Паса ми е подаден от приятелчето в дясно от мен.
Стоим в полутъмно сепаре на нашумял бар.
В чашите има питиета, от които се налива по "един пръст".
Срещу мен стои Звездата.
До него е бизнес мениджъра му.
Моят човек знае, че съм ловувал Блу Мерелин (рибата от "Стареца и морето") на Карибите и иска да ме представи в добра светлина пред Звездата.
Досега говореше мениджъра - хвалеше Звездата, напомняше успехите му, поставяше "репери" на бъдещото ни сътрудничество.
Бяха ме намерили те.
Не понасям мъже които се здрависват с "увиснала" ръка.
Мъжа пред мен, ми беше подал ръка на "принцеса" и беше притихнал, изчаквайки да го "нахвалят".
След като изложиха невероятното си предложение (характерно за киноиндустрията) да ги храним много добре (тях и екипа им) известно време безплатно, срещу което да поместят логото ни във финалните надписи на филма,
и след като не получиха никаква реакция от мен,
разговорът беше много неловко замрял.
Явно бяхме минали на автомобили, жени и хобита...
"Едни караси - отговорих- на един язовир"
"Какво е Карас?" попита Звездата.
"Каракуда."
"!..."
"Бях с баща ми и сина ми."
"Като бях малък, много си мечтаех, баща ми да ме заведе на риба."
"И аз..."
ххххххх
В детството ми, баща ми винаги пътуваше.
Беше в треньорския щаб на националният отбор по джудо и често отсъстваше от вкъщи.
На риболов ме е водил вуйчо ми.
Когато се ожених и след година се разбра, че очакваме син, веднага се записах в клуб по спортен риболов.
Исках да бъда компетентен, когато един ден водя сина си на риба.
хххххххх
Беше лятото на 2016.
Бях в Силистра да "взема" Петър, след лятната ваканция при баба и дядо.
Времето беше съвпаднало с периода на варене на ракията от сини сливи.
Бях с баща ми "на казан" - малка сграда в края на селото, в която е инсталирана системата за дестилиране на алкохол .
Бяхме насипали "материала" и запалили огъня.
Оставаше да се поддържа постоянна температура и да се чака.
Малкият чардак, пред старата сграда, се използваше като втори ХоРеМаг (кръчма) на селото.
Минаваха всякакви образи и се застояваха на приказка.
Тогава за първи път чух за "Язовира на трите чучура".
Беше го взел под аренда, един наскоро завърнал се от Англия, "мой набор"(човек на моята възраст, с когото би трябвало да сме били в казарма по едно и също време).
Разговаряхме за Англия, за английския риболов и английските жени.
Човекът сподели бизнес плана си - да направи язовир за английски риболов в Нищото.
Говорил с кмета и поч'ти му дали водоема, но видял че има проблем на стената и затова го "изпускал", за да може да я диагностицира.
По-едрата риба я били обрали с мрежи, така че останали само карасчета, които след два дни ще са на сухо и ще измрат, ама - "такъв им бил късмета".
Попитах го има ли проблем да риболувам, докато още има вода в язовира.
Отговори ми, че ако някой ме попита "какво и що", да му дам неговият телефон, той ще се разправя.
Такива приятелства се зараждат само над кратунка, пълна с току що проточила се, сливова ракия.
ххххххх
Язовира наистина беше в Нищото.
Скрит сред хълмовете на Добруджа, в края на губещ се в тревата, криволичещ, коларски път.
Захранваше го стара каменна чешма с три чучура, от които бликаха силни струи вода.
Никой не помнеше кой и кога я е направил.
Буквите бяха избелели и изпочупени, написани на отдавна забравен език.
Водата беше прохладна и сладка.
Истински глътки Живот.
Бяхме набързо приготвили три въдици, за директен риболов на плувка.
Това е най-старият, спортен метод за ловене на риба.
Твърдят, че е измислен в китайският императорски дворец, много преди новата ера.
Това е и първият метод, който се изучава когато започнеш да риболуваш.
Имаш дълга пръчка, на която е завързано влакно, на което имаме индикатор за кълване (плувка), кукичка и тежест, която да я задържи на дъното.
Бяхме понабрали стръв (според възможното от градината) и минути по-късно успяхме да намерим подходящо място където да можем да застанем един до друг.
Баща ми, аз и десет годишният ми син.
Успях набързо да обясня на всеки какво да прави и скоро започнахме да издърпваме на брега, риба след риба.
Удоволствието беше неописуемо!
Приключението беше заличило годините помежду ни.
И тримата се радвахме като деца на всяка рибка и се мръщехме за всяка изпусната.
Дълго след като се бяхме прибрали вкъщи и баща ми учи сина ми, как "всеки ловец трябва да се погрижи за улова си", продължаваха описанията на засечките, изпуснатите риби и извадените такива.
Вечерята започна с Богоровска салата и сливова ракия и нестихващи спорове, колко точно голяма е била "онази третата", дето се откачи точно преди брега...
Най-хубавия риболов в живота ми!
ххххххх
Допих течността в чашата си.
Обясних, че храната струва пари и че единствената смислена реклама, която ще получа от продукцията им, ще бъде от уста на уста, защото ще ядат наистина "вкусна и прясна храна".
Казах им, че ако работим съм сигурен, че ще се обадят отново да работим заедно.
Но ще трябва да си я предплатят, ако искат да работят с мен.
Пожелах приятен ден на всички и се отправих към осветените стълби, от които се излизаше навън.
Бистрица
06.2021
Няма коментари:
Публикуване на коментар