събота, 21 октомври 2023 г.

за Града

Градът и тази нощ е театър,
калейдоскоп от светещи прозорци,
стотици малки сцени
на постановката 
Живот.

Бутилка вино,
вечерна рокля,
прощален танц,
или скандал и крясъци,
вечерно кино,
или маса за белот.

Градът и тази нощ е театър,
някой си тръгва със стил,
или пък не,
с аплауси,
или не...
Прозорците изгасват.
Епилог.

София
Гнездото
24.09.23г.
на непознатите съседи от втория етаж 


вторник, 8 август 2023 г.

за Несебър

Плача 
за убитите ни храмове,
за стъпканите 
жилища на Бог.
За лъсналите трътки 
над олтарите,
които правят снимките си 
"клас", 
"без аналог",
във жегата
на този
Божи ден.

Приличат
на туристи 
покорили,
високи върхове, 
на планини,
а стъпили са 
на сълзи
пропили,
прахта на 
наш'те
старини.

Плача,
за убитите ни храмове,
за това,
че невъзможно 
Ви е,
да видите 
в олтарите,
пожарите, 
на страстите,
на молещите 
се.
Очите, 
на разплаканите
хиляди,
измолили 
да бъдем тук 
със Вас,
туристи
мили...

Плача 
за убитите ни храмове,
пропуснали 
да Ви разплачат
Вас.

Несебър
07.08.23г.



понеделник, 19 юни 2023 г.

за 70 годишнината Ви

"Добър вечер на всички и от мен!
Вземам повод от казаното преди мен - аз съм истински удивен, как моята детска история беше разказана от друг!
Това е още едно доказателство, че аз и сестра ми, сме Ваши кръвни деца, но благодарение на Вас, ние имаме десетки сестри и братя, с които делим едно и също семейство и история (и никой не е ощетен)!
Вие, майче и тате сте удивителни хора! 
Вие, научихте всички нас, дадохте ни жив пример, за това, че свеща никога не може да загуби от светлината си, раздавайки я.
Днес всички сме се събрали, да засвидетелстваме нашето уважение, към тази светлина!
Днес бяха разказани истории за началото, за живота Ви (в живота на всеки от нас), за състезания, медали и пътувания, за Бялата къща - къщата на Вашите мечти.
Всички сме Ви благодарни за светлата пътека, която ни показвате с примера си!
Благодарим Ви за искриците Живот, които никога не сте се скъпили да раздавате!
За джудото, за планините, за нощните къпания, за биваците, за ските, за Любовта и любопитството към Живота, които ни показахте, научихте и заразихте със своя пример.
Майче и тате, Вие сте пример за всички нас, как двама души, могат заедно да преминават през Живота, по достоен и красив начин, осветен с Любов.
И тогава годините нямат значение.
И Вие сте нашето доказателство за това!
Пожелавам Ви да съхраните Светлината, в чиито символ се превърна Бялата къща!
Нека тя и живота Ви, продължи да бъде, за всички нас, светлината на фара в бурното море на Живота.
Светлината, която винаги ни мами и очаква, там зад линията на хоризонта.
Близо до спомените и мечтите ни.
Честита годишнина!
Да си обещаем, заедно да вдигнем тост и на сто годишнината Ви!
Обичаме Ви!"

неделя, 18 юни 2023 г.

за юни 2023

#малканеделнапроповед

Ти всичко знаеш Господи,
затова си тъй намръщен,
предателствата знаеш 
и цвета окършен,
на добротата и безкорестието
ни!
Кога започнахме
да искаме причина,
за да изпълним със Добро,
недовършеното,
в твоята Картина!?
Ти всичко чуваш Господи,
прости ни за словата!
За самолюбието,
за късогледството,
за суетата...
Небето, 
в тези дни, 
изплака твойта мъка!
...а ние сме си тук -
                 калта е нашата "наука".

06.2023г.

вторник, 13 юни 2023 г.

за дъжда

Дъждовната тъга,
барабани по струните,
на спомените за деня,
усмихнал клоните.

Гнездото, юни 2023

събота, 3 юни 2023 г.

Черешова Задушница

Черешова Задушница 

Набери ми череши, приятелю
днес е Задушница.
Днес се молим за мъртвите,
искаме само,
миг да поседнем 
на старата пейчица,
да ги чуем отново,
да поговорим за работа.
За небето, земята,
за хляба им,
черния...
Набери им череши,
приятелю,
те ги обичаха,
и нас ни обичаха,
и в живота,
и в мъката.
Да ни видят отново,
така,
чакащи,
мислещи. 
Да ни чуят отново,
объркани,
търсещи.
На живота красивото,
за Душата доброто, 
за Духа ни...
Набери ни череши, приятелю,
днес е Задушница.

Гнездото, 2023г.

понеделник, 17 април 2023 г.

Вера зарад Вера (Христос Воскресе!)

