за една година.)

Стила е наистина техничен, красив и аристократичен.

- Мухарството е за актьорите приятелю! Аз хващам пъстърва с пръчка, влакно и кука.

- Нищо друго?

След кратка пауза и без абсолютно никаква промяна по лицето му, добавя -

- Ръце.

Двамата прихваме.

Метода на Алекс е действително прост и ефективен за риболов на река.

Взимаш достатъчно дълъг рибарски прът, завързваш 3-4 педи влакно.

Към него с клуб (вид рибарски възел), добавяш повод и голяма кука.

С пръчката "поставяш" куката със стръвта в избрана точка на вира, без резки движения за да не изплашиш рибата.

При кълване, се прави "къса" засечка, след което пръта се издърпва с "набиране", защото обикновено има надвесена растителност и вдигането на цялата конструкция, би било проблем.

Вечерта мина в приятни приказки.

Има хора за които знаеш, че сте от една "кръвна група".

Не можахме да се наговорим.

Разбрахме се да се видим след една година, когато пак 

щяха да са в България с приятелката му.

На следващият ден пътуваха за Буенос Айрес.

Картината беше по-скоро абстрактно изкуство.

Изобразен беше мъжки силует, който в полуанфас свири на китара.

Изглеждаше сякаш си тактува с крак и пее някоя от онези дълги, красиви, фламенко песни - за живота, любовта, смъртта...

След закриване на изложбата, една от останалите картини, ми се полагаше като организатор на събитието.

Много си бях харесал тази.

Още повече, след запознанството ми с Алекс.

Все пак, бях лоялен към Художника (автора).

Сега щях да я продам.

Госпожата си допи кафето и плати с дебитна карта.

Свалихме картината от стената и я опаковахме в подаръчна хартия.

Човекът, за когото е подаръка, е по-голям късметлия от мен днес!

Пиех кафе с Художника, няколко седмици след закриването на изложбата.

Алекс го бяха убили.

Наръгали го с нож, в нощен бар, в Аржентина.

Опитвал се да спаси чуждо момиче.

Приятелката му го беше погребала в Андалусия.

С Алекс, нямаше как да се видим вече...

Същият ден се чух със съпругата ми.

Исках да организирам нещо с което да "изпратя" в спомените си, този невероятен човек.

По нейно предложение, запазих за уикенда места в хотел, който предоставяше възможност за риболов на пъстърви в Дивото.

Хотелчето беше току що построено, по някакви Европейски програми.

Имаха собствен развъдник за пъстърва и освен това зарибяваха околните старопланински реки.

Използвах, леко модернизиран, метода на Алекс - пръчката ми беше с макара.

Взех си едно "помощниче" от хотела, син на Главния готвач, и цял ден обикаляхме вировете на близката река.

Наловихме доста риба - част от нея пуснахме, част дадох на помощника ми. 

Запазих си две пъстърви, които оставих да ми приготвят в хотелската кухня.

Вечерята беше на терасата, под лятното, звездно небе на Стара планина.

Отворихме бутилка Малбек.

За първи път открих колко добре се съчетава с пъстърва, ако тя е приготвена с пикантна коричка.

Готвачът се беше постарал.

Хляба беше домашен, подарък от шефа.

Зеленчуците и сирената - от био стопанството на хотелчето.

Вечерята беше приятна, от онези на които разговора и красотата на събеседничката, допълват перфектно останалото.

Темите се появяваха една след друга и сякаш не искаха да свършват.

Все пак, звездите започнаха да избледняват.

Дойде време за последният тост.

Той беше за Алекс - 

непознатия приключенец, който ме научи да ловя пъстърва.

Наздраве amigo! 

Farewell!

за "Най-добрия риболов" (част 1)

"Кой е най-добрия ти риболов?"

Паса ми е подаден от приятелчето в дясно от мен.

Стоим в полутъмно сепаре на нашумял бар.

В чашите има питиета, от които се налива по "един пръст".

Срещу мен стои Звездата.

До него е бизнес мениджъра му.

Моят човек знае, че съм ловувал Блу Мерелин (рибата от "Стареца и морето") на Карибите и иска да ме представи в добра светлина пред Звездата.

Досега говореше мениджъра - хвалеше Звездата, напомняше успехите му, поставяше "репери" на бъдещото ни сътрудничество.

Бяха ме намерили те.

Не понасям мъже които се здрависват с "увиснала" ръка.

Мъжа пред мен, ми беше подал ръка на "принцеса" и беше притихнал, изчаквайки да го "нахвалят".

След като изложиха невероятното си предложение (характерно за киноиндустрията) да ги храним много добре (тях и екипа им) известно време безплатно, срещу което да поместят логото ни във финалните надписи на филма, 

и след като не получиха никаква реакция от мен, 

разговорът беше много неловко замрял.

