Говорим си с Пагана - шейсетинагодишен рибар, моряк и бохем, в ресторантчето му, близо до Силистренското пристанище.
Съученици сме със сина му, та последните класове на гимназията всяка Нова година, след 12, се събирахме тук.
После завършихме и се пръснахме, но все така обичам, като съм в Силистра, да мина да изям една рибна чорба при него.
Този човек, беше неизчерпаем източник на истории.
- Запомни - три вида риба (най-добре да има сом) и се варят с главите - бульона става по-силен. Сгъстяваш с картоф, в риболовен бивак, рядко ще намериш яйце и мляко за застройка.
Освен да правя чорба, Пагана ме е учил да карам платноходка.
Клас "Оптимист".
Беше основател и основен организатор на платноходният клуб в града.
Все разказваше за далечни морета и красиви жени.
Лодката с половин платно ( може би от там идва и името на класа 🙂) беше машина на времето, с която можеше да имаме свободата да стигнем навсякъде по света.
Отиде си няколко месеца след разговора ни.
Надявам се да е на място, където винаги има попътен вятър и достатъчно ром, китара и красиви жени.
Вариации на рецептата съм приготвял през годините в различи, включително и ресторантски, кухни.
За първи път, в лагерни условия, ми се отдаде случай да я приготвя, преди три години, на язовир Алино.
Бяхме се събрали три семейства ( ние, нашите и семейството на сестра ми) на летен риболовен бивак.
Язовира е тип планински, от южната страна на Витоша.
Заобиколен е от борова гора.
Бивака ни е около една прохладна, зелена поляна.
Красота, чист въздух и мирис на борова смола.
Риболова се случва основно на стената на язовира.
Въоръжаваме се всички с директни телескопи.
Шестима риболовци сме.
Решаваме да си разделим стената на "сектори" и да си спретнем леко състезание.
Загубилия чисти целия улов.
В дясно от мен е сина ми, до него зет ми, племенника ми, сестра ми. Баща ми застава от лявата ми страна.
Риболова започва прилично - вадим по някое кленче през 10-на минути.
Скоро, обаче баща ми ми повежда с три рибки.
Проблема е, че с напредването на деня, рибата се дърпа навътре във водоема, където е по-хладно.
Точно в моя сектор обаче, пред мен има потопено едно дърво.
Вероятно бих могъл да го заобиколя, но ще трябва да сменя такъма.
Техниката, която ще използвам се нарича болонезе. По принцип е измислена за риболов на река, в района на Болоня.
На практика построението на линията е същото, като за директен телескоп, но линията е на пръчка с макара. За да можеш да заметнеш, фиксираната плувка, трябва да е малко по-тежка - над 2гр.
Разпределям тежестите на 10 сачми по 0.2гр.всяка на по 5см., една от друга. Целта ми е да е по-фин такъма, за да не плаши рибата, когато падне във водата.
Така конструиран, такъма може да бъде заметнат до 10-на - 15-ет метра в ляво и дясно, естествено без да преча на "колегите".
Въпреки забавата за приготвянето му, такъма започва да се отплаща и скоро започвам да вадя рибки с добро темпо.
Скоро настигам баща ми и продължавам все така.
В ранният следобед, обявяваме край на спортната импровизация.
Няма да чистя риба, така че се запътвам към лагера, да запаля огъня и да приготвя зеленчука за Рибарската рибна чорба на Пагана.
Ако имате марля, можете да завържете рибата в нея, за да не се напълни с кости, супата.
Картофи и моркови на по-големи парчета, както и скилидки нарязан чесън, са необходимият зеленчук.
Варим, докато картофите започнат да се разпадат.
Намачкваме част от тях с вилица и това "сгъстява" бульона.
Рибата се обезкостява.
Оригиналната рецепта изисква и използването на характерната за Добруджа подправка - девисил.
Рибна чорба, борова гора, добър риболов, добра компания.
Риболовно щастие.
