Да се видиш разрушен в прахта,
... и
пак да се иззидаш!
Да се извиеш над света,
като орел
да се извиеш...
Стоях втренчен във витрината.
От другата страна, покрити с прах, се бяха втренчили в мен,
отдавна мъртвите хищници.
Толкова жалки в свирепостта си, толкова мъртви в прахта...
И изведнъж се сепнах!
Имаше един, който сякаш беше жив, един - в когото времето не
се беше отъркало...
И той ме гледаше - излъчващ достойнство и сила.
..., но нямаше свирепост в погледа му... :-)
Мисли, от първото ми посещение в Природо-
научния музей :-)
София 05.03.1996 г.
Няма коментари:
Публикуване на коментар