"По заповед на Щуката..."
Този Хищник лови от засада.
Той не преследва жертвите си.
Случва им се като неочаквана, зъбата, кошмарна паст...
Бях 30-на годишен, когато тръгнах за първата си щука.
Разказваха се много истории за хитрото чудовище.
Като градска легенда, на всеки нов водоем, където риболувах в началото на нашето столетие, местните разказваха историята за трите патици.
В общи линии, докато някой се наслаждавал на красивата гледка на езерото, в средата на което красиво плуват три (винаги са три) птици, от недрата се стрелва сянка и средната птица изчезва...
Както завърши един белобрад, ниско подстриган мъжага -
"Това не е щука, това е Щуката!"
ххххххх
Повратен момент за моята история със звяра, беше един мрачен ноемврийски ден.
С приятел бяхме решили да закрием сезона с един класически мачов риболов.
Цял ден захранвахме и замятахме, без никакъв успех.
Имах чувството, че нещо гони рибата.
В дясно от нас имаше неголям шавар - гъсталак от тръстика.
По някое време мина един колега с комплектовка по-скоро на ловец.
Имаше удобна раница за примамките и готина, черна пръчка.
Поздрави и попита дали е удобно да похвърля покрай шавара.
Без това нямахме никакъв успех, та общо взето ни беше все едно.
След две-три замятания тъмна сянка, атакува примамката.
Спомена ми е как голяма паст, с остри зъби изскочи измежду тръстиките...
Беше десетина килограмова щука.
Беше зашеметяваща гледка.
Беше на една ръка разстояние от мен...
ххххххх
Щуката е върховния хищник, в нашите водоеми.
За да придобиете представа - тя има зъби и на хрилете си, за да не изпусне някоя по-малка рибка от там.
Зъбите и са покрити с антикоаголат и ако те ухапе, е много трудно да се спре предизвиканото кръвотечение.
На английски името и е Pike fish - пика, копие, на каквото и прилича.
Бях обсебен от мисълта да се преборя с такъв хищник.
Риболова на щука, наистина повече прилича на лов, отколкото на риболов.
При него трябва често да сменяш позицията и примамката.
Трябва да намериш рибата (която лови от засада) да заметнеш стръвта и да я излъжеш, че това което минава пред нея е рибка - вкусна и лесна хапка.
Не красива, не бърза, а лесна.
Това работи - не е като на Олимпиада.
Първите ми излети бяха пълен провал - десетки закачени блесни и воблери по крайбрежните дървета и нито един улов.
Скоро започнах да хващам "писалки", а малко по-късно и сносни ( над килограм) риби.
Но Хищника, да с главно Х, винаги ми се изплъзваше.
Преломен момент в историята ми се оказаха два факта, един свързан с мисленето ми и един свързан с технологиите.
Говорехме си за бизнес с приятел.
По повод на рекламата, той изстреля - "Ако искаш голяма риба и даваш голяма стръв..."
Простичко, нали?
Втората промяна дойде с масовото навлизане на силиконовите примамки в този спорт.
Технологията ни дава, разнообразни, вкусни, цветни и относително евтини примамки.
Опита ми, съчетан с тези два факта ми дадоха търсеното предимство и в края на 2020, тръгнах за трофейния хищник.
Най-важното обаче беше, че вече не бях сам на брега.
Сина ми Петър, който междувременно беше навършил 14години, прояви желание и скоро започна да обикаля с мен пущинака, в търсене на легендарния звяр.
Събрахме известна доза студ (и опит) на брега на любими наши водоеми, в усвояване на техники на замятане и водене на примамки, като успеха ни беше променлив.
ххххххх
Пристигаме на водоема привечер.
В мълчание приготвяме пръчките - вързваме поводи и тежки, големи, силиконови примамки.
Харесвам си един шавар, на 15-на метра от брега.
Сина ми тръгва по пътеката в дясно от мен.
При първото замятане, в момента в който примамката докосва водата, водораслите оформят голяма глава, която разтваря озъбена паст и се хвърля върху примамката.
Удара е толкова силен, че поч'ти изтървам пръчката.
Изохквам от изненада.
Сина ми се затичва към мен, питайки добре ли съм.
Още не е видял с какво се боря на линията.
Казвам му да донесе големият кеп от колата.
Моята задача е рибата да не отпусне влакното.
Знам, че плетеното влакно е много здраво и металният повод, който съм вързал, още повече, но винаги остава едно НО.
Приближавам рибата бавно до брега.
Проблема е, че чудовището има човка - цялото място на устата не е кръвоснабдено и съответно не усеща никаква болка.
Усеща единствено ярост!
Надеждата ми е, че куката се е забила достатъчно дълбоко, за да не изпусне.
Хищника се бори диво!
Не може да приеме, че е плячка.
Тръска глава, сменя посоката, не иска да се подчини на силата, която го дърпа към брега.
Сина ми се връща и като вижда чудовището, смаяно поглежда към мен.
Моля го да потопи кепа.
Надявам се да е достатъчно мъж, за да не се уплаши.
Това, което вкарваме в кепа, е плашещо.
Над десет килограма, ярост и мъст.
Озъбената уста се опитва да захапе ръката ми, когато посягам да фиксирам главата, за да извадя куката.
Виждал съм, килограмови "писалки"(малки щукички), стъпкани от риболовци, точно от страх да не ги ухапят, в този момент.
Имаме доста техника - ръкавица за да се предпазя, щипци за да отворя устата и хирургически форцепс, за да прихвана куката и да я извадя.
Отдолу, под човката, където се събират хрилните отвори, има място, мъждец, за което можете да хванете безопасно главата на рибата, ако не искате да я убивате.
Искам да изпълня една десет годишна мечта.
Поглеждам, над озъбената уста, право в очите на звяра.
Искам да го "видя".
Рибата спира да се мята.
Поглежда в очите ми.
Погледа е извънземен.
Безчувствен.
Поглед на Смърт.
Връщам я бавно във водата, от където я изтръгнах.
При "Картината рисувана от Бог".
ххххххх
Присядаме на брега със сина ми.
Паля пура. Отпивам от манерката.
Опитвам се да успокоя ритъма на сърцето си.
- Намери ли каквото търсеше, тате?
- Мисля, че да.
- Ще ми кажеш ли?
- Някой ден, момчето ми, някой ден...
Гледам хоризонта и бавно отпивам от манерката.
Залезът обагря повърхността на езерото.
с.Бистрица
2021г.
Толкова образно и подробно е описано! Имам чувството, че аз хващам " звяра".
ОтговорИзтриване