неделя, 2 юни 2024 г.

за втори юни 2024

Днес, 
на булеварда, 
в 12 часа, 
една Българка, 
спря и застана до колата си,
обърната с лице
към слънцето.
Малката и дъщеричка, 
застана пред нея.
За шестдесетте секунди,
до нея спря,
още една кола.
От нея
не слезе
никой.
Десетките коли 
ги подминаваха,
основно
с безразличие.
Някой надуваха клаксони.
Когато сирените спряха
и преглътнах сълзите си,
разтворих
стиснатите си юмруци
и заръкоплясках
на тази Българка,
осмислила 
деня,
вика
и вопъла
ни -
"Българийо,
за тебе те умряха..."
На двете 
нежни цветя,
които днес
в 12 часа,
бяха 
на булеварда,
но и 
на гробовете,
на всичките ни 
мъченици
за свободата 
на България!
Благодаря Ви 
скъпи мои!
Ще живей България!

Гнездото 
02.06.2024 год.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Път (с Мега)

Искаш ли, днес, да се возим по  дългия път? Да летим, над  притихнали, бягащи спомени. Опиянени,  от  избледняла,  ефирна  мъгла, щастливи, ...