за Реката

"...който 

трупа познание,

трупа печал."

Еклесиаст 1:18

Там, 

до реката,

в зората на Деня,

почувствах свобода,

като Адам,

в зората на Света

и пак

бях там...

Помилуй Господи,

натрупалите 

толкова 

Печал!...

24.06.24

Боснек,

хижа Форест шеф

за втори юни 2024

Днес, 

на булеварда, 

в 12 часа, 

една Българка, 

спря и застана до колата си,

обърната с лице

към слънцето.

Малката и дъщеричка, 

застана пред нея.

За шестдесетте секунди,

до нея спря,

още една кола.

От нея

не слезе

никой.

Десетките коли 

ги подминаваха,

основно

с безразличие.

Някой надуваха клаксони.

Когато сирените спряха

и преглътнах сълзите си,

разтворих

стиснатите си юмруци

и заръкоплясках

на тази Българка,

осмислила 

деня,

вика

и вопъла

ни -

"Българийо,

за тебе те умряха..."

На двете 

нежни цветя,

които днес

в 12 часа,

бяха 

на булеварда,

но и 

на гробовете,

на всичките ни 

мъченици

за свободата 

на България!

Благодаря Ви 

скъпи мои!

Ще живей България!

Гнездото 

02.06.2024 год.

за предателството

Днес те продават Господи,

за тридесет пари...

Със тридесет пари

ще купят нива,

но не за Жътва,

а за Гробище,

нали!?

С предателство

не можеш 

да отгледаш

Живот.

Не!

Не може,

даже с болка да роди,

закупеното с "тридесет пари"...

Днес те предаде Господи,

тринадесетия,

с целувка...

Днес те предаде близкия ти,

за пари.

Цената му я знаем 

не е скъпа,

с цената си,

не може да плати,

за друго,

освен 

за Гробище

и за поука -

за колко стигат

всички 

кървави пари....

Велика Сряда

2024 година

за Бурите, Морето и Войната

1.

Защото брегът, 

сушата, къщите, 

дългите пури, 

празните приказки,

не са създадени за моряка...

Роденият във Буря 

е създаден за война.

...и тя е неговият дом.

Изпепелени от слънцето,

немирни,

неспокойни,

изгорели...

Спокойствието,

тлъстината,

скуката,

не са за нас...

2.

Май бяхме

водачите,

които не избраха

да са водачи!?

Неудобните,

които 

не избраха,

неудобството

(Ви)!

Повикахте ни,

когато Ви потрябвахме,

и сега 

не искате 

и да си спомните 

за нас...

Да.

Нямаше "подготвени".

...и ние (май) не бяхме...

Просто 

някой 

трябваше 

да свърши 

работата.

Да преведе народа 

през 

"отворилото се море".

Сега, 

не сме потребни...

Мъже останали без Буря,

моряци без море,

войници без война.

..., но моля Ви,

не ни съдете,

така 

жестоко!

В дъното 

на чашата,

ще търсим,

завинаги 

потъналите 

братя,

потъналите 

кораби 

и случки...

Не ни съдете

така...

И ние, 

днес

не можем 

да (си) простим,

за тези, 

които 

не 

спасихме...

За корабите,

които 

надживяхме

и за очите,

които 

затворихме...

но Господи,

направихме, 

каквото 

мислихме,

каквото

можехме...

...и то бе

 "от сърце"...

3.

Сърцата си 

оставихме,

във 

тази Буря!

Не победихме,

но някак, 

Ви доведохме 

дотук.

Уплашени,

отчаяни,

но Ви извадихме

от 

бурното море...

Нерадостни, 

непобедени,

но някак 

Ви изведохме

на 

този бряг...

4.

Морякът, 

е сенилен старец,

щом Бурята 

е свършила.

...и може само да разказва,

истории, 

които натъжават.

Историите 

свършват с нас,

приятелю!

Не ни съдете,

моля Ви,

не си навличайте

и този грях,

заради нас...

Историите ни 

са смешни, 

страшни, 

окрадени,

но са ни

единствените,

скъпите

и смислените...

Единствената

ни

заплата

и трофей!

Дори за да не ги повторите,

дори за да не ги разкажете,

дори за да не ги запомните...

Единствен спомен,

за 

Бурята в която сме родени.

Не ги избрахме ние,

подарихте ни ги

...с живелите

и плавалите,

преди нас...

Сърцата ли?!

Сърцата 

си 

оставихме

във 

Бурята...

Гнездото

2024г.

на Мега

Нямам съмнение, въпроси,

вече ясно е -

последното,което

в този Свят ще видя,

ще е лицето ти,

очите ти и устните,

моя, 

пожизнена Любима...

