В това кафене в Арл, Ван Гог прекарва последните години от живота си. Той пише на брат си, че това е сцената, на която се събират маргинали и хора на ноща, към които се числи и той. Апартамента който обитава, се намира в същата сграда, така че в някакъв смисъл това е неговата гостна.
Тези места в продължение на години са били сцена на социалния живот - места за срещи, общуване и раздели. В съвремието, успяхме да заменим много от техните функции - с телевизия, социални мрежи и мобилни устройства. Кафето, което можем да си приготвим вкъщи е дори по-добро от това от голямата, класическа, парна машина Cimbali.
Всичко това за да спестим време и усилия.
Дали обаче, успяхме да постигнем нещо смислено със спестеното време?
Дали използвахме спестените усилия да нарисуваме шедьоврите на нашата епоха?
Общувайки през социалните медии и научавайки новините през новинарските канали, някак успяхме да ги шаблонираме.
Постепенно всичко влиза в една голяма матрица.
Започнала с фаст фуд културата на потребление, тази матрица се разпростря и върху социалния ни живот и върху начина по който възприемаме света ( новините от него).
Рожденните дни се честитят по един и същ начин, благодарим на всички поздравили ни по един и същ начин, природните катаклизми се отразяват по един и същ начин, атентатите, заплахите които ни дебнат постоянно, влизат в света ни през много приличащи си цикли на информираност.
В кафенетата клюките са се разпространявали по-бавно и са били ограничени географски.
Превръщайки света в едно голямо кафене, възможностите за влияние май стават неограничени.
Информацията която циркулира в мрежата, би трябвало да ни направи свободни - да можем да виждаме тенденциите, да отсяваме истината.
Напротив, тя постоянно захранва сетивата ни и влияе на чувствата ни - страх, ярост, гняв, желание да придобиеш, да унижиш и т.н.
През три-четири години света свършва - промени в климата, Ебола, земетресения, пожари, птичи грип, атентати, торнадо, Луда крава, война, бежанци, КОРОНА ВИРУС.
Този път май стигнахме далеч.
За първи път от много време, истерията доведе до действия - хората купуват като обезумели стоки от първа необходимост.
През 90-те години на миналия век, наблюдавах две подобни кризи.
За първи път, обаче не сме сами в лудостта си.
Телевизията ни показва кадри от Солун, Милано, Сингапур.
Света се запасява.
Мисля, че за голяма част от интелигентните хора, под 30-ет години, които видях в магазина онзи ден, това е още един аргумент - целият свят го прави, не могат всички да грешат нали?
Могат скъпи мои!
Бог не може да греши, всички други можем!
Това, че е световна истерия, не го прави различно, просто кафенето е голямо!
Това, че купувате много вода, боб и тоалетна хартия ( наистина това са най-продаваните артикули!) няма да Ви спаси, спасението е на друго място :-)
А защо точно това са продуктите?
Водата е ясна - така сме устроени че след въздуха е най-необходимата ни.
Бобът ( варивата) създават вече усещане за една свръх кризистност.
Не се разваля лесно, носи протеини, евтин е...
Явно тоалетната хартия е придобила специален статут в определението за криза, или пък има връзка с избора на продуктите в кризистната кошница...
Отново видях празни рафтове в магазини, а така не ми се иска да виждам отново празните погледи на обезумели тълпи...
Ще бъда смел и ще направя три прогнози:
1. Корона вируса ще дойде в България.
2. Ще вземе жертви.
3. Ще започнат да го лекуват.
И още нещо - не бях в магазина за боб, вода или тоалетна хартия, търсих вино от Португалия, за да продължа недовършен разговор със скъп за мен човек :-)
с. Бистрица 29.02.2020г.
Няма коментари:
Публикуване на коментар