Икономическата логика, в тенденциите на Западната диета

Едва ли си даваме сметка  доколко, устойчивите образи, продукт на корпоративния маркетинг, определят храната, която приемаме.

Мисля, че за никой вече не е тайна, че един от най-обичаните съвременни празнични герои – дядо Коледа е поръчка на маркетинговия отдел на Кока-кола, към Уолт Дисни от 1931 г.

Първоначалната идея, не е толкова лоша – да добавим колорит към празника Рождество и да продаваме повече Кока-кола.

Кока-кола, по принцип не е толкова отровна напитка – ако я приемаш един път месечно. Проблемът е, че след определено време, сме стигнали до всички възможни, настоящи клиенти.

Как да повишим продажбите? /основен икономически въпрос/

Трябва да накараме клиента да я свързва с нещо, което иска да му се случва пак и пак, трябва да му носи удоволствие, извън физическото усещане /вкуса/, т.е. емоционално такова /уют, семейно щастие/.

Решават да утъждествят напитката със семейния празник.

Не мога да Ви кажа, защо са решили да е Рождеството, а не Възкресението, но след тях този празник в САЩ, а после и в света, никога няма да бъде същия!

И тук идва момента, на който искам да Ви обърна внимание:

Когато извадим Бог /морала/от уравнението на бизнеса, тогава единствената норма която остава е Печалбата, тогава няма проблем да ни тровят ежедневно – с внушения, химикали, заместващи продукти.

Единствения регулатор, който остава е Държавата и както всички знаем, навсякъде по света, тя е бавна, корумпируема и неефективна.

Мисля, че горното е в основата на милиони загубени животи – начина по който се храним е в основата на здравословното ни състояние.

Вярата задава императив – не прави зло.

Ако го правиш, ще бъдеш съден – сега или после, но ще ти бъде въздадено, т.е. в играта „изиграй потребителя” корпоративният свят винаги би загубил.

Докато, тровейки потребителите, срещу по-големи печалби, „играейки” срещу държавата – шансовете значително се увеличават :-)!

Това не са хора-злодеи, това са хора на Бизнеса. Просто Маркетинга и Рекламната индустрия са един много манипулативен бизнес.

Ето един „положителен” пример:

Попай моряка.

Супер забавния моряк с визия на културист и сила на супер герои (идваща от хапването на спанак) се ражда на 17 Януари 1929г. в комикс на Елзи Крислър Сегар. Милиони деца искащи да са здрави и силни. Милиони майки радващи се и купуващи консерви Хейнц със спанак – полусготвен. Бързо, лесно, вкусно и ПОЛЕЗНО!!!

Само, че всичко е продукт на една година свръх производство на спанак и една компания оказала се с много консерви от същия.

Спанака всъщност няма особена хранителна стойност, особено преварен и овкусен с мононатриев глутамат.

Едно цяло поколение, обаче израства с този устойчив мит.

to be continued …