Погледнах във очите Старостта.
Изтръпнах.
Не се бяхме доразбрали...
Потупа ме тя нежно по главата,
погледна белезите по краката.
И тръгна.
Не се бяхме май разбрали...
Бях обещал да я приема без тъга,
но още ми се бяга през ръжта.
Да чака.
Пак не сме се доразбрали -
Не съм я викал,
тя дойде сама,
във дните на Голямата тъга...
20.05.2021г.
Пирогов
Няма коментари:
Публикуване на коментар