Душата е крехка, приятелю,
Душата е сложна...
В богословието, говорят за модел на човешката природа - "Дух - Душа - Тяло".
Става дума за триединство, три "природи" на човека, които са една над друга.
Душата е свързващата - земното (тялото) и небесното (духа).
И когато тази връзка се счупи, личността се разпада, свеждайки човек, само до земното му тяло, т.е. до грижите за него - пари, храна, комфорт, дрехи...
Цялото ни поколение "счупи" душата си, приятелю!
Не се погрижихме за нея.
Предпочетохме за - пари, храна, комфорт, дрехи...
Огледай се!
Кой е големият идеал, на нашето поколение?
Коя е голямата битка, която водихме?
С кое ще ни запомнят?
Отрекохме всички и всичко, но не предложихме нищо!
Нищо, за което "да пеят"...
Отказахме се от битките на всички преди нас, по "три пъти се отрекохме", но никога не заявихме нашите, значимите.
Та ние не различаваме добро от зло!
Твърдим, че е въпрос на "гледна точка".
"Всеки сам си преценя."
"Винаги има две истини."
Маскираме грижата за тялото си (и страха от телесната ни смърт) с "тайни познания", с поредните ексцентрични диети - без мляко, неандерталска, хималайска, без глутен, суровоядство, кето и прочие и прочие, ексцентричности.
(В момента, чуждо разузнаване, цинично ни манипулират, че най-чиста храната е била по време на натровената с химия и облъчена с радиация, епоха на късния соц!)
С кого да ни свърже Душата ни?
С цялата плеада Ню ейдж вярвания, кое от кое по-ексцентрични, опитващи се да заместят Бог.
Явно не успя!
Спънахме се в наследената ни логика - 
"Искам, доказателство! Иначе, не вярвам!"
"Да не се изложим пред чужденците?!"
"Тези са умни, те ще ни оправят..."
Душата е крехка, приятелю!
Тялото е полезно, 
само за това, което можеш да направиш с него.
Но, ако това, което правиш, има смисъл само за тялото ти, какъв е смисъла ТИ?!
Ако, когато правиш добро, изискваш благодарност, за да нахраниш егото си, какъв е смисъла ТИ?
Ако живееш, само за парите, с които да си купиш още и още, какъв е смисъла ТИ?
Ако любовта ти е само към огледалото в което се оглеждаш (като - любовници, деца, статут), какъв е смисъла ТИ?!
Душата е чуплива, приятелю!
Дано, стигне до Духа ти!
А за тялото - 
има един момент от филма "Мера, според мера", в който загинали революционери, говорят с Дилбер Танас.
"Оти плачеш, мори!?
За теа ли тела,
трижди със саби секани?
За теа ли тела,
трижди с пушки
препукани?
Немой мори!
Ела да повечераме..."

Все си мисля -
тези мъже загубиха войната си,
но тези мъже воюваха, 
обезсмъртиха се с делата си!

И още по-силно кънти въпроса:

Какъв е Смисъла от човек, който се грижи основно за Аза си и не би се пожертвал за никого и нищо?
Какъв е Смисъла, от "объркани" Тела, занимаващи се основно със себе си?
Какъв е Смисъла на многото Тела, останали без Дух!?

"Спаси ни Господи!"





петък, 14 април 2023 г.

за Разпетия ни Петък

Днес те убиха Господи!
А ние всеки ден го правим.
Стоим под Кръста ти,
а се страхуваме ,
за козунака,
...да не се задавим.

Дали ще изгориме агнешкото,
яйцата да не счупим,
С кого ще "изпразнуваме",
каква риза ще си купим...
Но не за да дадеме
втората!

Днес те убиват Господи!
Кръвта се стича,
Душите ни заспали,
изпод новите ризи 
надничат,
надвикват се,
и знаеш нашата присъда...

Прости ни Господи,
Ти ни научи да обичаме!
Измъчван, бит, пронизан,
Ти не ни остави...
Къде си Господи?!
Днес "тъмни са стените
на дома ти"!!!

Очаквам
утре,
Господи!
Днес,
те 
погребваме,
предаден...



понеделник, 10 април 2023 г.

За Евроатлантизма ми

Понеже ме "полазиха" истински "демократи" и модерни, харвардски "евроатлантици", по повод желанието ми България да има евроатлантическо правителство, ще им отговоря тук -
да, аз съм истински селянин.
И слава Богу!
Защото все още мога да имам смирението на стопанина, и тревогата на мислещия.
Защото, от детството си в Добруджа , знам за смелостта на мъжете, оставили костите си в битка със злото, което и тогава е дошло от Изток.
Те са били достойни и за тях Историята няма да забрави.
Ако и този път не можете да се смирите и продължавате да правите глупости - заради Бойко, заради миналото, заради нещо си, Вас няма кой да Ви запомни!
Поне не с нищо различно, от гузното мълчание, като Ви попитат "Кой избра Радев?"
И мънкането, как "Ний ни сме гласували, тогаз".
Егото Ви, ще убие всички ни!!!
За мен, не се косете.
Аз съм роден в Добруджа.
.
10.04.2023г.
Гнездото
.
.
Аз съм роден в Добруджа.
Роден съм в земя, където преди векове, хората когато е имало суша, са стреляли към небето, за да изплашат боговете.
Роден съм в земята на "последният римлянин",
единствения победил Атила.
Роден съм в земя, където хората са добри и гостоприемни.
Роден съм в земя, която мирише на хляб.
Житницата на България.
Наричат я "наш, земен Рай".
Роден съм в земя, която последна се е върнала в Родината Майка.
Затова сме "болни" патриоти.
И винаги верни...
Роден съм в земята на мъжете от 31-ви Силистренски пехотен полк -
Железния.
Роден съм в земята на първите християни по нашите земи.
Които никога не са спрели да бъдат такива.
Аз съм роден в земята на най-ярките звезди.
Най-красивите звезди.
Звездите на Добруджа.