Явно бяхме минали на автомобили, жени и хобита...

"Едни караси - отговорих- на един язовир"

"Какво е Карас?" попита Звездата.

"Каракуда."

"!..."

"Бях с баща ми и сина ми."

"Като бях малък, много си мечтаех, баща ми да ме заведе на риба."

"И аз..."

                                                    ххххххх

В детството ми, баща ми винаги пътуваше.

Беше в треньорския щаб на националният отбор по джудо и често отсъстваше от вкъщи.

На риболов ме е водил вуйчо ми.

Когато се ожених и след година се разбра, че очакваме син, веднага се записах в клуб по спортен риболов.

Исках да бъда компетентен, когато един ден водя сина си на риба.

                                                     хххххххх

Беше лятото на 2016.

Бях в Силистра да "взема" Петър, след лятната ваканция при баба и дядо.

Времето беше съвпаднало с периода на варене на ракията от сини сливи.

Бях с баща ми "на казан" - малка сграда в края на селото, в която е инсталирана системата за дестилиране на алкохол . 

Бяхме насипали "материала" и запалили огъня. 

Оставаше да се поддържа постоянна температура и да се чака.

Малкият чардак, пред старата сграда, се използваше като втори ХоРеМаг (кръчма) на селото.

Минаваха всякакви образи и се застояваха на приказка.

Тогава за първи път чух за "Язовира на трите чучура".

Беше го взел под аренда, един наскоро завърнал се от Англия, "мой набор"(човек на моята възраст, с когото би трябвало да сме били в казарма по едно и също време).

Разговаряхме за Англия, за английския риболов и английските жени.

Човекът сподели бизнес плана си - да направи язовир за английски риболов в Нищото.

Говорил с кмета и поч'ти му дали водоема, но видял че има проблем на стената и затова го "изпускал", за да може да я диагностицира.

По-едрата  риба я били обрали с мрежи, така че останали само карасчета, които след два дни ще са на сухо и ще измрат, ама - "такъв им бил късмета".

Попитах го има ли проблем да риболувам, докато още има вода в язовира.

Отговори ми, че ако някой ме попита "какво и що", да му дам неговият телефон, той ще се разправя.

Такива приятелства се зараждат само над кратунка, пълна с току що проточила се, сливова ракия.

                                                    ххххххх

Язовира наистина беше в Нищото.

Скрит сред хълмовете на Добруджа, в края на губещ се в тревата, криволичещ, коларски път.

Захранваше го стара каменна чешма с три чучура, от които бликаха силни струи вода.

Никой не помнеше кой и кога я е направил.

Буквите бяха избелели и изпочупени, написани на отдавна забравен език.

Водата беше прохладна и сладка. 

Истински глътки Живот.

Бяхме набързо приготвили три въдици, за директен риболов на плувка.

Това е най-старият, спортен метод за ловене на риба.

Твърдят, че е измислен в китайският императорски дворец, много преди новата ера.

Това е и първият метод, който се изучава когато започнеш да риболуваш.

Имаш дълга пръчка, на която е завързано влакно, на което имаме индикатор за кълване (плувка), кукичка и тежест, която да я задържи на дъното.

Бяхме понабрали стръв (според възможното от градината) и минути по-късно успяхме да намерим подходящо място където да можем да застанем един до друг.

Баща ми, аз и десет годишният ми син.

Успях набързо да обясня на всеки какво да прави и скоро започнахме да издърпваме на брега, риба след риба.

Удоволствието беше неописуемо!

Приключението беше заличило годините помежду ни.

И тримата се радвахме като деца на всяка рибка и се мръщехме за всяка изпусната.

Дълго след като се бяхме прибрали вкъщи и баща ми учи сина ми, как "всеки ловец трябва да се погрижи за улова си", продължаваха описанията на засечките, изпуснатите риби и извадените такива.

Вечерята започна с Богоровска салата и сливова ракия и нестихващи спорове, колко точно голяма е била "онази третата", дето се откачи точно преди брега...

Най-хубавия риболов в живота ми!

                                                    ххххххх

Допих течността в чашата си.

Обясних, че храната струва пари и че единствената смислена реклама, която ще получа от продукцията им, ще бъде от уста на уста, защото ще ядат наистина "вкусна и прясна храна".

Казах им, че ако работим съм сигурен, че ще се обадят отново да работим заедно.

Но ще трябва да си я предплатят, ако искат да работят с мен.

Пожелах приятен ден на всички и се отправих към осветените стълби, от които се излизаше навън.

Бистрица

06.2021

за Старостта

Във дните на Голямата тъга,

Погледнах във очите Старостта.

Изтръпнах.

Не се бяхме доразбрали...

Потупа ме тя нежно по главата,

погледна белезите по краката.

И тръгна.

Не се бяхме май разбрали...

Бях обещал да я приема без тъга,

но още ми се бяга през ръжта.

