Планински път

Планински път.

Далечен връх.

Опитай!

Забрави страха...

( щеше да бъде тристишие :-) )

Планински път. Потта се стича по челото ти. Отдавна си забравил колко тежи товарът на гърба ти.Отдавна си спрял да чувстваш и болката в краката и дрехите – омърляните дрехи.

Върхът не е близо.

Но спреш ли сега, знаеш че никога няма да го стигнеш.

Ще се превърнеш в камък.

Камъните, които се търкалят около теб.

Чуваш пулса в ушите си, не... сърцето ти е – вътре в теб.

Винаги си се чудил дали е достатъчно голямо.

Хайде, ...сега ще разбереш.

Къде са хората с които тръгна?

Някой паднаха, други влязоха в багажа.

„Има и другии...”

Стига си се оглеждал!

Върви!

Знаеш къде трябва да стигнеш.

Знаеш сладката тръпка да погледнеш над всички...

... и сладкото усещане да си седнал...

... само, че второто можеш да го направиш СЕГААА!

Камъните.

Те са тръгнали бавно в обратната посока.

Толкова е тихо!

Вижда ли те някой?

Следва ли те?

„Не знам! Не знам!”

Върви тогава. Върви...

Само върви!...

София  24.01.1996г.