Обади ми се преди седмица.
Беше ранна сутрин - още не съм се разсънил.
-Адаш, идваме в София за концерт с Дима. Ще спим у Сашо. Искаш ли да се видим?
-Ъъъъ, с кого разговарям?
-Аве ти колко адаши имаш ве?!
-Ей адашче, извинявай не съм се разсънил още! Не съм те чувал години, та ти нямам телефона.
-Нищо де, вече го имаш.
-Айде сега пак, ама по-бавно.
-Ще бъдем в София за два дни. В събота, вечер сме на концерт със Сашови и Дима. Искаш ли да се видим в Събота сутрин?
-Да.
Ще те водя на риба.
-Ама до обяд, че следобед имаме програма.
-Аз така ходя. И аз съм с програма.
Денят е слънчев и подходящ.
Срещаме се на входа на водоема.
Аз, адаш ми и Сашо.
Не сме се виждали от срещата на класа, преди по'чти пет години.
С адаш ми бяхме 12-ет години в един клас.
Със Сашо 5.
-И кога за последно сме били за риба?
-Е сигурно преди 30 години. На язовира на Майор Ценович. Тогава хващах първия автобус в 5 и половина и по цял ден си хващах там.
-Да ти беше редовен. Аз по-рядко. Май със Сашо бяхте почти ежедневно, лятната ваканция?
-Даа. Аз с Вас двамата, всъщност там се запознах.- Отговаря Сашето.
Двамата, един за друг, сме омбрета, но това е една история от първи курс в Университета, свързана с текила, сол и готина барманка, която няма да разказвам.
-Вижте, водоема е подходящ за кратък риболов, като днешния. Ще застанем при вливалото. Трябва да захраним и да се опитаме да дръпнем риба към нас. Има шарани по 2-3 кила. Предлагам да ги търсим с директни телескопи - ще спестим време за разпъване и сабиране на такъма. Имаме 2-3 часа, общо - достатъчно за по 1-2 риби.
-Адаш, ти си домакин - действаме както казваш. Аз обаче, такива големи шарани не съм вадил на директен, да не потрошим пръчките?
-Има една особеност - когато рибата е на куката и усетиш, че "далдисва", трябва да и отпуснеш влакно, за да не скъса. Ти играеш ролята на аванса на макарата.
- Ми давай да видим, как ще стане тази работа.
Тръгваме към далечният край на водоема.
И тримата сме на ясно, че рибата, особенно когато поотрасне ( над кило), става доста плашлива. Спираме да говорим.
Стигаме до определеното място и всеки се захваща определена работа - един разпъва телескопите, друг приготвя захранка.
Разбираме се само с жестове.
За страничен наблюдател, бихме приличали на добре стокован екип.
Правилата са едни и същи, само такъмите и килограмите са повече.
Захранвам три петна, пред трима ни и риболова започва.
Скоро Сашо изтърва нещо едро.
Въпреки това, новината е добра - рибата се е завъртяла покрай нашият бряг.
В края на първият час, закачам нещо прилично на куката.
Двамата ми приятели, оставят въдиците си.
Единият взима кеп да помогне , а другият отнася пръчките, малко по-натам, за да не ми пречат.
Показвам им техниката на "ластика".
При по-дългите, директни телескопи, наречени щеки ( достигат до 12-15 м), на върха има прикрепен ластик, който допълнително "гаси" рязкото придърпване на рибата, когато наближи брега.
В нашият случай, просто трябва да отпуснеш върха и да последваш движението, за да предотвратиш скъсване на линията.
Два пъти прекарвам рибата над кепа, като вторият път рибата си влиза в него, "като у дома".
Шаранчето е около 2кг.
Задържам го, за любимата ми рецепта "Шаран плакия", която ще хапваме днес.
Важно е, че е средата на лятото.
В противен случай, не бих взел рибата за хапване.
Пролет и късна есен, шараните се заравят в тинята, което променя и вкуса на месото им.
Скоро, след още някоя и друга откачка, и двамата ми приятели имат по един шаран в живарника.
Решаваме, че сме отдали заслуженото на спорта и е време да пием по бира.
- И защо точно плакия?
- Плакия идва от гръцки. Означава вид тава.
Когато се запознах с жена ми, тя беше вегитарианка. Риба ядеше, единствено от време на време и то да не ме обиди.
Шаран плакия, обаче винаги е правила божествено!
Даже след една такава вечеря и предложих да се оженим.
- Брат, верно ли заради плакията?!
- Луд ли си - естествено, че не! Знаеш, че е любовта на живота ми.
Просто всеки път, като готвим шаран плакия вкъщи, ме бъзика за това, че съм бил с риза, панталон, черни обувки - италиън стайл и торбичка със шаран в ръка, онази вечер.
Та доста съм я изненадал.
Естествено предложих и след вечерята.
- Наздраве брат!
- За добрия риболов!
- Наздраве омбре!
Няма коментари:
Публикуване на коментар