неделя, 10 март 2013 г.
Псалом 22, Давидов
„Господ е Пастир мой, от нищо не ще се нуждая; Той ме настанява на злачни пасбища и ме води на тихи води, подкрепя душата ми, насочва ме по пътя на правдата заради Своето име. Да тръгна и по долината на смъртната сянка, няма да се уплаша от злото , защото Ти си с мене; Твоят жезъл и Твоята палица ме успокояват. Ти приготви пред мен трапеза пред очите на враговете ми, помаза главата ми с елей; чашата ми е препълнена. Тъй благостта и милостта Ти да ме придружават през всички дни на живота ми, и аз ще пребъдвам в дома Господен много дни.”
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
за мечовете (ми)
Бях войн, бях горд, препасал своя "Дракон". Сечах, нападах и умрях. Родих се, учих, меча ми е "Вятър". ...и моля Бо...

-
Искаш ли, днес, да се возим по дългия път? Да летим, над притихнали, бягащи спомени. Опиянени, от избледняла, ефирна мъгла, щастливи, ...
-
Септември е много "гръцки" месец. В България настъпва есента, а в Гърция си е все още за плаж. Оказва се, че и при кем...
Няма коментари:
Публикуване на коментар