за Рибарската рибна чорба (част 4)

- Виж, аз тази рецепта съм я учил от баща ми. Изкопавали са дупка в речния пясък и от там са взимали вода за чорбата. Последните години, обаче много разливи на мазут има, замърсиха реката, та не смея.

Говорим си с Пагана - шейсетинагодишен рибар, моряк и бохем, в ресторантчето му, близо до Силистренското пристанище.

Съученици сме със сина му, та последните класове на гимназията всяка Нова година, след 12, се събирахме тук.

После завършихме и се пръснахме, но все така обичам, като съм в Силистра, да мина да изям една рибна чорба при него.

Този човек, беше неизчерпаем източник на истории.

- Запомни - три вида риба (най-добре да има сом) и се варят с главите - бульона става по-силен. Сгъстяваш с картоф, в риболовен бивак, рядко ще намериш яйце и мляко за застройка.

Освен да правя чорба, Пагана ме е учил да карам платноходка.

Клас "Оптимист".

Беше основател и основен организатор на платноходният клуб в града.

Все разказваше за далечни морета и красиви жени.

Лодката с половин платно ( може би от там идва и името на класа 🙂) беше машина на времето, с която можеше да имаме свободата да стигнем навсякъде по света.

Отиде си няколко месеца след разговора ни.

Надявам се да е на място, където винаги има попътен вятър и достатъчно ром, китара и красиви жени.

Вариации на рецептата съм приготвял през годините в различи, включително и ресторантски, кухни.

За първи път, в лагерни условия, ми се отдаде случай да я приготвя, преди три години, на язовир Алино.

Бяхме се събрали три семейства ( ние, нашите и семейството на сестра ми) на летен риболовен бивак.

Язовира е тип планински, от южната страна на Витоша.

Заобиколен е от борова гора.

Бивака ни е около една прохладна, зелена поляна.

Красота, чист въздух и мирис на борова смола.

Риболова се случва основно на стената на язовира.

Въоръжаваме се всички с директни телескопи.

Шестима риболовци сме.

Решаваме да си разделим стената на "сектори" и да си спретнем леко състезание. 

Загубилия чисти целия улов.

В дясно от мен е сина ми, до него зет ми, племенника ми, сестра ми.  Баща ми застава от лявата ми страна.

Риболова започва прилично - вадим по някое кленче през 10-на минути.

Скоро, обаче баща ми ми повежда с три рибки.

Проблема е, че с напредването на деня, рибата се дърпа навътре във водоема, където е по-хладно.

Точно в моя сектор обаче, пред мен има потопено едно дърво.

Вероятно бих могъл да го заобиколя, но ще трябва да сменя такъма.

Техниката, която ще използвам се нарича болонезе. По принцип е измислена за риболов на река, в района на Болоня.

На практика построението на линията е същото, като за директен телескоп, но линията е на пръчка с макара. За да можеш да заметнеш, фиксираната плувка, трябва да е малко по-тежка - над 2гр.

Разпределям тежестите на 10 сачми по 0.2гр.всяка на по 5см., една от друга. Целта ми е да е по-фин такъма, за да не плаши рибата, когато падне във водата.

Така конструиран, такъма може да бъде заметнат до 10-на - 15-ет метра в ляво и дясно, естествено без да преча на "колегите".

Въпреки забавата за приготвянето му, такъма започва да се отплаща и скоро започвам да вадя рибки с добро темпо. 

Скоро настигам баща ми и продължавам все така.

В ранният следобед, обявяваме край на спортната импровизация.

Няма да чистя риба, така че се запътвам към лагера, да запаля огъня и да приготвя зеленчука за Рибарската рибна чорба на Пагана.

Ако имате марля, можете да завържете рибата в нея, за да не се напълни с кости, супата.

Картофи и моркови на по-големи парчета, както и скилидки нарязан чесън, са необходимият зеленчук.

Варим, докато картофите започнат да се разпадат.

Намачкваме част от тях с вилица и това "сгъстява" бульона.

Рибата се обезкостява.

Оригиналната рецепта изисква и използването на характерната за Добруджа подправка - девисил.

Рибна чорба, борова гора, добър риболов, добра компания.

Риболовно щастие.