Да чака.

Пак не сме се доразбрали -

Не съм я викал,

тя дойде сама,

във дните на Голямата тъга...

20.05.2021г.

Пирогов

за Ореховото вино

В началото на нашият век, имах верига от барове. С един приятел ги създадохме от нулата. 

В началото често ни се налагаше да работим, като бармани, сервитьори и помощници в кухнята, докато нещата потръгнат.

По това време изучавах изкуството на смесване на напитките.

Бях приличен барман, с доста добри знания по история на напитките и класическите миксове.

Часове разговори на бара с клиенти, бармани и търговци на огнени напитки, както и десетки прочетени книги са в основата на познанията ми по темата ( естествено и десетки дегустации на всички възможни напитки 😄🍸).

От това време е и мечтата ми да открия перфектния микс, или основа за микс. 

Може би ликьор?

Историята минава през жалките ми опити да извлека вкус от смес между спирт, мед и мащерка ( нещото ферментира и гръмна 🙃).

На по-късен етап имах опити с люти и горчиви спиртни напитки.

Като цяло, нещата утихнаха около 2010, когато с голямо любопитство и страст навлязох в света на виното. 

Имах няколко курса с водещи български и международни енолози. Бях редовен посетител на всички български виноизложения - в столицата и в страната.

Имах ресторант, специализиран в продажбата на вино и като негов собственик, имах възможност да се запозная и да общувам с повечето актуални производители, търговци и вино специалисти.

От това време е любовта ми към българския сорт Мавруд - един от най-переспективните български, местни сортове, наша надежда за най-високи международни отличия.

През 2013-та се заселихме в Къщата с ореха.

Още първата година направихме ликьор от зелени орехчета - традиционна рецепта за много български "градски" баби.

Някои приписват на извлека поч'ти митични лечебни свойства - от липса на апетит и язва, до лечение на импотентност и заушки.

През късната есен на 2014-та, в един от първите дни в които палим печка, вдъхновен от класиката "вино пред камината" бях отворил бутилка мавруд.

Бавно отпивахме от красивата течност, наслаждавайки се на играта на огъня, домашния хляб и моцарела.

Разговора се беше отплеснал към историята ми с "Бар на края на Вселената".

Погледа ми падна върху бутилчица орехов ликьор. 

Доброто настроение и бармански спомени, ме подтикнаха да добавя няколко капки ликьор към чашата ми с вино.

Резултата беше зашеметяващ!

Експлозия от плодови аромати, подчертана от сладостта на ликьора и обогатена с ореховите, танинови вкусове.

Вкуса се родееше с вината стил Порто, които бях дегустирал не веднъж.

Откритието беше невероятно!

Всички затаени мечти избухнаха - най-сетне перфектния микс!

Световната слава чукаше на вратата на къщата ни.

Започнах експерименти, за да открия точното съотношение между виното и ликьора.

Естествено отворената бутилка не беше достатъчна за провеждането на проучвателните работи.

Точното отношения на съставките беше открито някъде между втората и третата бутилка мавруд, като останалото количество беше употребено за да се затвърди вкуса.

Беше нахвърлен груб план за запазване на марка и развитие на продукта.

Беше измислено име - Орехово вино.

Допуснах само една, едничка грешка.

Окрилен от ентусиазма на първооткривателя, написах току-що измисленото име в Google, за да проверя дали е "свободно".

Веднага бях охладен, все едно залят с модерното някъде по това време, ледено предизвикателство - леген с вода и лед.

Такава напитка, в Северна Италия, произвеждаха от векове.

Наричат я Vino Diablo, и на следващата сутрин разбрах защо...

Когато прекалите с тази напитка (аз бях изпил сам поч'ти три бутилки), на следващата сутрин главата много ви боли!

Напитката е изключителна (до две чаши😄), като аперитив или дайджестив.

Въпреки, че не пожънах световен успех, нито съм първооткривател, ние произвеждаме Орехово вино, от тогава и сме известни с него сред нашите приятели.

Имам няколко тайни при приготвянето, които съм сигурен че нито в Италия, нито някъде другаде знаят.

Това са нашите спомени - Орехово вино от Къщата с ореха.

с.Бистрица 

05.2021г

за Брадите

Понякога ми липсват,

мъжете с неподдържани бради.

Горящите, работещите нещо

което им е толкоз важно,

че да забравят за вида си.

Обветрени лица,

ръце със кожа "на каиш",

очи - горящи.

Мъж 

чийто вид струва 

по-малко

от това което върши.

Във точно този ден

и час

и миг.

Без да се хвали,

без да смята

без да подсмърча...

Със него можеш да изпиеш

ракия или две,

без да говориш,

но ако търсиш,

можеш да намериш 

май повече човещина,

отколкото си виждал

във цялото ни 

"бързо" поколение.

