Мисли

Горице – ситна, зелена,

я си те, Горо, верувах ...

(родопска народна песен)

Мислил ли си някога, че света ще се смали до тази малка, сумрачна стая с този бял прозорец?

Зад него – зелено...

Дъждът вали и измива праха от листата, потрепващи навън.

Мислил ли си някога, че ще гледаш дърветата иззад решетка?

Мислят, че си „калпав” работник.

Ама ти не си!

Просто не си на мястото си.

Просто си „друг” работник.

Ама и те не са на мястото си.

Само онова, зеленото, то навсякъде си е на мястото. Както и да го сложиш, както и да го стъпчеш, то ще си изникне... и ще си е на мястото.

Казват, че малко преди да умре, човек виждал бяла светлина.

Все си мисля, че трябва да има и нещо зеленичко в нея!...

София, Май 1997 година