Промишлено готвене/Индустриален кетъринг

Има теория, че  след края на Втората световна война, са имали толкова много изградени мощности за приготвяне на полуготова и готова храна за армията, че само са пренасочили продукта към нов краен клиент - направили са го масов.

Аз си мисля, че е малко по-сложно :-)

Индустриализацията е дълъг процес, започнал с изобретяването на парната машина.

Процес, доказал ефективността си и изместил занаятчийството от почти всички сфери на живота ни.

През 20-ти век, той постига своя връх. Това се отразява и в мисленето на хората - ставаме по-ефективни, самоуверени и методични.

Същевременно тази самоувереност във философско отношение ни прави атеисти.

За много хора, и до днес, Вярата е въпрос на примитивизъм, а атеизмът е начин да се изрази напредничавост и здравомислие.

За съжаление обаче, изваждайки Бог от уравнението, крайностите до които можем да стигнем в методичното си самоунищожение и изтребление на себеподобните си, са чудовищни.

Нека Ви дам пример за фабрика/завод – предприятие за производство на неща.

Сигурно си мислите, че „фабрики за смърт” е хипербола използвана за нацистките концентрационни лагери?

За съжаление те са първите концентрационни лагери, организирани наистина на фабричен принцип!

На все още живите хора, се гледа като ресурс /както и на умъртвените такива/ . Съвсем методично и рационално е организирано пространството в което да се случват процесите.

Да се върнем на индустриалния кетъринг.

Бил е еманация на напредничавостта!

Наистина през Втората световна война – добива огромен тласък.

За производителя – евтино, организирано, мащабно, патриотично.

За потребителя /войника/ – пакетирано, бързо, лесно, вкусно.

С вкуса обаче имали проблем!

За да произведеш нещо, по фабричен принцип, трябва да разложиш процеса на множество по-малки и лесно изпълними процеси.Те трябва да са изпълними от  възможно най-малко квалифицирани /евтини/ работници.

По същия начин, ако продуктите за готвене, станат ресурси за производство, трябва да намериш най-евтините такива.

Съществува и проблема с развалянето на храната – при допълнителна температурна консервация, се променя вкуса.

Бидейки рационални и плавайки на вълната на Научно-техническата революция, потърсили отговор в Науката.

Започнали да добавят химикали за да овкусят и консервират храната.

За да имат евтин ресурс, започнали химически да обработват отпадни месни продукти, които да добавят към нормалните месни.

Добавяли оцветители – за да имитират храна приготвена в нормални условия.

Ако наистина, процеса е иницииран за военни цели – мисля, че е донякъде оправдан.

Търсят се бързи, ефективни, мащабни и евтини  решения.

Проблема е, че повече от половин век след това, в основата на тази индустрия, остават същите вредни и опасни практики.

Изваждайки Бог /справедливостта – виж „за Мисленето 3”/ от уравнението на бизнеса,на практика, огромна част от тази индустрия, произвежда имитация на храна.

Продукти, които бихте изхвърлили в кофата за боклук, са преработвани, оцветявани и овкусявани, рекламирани и накрая погълнати от нас, от децата ни.

Нещо повече, привикнали на химикалите с които ни тровят, част от нас вече не определят за вкусна, храна приготвена без тях.

Това нещо на запад от нас, се случва от около 70 години.

Според Джейми Оливър, цитиращ национална статистика на Съединените Американски Щати, там  расте първото поколение, което, статистически погледнато, ще измре преди родителите си.

Тъжно нали?

to be continued …