Всъщност всеки ден разказвам готвейки за Вас.
Не си спомням първото нещо което съм сготвил.
Вероятно са били яйца на очи, пържени в свинска мас и поръсени с домашен червен пипер.
Спомням си, едно лято на село, на черно-белия телевизор на баба ми, даваха анимация, дон Кихот ( мисля че беше испанска със симулантен превод). Санчо Панса ядеше пържени яйца и си топеше жълтъците със селски хляб. Толкова ми се доядоха, че помолих баба ми да ми направи. От тогава, стандарта за съвършенство при яйцата, са тези пържени яйца със селски хляб в кухнята на баба ми, с вкус на сол, ръчно счукан червен пипер и сминдух.
Да готвиш за някого винаги е споделяне.
Какво може да ти сподели, човек който е млад и още не е живял? Или пък е стар, но не е живял?
Може би чужди истории?...
Винаги са ме вълнували другите, истинските, тези от които можеш да покажеш белег...
Знаете ли как се научих да правя хляб?
Исках да умра.
Бях фалирал.
Бях разочаровал цял отбор юнаци - добри, лоши, близки...
Всеки казва - трябва да не спираш да комуникираш.
Как да комуникираш, когато си нулевият заразяващ?
Когато си този, заради когото трябва да се пренаредят плановете, да се отписват взимания, да умират мечти...
Мечтаех и бях повлякал много хора със мен.
Бях стигнал момента в който не можех повече да се съпротивлявам, исках да спра, исках да заспя и да не се събудя.
Не звучи добре нали?
Затварях обект след обект.
Преместихме се да живеем в малък апартамент в Дружба.
Къщата ми беше на тухли, мечтите ми на трупчета...
Жена ми ме помоли да прочета молитвата " Отче наш".
Когато попитали Иисус, как да се молят на Бог, той им казал тази молитва.
Тревожеше се за мен.
Вероятно защото бях спрял да говоря...
" насъщният ни хляб, ни дай и днес"...
Явно това ме е заинтригувало, защото реших да опитам.
Нямах много, но не ми и трябваше - брашно, вода, мая, захар, сол и олио.
Само като ги написах сега и пак видях всички съставки на живота.
Всяка работа за да се случи, трябва да я омесиш с тези неща.
Трябва и база, трябва и стихия, трябва и живот, трябва и вкус, трябва и и благост (смирение).
И всичко това в една перфектна хармония, "магия" се преобразява в насъщна част от Живота!
Започнах да меся всеки ден.
Изпробвах различни рецепти и форми.
Сестра ми ни беше подарила една кошница с неща за Нова година.
Пълнех кошницата с питки и хлебчета и я замятах с ръчно тъкан месал, за да си "почине" хляба.
Малкото апартаментче се къпеше в аромата на Живот.
Всяка вечер сядахме на масата и бързахме да споделим Хляба.
Не съм спирал да ходя на работа през цялото време, работех на всички позиции на които бях наемал хора и за които бях плащал заплати - управители, маркетинг специалисти, HR-ри, бармани, сервитьори, охрана, помощник кухня, снабдители, хигиенисти.
Моята лична Голгота.
Единствено готвач не можех.
Бях прекалено респектиран от занаята.
Можех да помогна, но не можех да "застъпя".
Сега след толкова години, мога да се нарека шеф, защото знам, че мога да сготвя четиристепенно меню за сто и петдесет души, да ръководя кухненски екип, да плейтвам, планирам и организирам.
Имам много успешни мероприятия и сделки зад гърба си, но никога няма да забравя усещането, когато отмятам месалчето от кошницата и виждам радостта в очите на сина ми.
Истинска магия!
Скоро организирах нов бизнес, с доставка на храна. Успях да си стъпя на краката, да достроя къщата ( където се преместихме да живеем) и да стартирам нови бизнеси, с помощта на много приятели и близки.
Аромата на живот, се беше пропил в мен и не ми даваше да искам да заспя.
Ще ви споделя и нещо писано тогава -http://underlinestories.blogspot.com/2013/08/blog-post.html
и рецепта за питка, която можете да си направите вкъщи
И така, замесете си Живот!
... и да опитаме да го живеем красиво.
Няма коментари:
Публикуване на коментар