01.03.24 г.

Гнездото

за Града

Градът и тази нощ е театър,

калейдоскоп от светещи прозорци,

стотици малки сцени

на постановката 

Живот.

Бутилка вино,

вечерна рокля,

прощален танц,

или скандал и крясъци,

вечерно кино,

или маса за белот.

Градът и тази нощ е театър,

някой си тръгва със стил,

или пък не,

с аплауси,

или не...

Прозорците изгасват.

Епилог.

София

Гнездото

24.09.23г.

на непознатите съседи от втория етаж 

за Несебър

Плача 

за убитите ни храмове,

за стъпканите 

жилища на Бог.

За лъсналите трътки 

над олтарите,

които правят снимките си 

"клас", 

"без аналог",

във жегата

на този

Божи ден.

Приличат

на туристи 

покорили,

високи върхове, 

на планини,

а стъпили са 

на сълзи

пропили,

прахта на 

наш'те

старини.

Плача,

за убитите ни храмове,

за това,

че невъзможно 

Ви е,

да видите 

в олтарите,

пожарите, 

на страстите,

на молещите 

се.

Очите, 

на разплаканите

хиляди,

измолили 

да бъдем тук 

със Вас,

туристи

мили...

Плача 

за убитите ни храмове,

пропуснали 

да Ви разплачат

Вас.

Несебър

07.08.23г.

за 70 годишнината Ви

"Добър вечер на всички и от мен!

Вземам повод от казаното преди мен - аз съм истински удивен, как моята детска история беше разказана от друг!

Това е още едно доказателство, че аз и сестра ми, сме Ваши кръвни деца, но благодарение на Вас, ние имаме десетки сестри и братя, с които делим едно и също семейство и история (и никой не е ощетен)!

Вие, майче и тате сте удивителни хора! 

Вие, научихте всички нас, дадохте ни жив пример, за това, че свеща никога не може да загуби от светлината си, раздавайки я.

Днес всички сме се събрали, да засвидетелстваме нашето уважение, към тази светлина!

Днес бяха разказани истории за началото, за живота Ви (в живота на всеки от нас), за състезания, медали и пътувания, за Бялата къща - къщата на Вашите мечти.

Всички сме Ви благодарни за светлата пътека, която ни показвате с примера си!

Благодарим Ви за искриците Живот, които никога не сте се скъпили да раздавате!

За джудото, за планините, за нощните къпания, за биваците, за ските, за Любовта и любопитството към Живота, които ни показахте, научихте и заразихте със своя пример.

Майче и тате, Вие сте пример за всички нас, как двама души, могат заедно да преминават през Живота, по достоен и красив начин, осветен с Любов.

И тогава годините нямат значение.

И Вие сте нашето доказателство за това!

Пожелавам Ви да съхраните Светлината, в чиито символ се превърна Бялата къща!

Нека тя и живота Ви, продължи да бъде, за всички нас, светлината на фара в бурното море на Живота.

Светлината, която винаги ни мами и очаква, там зад линията на хоризонта.

Близо до спомените и мечтите ни.

Честита годишнина!

Да си обещаем, заедно да вдигнем тост и на сто годишнината Ви!

Обичаме Ви!"

за юни 2023

#малканеделнапроповед

Ти всичко знаеш Господи,

затова си тъй намръщен,

предателствата знаеш 

и цвета окършен,

на добротата и безкорестието

ни!

Кога започнахме

да искаме причина,

за да изпълним със Добро,

недовършеното,

в твоята Картина!?

Ти всичко чуваш Господи,

прости ни за словата!

За самолюбието,

за късогледството,

за суетата...

Небето, 

в тези дни, 

изплака твойта мъка!

...а ние сме си тук -

                 калта е нашата "наука".

06.2023г.

за дъжда

Дъждовната тъга,

барабани по струните,

на спомените за деня,

усмихнал клоните.

Гнездото, юни 2023

Черешова Задушница

Черешова Задушница 

Набери ми череши, приятелю

днес е Задушница.

Днес се молим за мъртвите,

искаме само,

миг да поседнем 

на старата пейчица,

да ги чуем отново,

да поговорим за работа.

За небето, земята,

за хляба им,

черния...

Набери им череши,

приятелю,

те ги обичаха,

и нас ни обичаха,

и в живота,

и в мъката.

Да ни видят отново,

така,

чакащи,

мислещи. 

Да ни чуят отново,

объркани,

търсещи.

На живота красивото,

за Душата доброто, 

за Духа ни...

Набери ни череши, приятелю,

днес е Задушница.

Гнездото, 2023г.