четвъртък, 6 април 2023 г.

за Война

И ето,
на края,
отново остава,
този библейски въпрос -
да се биеш ли,
или да бягаш?
Войн ли си,
или "албатрос"?...

понеделник, 13 март 2023 г.

за Мир

Не ми повтаряй!
Да.
Разбрах те.
Ти си за мир.
За мир си,
но до вчера -
не,
не беше...
За мир си,
но за друг,
за "руский мир"...
И знаеш ли,
Мира ще дойде.
И никога,
не ще е твоя -
презрян,
лъжовен,
сатанински,
отхвърлен,
робски,
руски
"мир"...

понеделник, 20 февруари 2023 г.

за Христо, Васил, Георги и всички мъченици за България

Не "малко братче",
ти не можеш да ни съдиш.
Знам, че ти се иска,
но не можеш.
Не и ти...

Излегнат пред екрана,
си мечтаеш -
как би живял,
препускал,
влизал в битки,
как би играл
"голямата игра",
но не,
не си.

Да, можеше,
но предпочете,
излегнат пред екрана
да мечтаеш...

Ти нямаш дух "приятелче",
ти нямаш дарба,
мечтата ти е малка,
мръсна,
жалка,
като делата ти.

Не можеш да ни съдиш,
"малко братче".
Не можеш да напишеш даже,
на екрана, 
в сумрака на злъчтта си,
това
което беше.
Не и ти...

За тебе няма да се помни,
за тебе няма да се пее,
за тебе няма да се пише.
Не можеш да ни съдиш,
"малко братче".
Това "хоро"
не можеш да играеш...
Не можещ,
....

София, 19.02.23г.


вторник, 14 февруари 2023 г.

за Съвестта

Аз съм отрочето,
на Вашата гузна съвест.
Петното на ревера.
Мечтата,
от времето когато 
мечтаехте.
Несбъднатото нещо,
което искахте,
но го забравихте.
Възможното Ви,
Аз...

събота, 11 февруари 2023 г.

за "Белите якички"

Има един филм на Курасава, казва се "Седемте самураи". 
Преди надписите, в края на филма, изпонаранения войн, казва на своя ученик - "Накрая печелят селяните. Накря винаги печелят селяните."
Някой от "готините" мислители на моето поколение (подозирам Нойзи, би му прилегнало), преди години, го използва да илюстрира парадигмата на нашето поколение.
"Накрая винаги печелят селяните..."
От висотата на 45-те ми лазарника, бих му казал -
Не приятелю!
Накрая винаги печелят момчетата с дипломи (Харвард, Оксфорд, УНСС и т.н.)
Момчетата с имидж на "бели якички".
Момчетата с масивни задни части, тесни рамене и двойни брадички.
Тези, които твърдят, че понеже са учили, понеже създават усещане за пари (попитай ги, ще ти кажат, че парите са "усещане"), могат да си купят топки.
Много обичат да говорят за топки.
С фалцет.
Момчетата с "бели якички".
Момчетата, които пеят "Хубава си моя горо" на пияно.
С фалцет...
Аз, за последно съм пял "Хубава си моя горо" на Мария.
От Пловдив.
До огъня на хижа Вихрен.
И никога няма да успея с фалцет.
Никога няма да разбера  радостта с която ги гледате.
Никога няма да разбера доверието, към дипломите, с които ги дарявате.
Никога няма да разбера, как след толкова "спасители", след толкова "издигнати юмруци", не разбрахте, че "умен" никога не може да замени "морален".
А второто е свързано с Бог.
Преклонението Ви пред "ума" ще ви прави отново, и отново роби.
Защото "ум умува, ум царува, ум патки пасе..."
Защото "ума" е функция на човешкото, със цялото несъвършенство на човешката природа.
Аз се прекланям, пред Жената и Мъжа, такива каквито Бог ги сътвори!
Не мога да Ви го кажа с фалцет и да Ви го докажа с диплома.
"Моралът е Доброто".
Доброто е Любов.
, а Любовта е Бог!
Прости ни Господи!




Пътешествие с кемпер и куче до Корфу (част 3)

Кемпо се държи очудващо добре на магистралата. На 120 става малко нервен, но така или иначе 100 си му прилягат, а и разчетите ми са направен...