Природата на орела

 Да се видиш разрушен в прахта,

                 ... и пак да се иззидаш!

Да се извиеш над света,

              като орел да се извиеш...

Стоях втренчен във витрината.

От другата страна, покрити с прах, се бяха втренчили в мен, отдавна мъртвите хищници.

Толкова жалки в свирепостта си, толкова мъртви в прахта...

И изведнъж се сепнах!

Имаше един, който сякаш беше жив, един - в когото времето не се беше отъркало...

И той ме гледаше - излъчващ достойнство и сила.

..., но нямаше свирепост в погледа му... :-)

Мисли, от първото ми посещение в Природо-

научния музей :-)

София 05.03.1996 г.