неделя, 10 март 2013 г.

Псалом 22, Давидов




„Господ е Пастир мой, от нищо не ще се нуждая; Той ме настанява на злачни пасбища и ме води на тихи води, подкрепя душата ми, насочва ме по пътя на правдата заради Своето име. Да тръгна и по долината на смъртната сянка, няма да се уплаша от злото , защото Ти си с мене; Твоят жезъл и Твоята палица ме успокояват. Ти приготви пред мен трапеза пред очите на враговете ми, помаза главата ми с елей; чашата ми е препълнена. Тъй благостта и милостта Ти да ме придружават през всички дни на живота ми, и аз ще пребъдвам в дома Господен много дни.”        




Няма коментари:

Публикуване на коментар

Път (с Мега)

Искаш ли, днес, да се возим по  дългия път? Да летим, над  притихнали, бягащи спомени. Опиянени,  от  избледняла,  ефирна  мъгла, щастливи, ...