Придвижването из Неапол си е отделно приключение - само по себе си.
Питах, нееднократно местните, как е възможно да шофират така и да са живи!?
Въпреки това, Убер е добра и лесна за прогноза, алтернатива, макар че повечето таксиметри са и Убер(метри).
Входът на първата станция на Фуникуляр Централ, беше на метри от апартамента ни - с него се изкачихме на Вомеро – бързо, удобно, леко ретро стил, изживяване.
Неапол има съвременно метро и проект Stazioni dell’Arte, който превръща подземната мрежа в галерия, изградена с участието на световни архитекти.
Самите станции са произведения на съвременното изкуство.
Toledo (арх. Оскар Тускетс Бланка) ни потопи на дъното на океана със своите сини мозайки и „Кратер на светлината“. За сметка на това, впечатленията ми от Municipio (арх. Алваро Сиза и Едуардо Соуто де Мора) са изключително лоши – светлината от луминисцентните лампи е неконсистентна, стълбите надолу са все едно слизат в преизподнята, а основите на крепост допринасят за усещането, че се намираш в промишлена кланица – ситуацията си е „ква я мислихме, ква стана“...
Università (дизайнер Карим Рашид) ни посрещна с експлозия от флуоресцентни цветове и дигитална енергия около скулптурата Synapsi.
Duomo (арх. Масимилиано и Дориана Фуксас) съчетава футуристичен стъклен купол с открити римски руини, а Museo (арх. Гога Бруно) завършва обиколката като елегантен вход към античността с червен гипс и класически статуи.
Във влакчетата, често свирят улични музиканти (тъй като са добре климатизирани) и ако имате късмет можете да попаднете на истински виртуози.
Съчетание на модерно и традиционно, със сигурност прохладно изживяване в летния Неапол.
Няма коментари:
Публикуване на коментар