Модерните диети постоянно се сменят – въглехидратна, протеинова, кетонна, разделно хранене, Зона. Това, което ги обединява е , че често не можеш да си представиш как ще ядеш така до края на живота си.
Живеем в най-интересните времена от зората на човечеството – всичко за което си помислим може да се случи – не само мечтаем за Марс, вече можем да си платим и да се включим в мисията за там. Можем да избираме какви и какво да бъдем – мъже, жени, безполови, вярващи, зелени, либерали и т.н.
За първи път, можем да измисляме и материализираме цели светове – 3D, виртуална реалност и т.н.
Всичко това заплащаме с невъобразимите нива на стрес, с които сме принудени да живеем.
Арабите имат една история за водачите на кервани, които периодично спират кервана, за да ги настигнат душите им, защото те винаги пътуват по-бавно.
Това е истината и за нашите души, убивани ежедневно от стреса на пътуването с над 100 км. в час .
И тук идва уловката:
Създадени сме да се борим за храната си – с пот на чело.
Когато я консумираме, повишената захар в кръвта ни, ендорфините ни казват „Ти се справи. Всичко ще е наред!“.
Това е авто-потупване по рамото.
Борейки се с ежедневния стрес, ние имаме нужда от това „потупване“.
То ни се „услажда“.
Започват нощните набези към хладилника.
Всичко ще е наред,
Искаме още едно „потупване“.
Най-безобидното пристрастяване.
И най-достъпното.
Милиони малки оргазми…
Не говоря за лесно достъпните протеини и въглехидрати.
Не говоря за боклучавата храна.
Деца тежащи по 120кг.
Родители, които не могат да спрат да се тъпчат и пропускат важните моменти от живота на децата си.
Хора неспособни да си вържат обувките.
Затлъстяваща, бавно мислеща нация.
Хора неспособни да настигнат душите си…
Проблемът е един и същ – СТРАХ!
Можем да го наричаме стрес, но коренът е един и същ – подтиснатия страх от промяната, подтискан с безсъзнателно „тъпчене“.
Затова, аз мисля, че нашият шанс да противостоим на тази повсеместна зараза, е осъзнатостта, изборът.
Две от нашите изначални способности – възможността да осъзнаем, и да изберем правилното.
Ако ние успеем да го направим, можем да научим и нашите деца и тогава може би ще успеем да решим проблема.
Това не означава да се лишим от удоволствието на храненето. Напротив – храната е една от „земните блага“ които са ни дадени .(библейски цитат)
Дедите ни са се молили пред нея и са имали поредица от ритуали за приготвянето и консумирането и.
Съвремието ни е много по-бързо и неглижиращо детайла.
Ако ние успеем, все пак, да запазим уважението и благоговеенето пред нея, може би никога няма да попаднем в проклятието на „залояването“.
На първо място трябва да и отдадем заслуженото, да я определим за нещо важно.
Отдавайки и дължимото, ние не бихме допуснали да се храним безразборно с боклуци и заместващи продукти. Наслаждавайки се на хубавата храна (и уникалните продукти от които е направена) ние не бихме го правили безразборно и безконтролно, напротив бихме и отделили необходимото време и усилия.
И тогава бихме живяли един по-балансиран и осъзнат живот.
Бихме пътували по-близо до душите си.
Няма коментари:
Публикуване на коментар