за Фаст фуд културата 2

„Да се научим да готвим за пет дни!”

“Е как за пет дни!!!?

За пет дни, не може да се научиш да режеш с нож!

Тая храна нали хора ще я ядат!”

               Каза Майстора и тъжно поклати глава…

Да научиш нещо, не значи да почетеш за него. Трябва да го пипнеш, да го помислиш…

И това не е вопъл за „старото” срещу „новото”, или за „слоу” срещу „фаст” фуда!

Това е размисъл за клишетата, които ни е удобно да приемаме.

Ние ядем, мислим и живеем фаст фуд, защото така ни е удобно. Удобно ни е да не мислим и да „не го взимаме на вътре”.

Не е въпроса  само в „мързел”-а, да отделим необходимото време и енергия на нещата които ни заобикалят.

 /Да , има повърхностни хора, но те не са феномен на нашето съвремие – имало ги е винаги./

Защо всички обаче попадаме в клопката на „клиширането”, 

на фаст фуд-а?

Обществото в което живеем, работи на бързи обороти. За да бъдем добри специалисти, в това което правим, трябва да постигаме висока степен на специализация /експертиза/, което ни изяжда времето за всичко останало.

За това, извън сферата ни на специализация, ни е по-удобно да боравим с клишета.

В следващият момент обаче, тези клишета превземат всичко…

Отношението ни към семейството, децата,приятелите, здравето, духовното -  стават  фаст фуд.

И попадайки в това клише, какво ни отличава от „повърхностните”?

Всъщност би трябвало, нашата експертиза да ни води до по-добри доходи и обществен статус, които да ни дават по-лесен достъп до КАЧЕСТВО, т.е. да ни дават възможност да живеем по-качествен живот.

Качеството е обратното на фаст фуд-а, то е обратното на повърхностното.

И тук идва клопката:

Полагайки огромни усилия да сме специалисти и да имаме високи доходи, би трябвало да имаме възможност за високо качество на живот. Влагайки обаче енергията си за първото, ние получаваме фаст фуд качество и клишета, често без да можем да ги различим /заради липсата на време и енергия/.

„Добър ден! Ще желаете ли бургер с картофки и кола, за четири  деветдесет и девет?”   :-)

08.2014 г.