Мъж, 

чиито Вид струва

по-малко 

от това което върши.

Мъж,

който струва,

защото върши,

задачата, 

избрана му от Бог ...

Григор Вачков "Мъжки времена"

Бистрица 

Къщата с ореха

05.2021г.

за Спорта (част 9)

 За спорт ли искаш да си говорим приятелю?

Ти не знаеш какво е спорт.

Ти си мислиш, че спорта е удоволствие, триумф, пари.

Спорта е борбата с болката приятелю!

Когато цялото ти тяло крещи да спреш, а ти се насилваш и продължаваш.

Когато отдавна счупеният ти крак, пак те боли, 

и куцайки се насилваш да си обуеш обувките, 

всяка сутрин, 

и да продължиш.

Когато изпонаранените ти ръце болят, а ти продължаваш да не пускаш.

Когато сърцето ти кърви от загубата, а ти го заглушиш и продължиш.

Когато кръвта бучи в ушите ти и знаеш, че това не е "здравословно", но не падаш.

Когато сълзи пълнят очите ти, но ти ги криеш от близките си и ги окуражаваш,

 и ги окриляш...

Когато, въпреки всичко и въпреки всички, продължиш, защото имаш Надеждата, забележи не "вярата в себе си", не "положителното мислене", а само Надеждата за възможната победа.

Спорта е Любов приятелю,

... начин на Живот...

Бистрица 

Къщата с ореха

 08.04.2021г.

за Бягството (и спомените)

Пак бягам

по поляните на сънищата,

сълзите ми изсъхват

от вятъра на спомените,

кръвта засъхва

по изнаранените крака.

Пак бягам

по жарта на сънищата,

потта изсъхва

по челото ми.

Пак бягам...

,а е време май да спра?🙂

за Живота

 

Не ми се ще в края на 2020 да си говорим приповдигнато, отново за лимона и лимонадата – мисля, че това далеч не изчерпва темата.

Наскоро говорих с приятел.

Ставаше дума за мой близък, който почина защото отказа да си пие хапчетата.

И да се промени.

И мисля, че точно това изчерпва темата.

Възможността да приемаш промяната и да се променяш е Живот.

Тази си възможност губим с годините, както губим гъвкавостта на ставите си.

Но това не променя правилата – движението е Живот, неподвижността е Смърт.

През тази година загубих бизнес, обекти, пари, познати, приятели, както и не толкова близки.

Преболедувах COVID19 – гадно е!

За първи път на Бъдни вечер не бях с родителите си.

Страдах.

Имах невероятно красиви моменти - пих кафе във Виена, плаках пред стара картина, спах в Пустошта с ята очакващи своя вятър, плавах в непознати води, спечелих нови приятели, видях безпаметен героизъм, запалих се по нов спорт, започнах нов бизнес.

Живях.

Пожелавам на всички Ви да изберете Живот!

Защото само този ни избор ни прави свободни.

Защото този ни избор ни доближава до Бог.

И когато през новата 2021 страдаме, нека не забравяме, че Бог дава на всеки, само толкова колкото може да понесе.

Но аз съм сигурен, че ще имате, и ви ги пожелавам, и многото мигове на щастие.

Мигове на Живот!

И нека мислите и мечтите ни са свободни като птиците, подхванати от дълго чакания вятър!

Пожелавам Ви Живот!

Честита 2021!

за Перфектния момент (част 8)

Преди много време, когато се готвех за живота който ми предстои, често умувахме с приятели какво е Щастието.

Стигахме до извода,че то е миг.

Перфектния миг, когато всичко е ясно и подредено.

Много по-късно го нарекох "Усмивката на Бог".

Мига без страх и притеснения.

Мига в който знаеш, че всичко ще е наред.

После всички се втурнахме да го търсим.

Имахме своите възходи и падения.

Мигове на триумф, адреналин, любов, на покорени върхове, оргазми и алкохолно опиянение.

Толкова различни мигове.

Различни от съвършенния.

Мига на любов, спокойствие и благодарност.

В който всичко се подрежда.

Отговора на големия въпрос.

Знам, че всеки го е усещал.

Аз лично, започнах по време на дългите си риболовни излети, в края на първото десетилетие на нашия век.

Не се получи веднага.

В началото и не знаех, че е това.

Появи се по-късно.

Всички, които не ходят за риба, сигурно си мислят, че говоря за момента в който кълве, или в който извадиш големия рибок.

И аз бях изненадан, когато открих, че Мига, няма нищо общо с тези моменти.

Това е Мига на съвършенство, когато усетите Усмивката.

Езерото се изглажда, цветовете са в перфектна хармония, всичко притихва.

Умората, тревогата, съмненията изчезват.

И всичко се подрежда.

Перфектния момент.

Усмивката на Бог -

Пожелавам Ви го!

2017г.