за Старостта

Във дните на Голямата тъга,

Погледнах във очите Старостта.

Изтръпнах.

Не се бяхме доразбрали...

Потупа ме тя нежно по главата,

погледна белезите по краката.

И тръгна.

Не се бяхме май разбрали...

Бях обещал да я приема без тъга,

но още ми се бяга през ръжта.

Да чака.

Пак не сме се доразбрали -

Не съм я викал,

тя дойде сама,

във дните на Голямата тъга...

20.05.2021г.

Пирогов