по поляните на сънищата,
сълзите ми изсъхват
от вятъра на спомените,
кръвта засъхва
по изнаранените крака.
Пак бягам
по жарта на сънищата,
потта изсъхва
по челото ми.
Пак бягам...
,а е време май да спра?🙂
Кемпо се държи очудващо добре на магистралата. На 120 става малко нервен, но така или иначе 100 си му прилягат, а и разчетите ми са направен...
Няма коментари:
Публикуване на коментар