Душата е крехка, приятелю,
Душата е сложна...
В богословието, говорят за модел на човешката природа - "Дух - Душа - Тяло".
Става дума за триединство, три "природи" на човека, които са една над друга.
Душата е свързващата - земното (тялото) и небесното (духа).
И когато тази връзка се счупи, личността се разпада, свеждайки човек, само до земното му тяло, т.е. до грижите за него - пари, храна, комфорт, дрехи...
Цялото ни поколение "счупи" душата си, приятелю!
Не се погрижихме за нея.
Предпочетохме за - пари, храна, комфорт, дрехи...
Огледай се!
Кой е големият идеал, на нашето поколение?
Коя е голямата битка, която водихме?
С кое ще ни запомнят?
Отрекохме всички и всичко, но не предложихме нищо!
Нищо, за което "да пеят"...
Отказахме се от битките на всички преди нас, по "три пъти се отрекохме", но никога не заявихме нашите, значимите.
Та ние не различаваме добро от зло!
Твърдим, че е въпрос на "гледна точка".
"Всеки сам си преценя."
"Винаги има две истини."
Маскираме грижата за тялото си (и страха от телесната ни смърт) с "тайни познания", с поредните ексцентрични диети - без мляко, неандерталска, хималайска, без глутен, суровоядство, кето и прочие и прочие, ексцентричности.
(В момента, чуждо разузнаване, цинично ни манипулират, че най-чиста храната е била по време на натровената с химия и облъчена с радиация, епоха на късния соц!)
С кого да ни свърже Душата ни?
С цялата плеада Ню ейдж вярвания, кое от кое по-ексцентрични, опитващи се да заместят Бог.
Явно не успя!
Спънахме се в наследената ни логика -
"Искам, доказателство! Иначе, не вярвам!"
"Да не се изложим пред чужденците?!"
"Тези са умни, те ще ни оправят..."
Душата е крехка, приятелю!
Тялото е полезно,
само за това, което можеш да направиш с него.
Но, ако това, което правиш, има смисъл само за тялото ти, какъв е смисъла ТИ?!
Ако, когато правиш добро, изискваш благодарност, за да нахраниш егото си, какъв е смисъла ТИ?
Ако живееш, само за парите, с които да си купиш още и още, какъв е смисъла ТИ?
Ако любовта ти е само към огледалото в което се оглеждаш (като - любовници, деца, статут), какъв е смисъла ТИ?!
Душата е чуплива, приятелю!
Дано, стигне до Духа ти!
А за тялото -
има един момент от филма "Мера, според мера", в който загинали революционери, говорят с Дилбер Танас.
"Оти плачеш, мори!?
За теа ли тела,
трижди със саби секани?
За теа ли тела,
трижди с пушки
препукани?
Немой мори!
Ела да повечераме..."
Все си мисля -
тези мъже загубиха войната си,
но тези мъже воюваха,
обезсмъртиха се с делата си!
И още по-силно кънти въпроса:
Какъв е Смисъла от човек, който се грижи основно за Аза си и не би се пожертвал за никого и нищо?
Какъв е Смисъла, от "объркани" Тела, занимаващи се основно със себе си?
Какъв е Смисъла на многото Тела, останали без Дух!?
"Спаси ни Господи!"