за Готвенето и Хляба

 

Има много неща свързани с кулинарията, които ми се ще да разкажа.

Всъщност всеки ден разказвам готвейки за Вас.

Не си спомням първото нещо което съм сготвил.

Вероятно са били яйца на очи, пържени в свинска мас и поръсени с домашен червен пипер.

Спомням си, едно лято на село, на черно-белия телевизор на баба ми, даваха анимация, дон Кихот ( мисля че беше испанска със симулантен превод). Санчо Панса ядеше пържени яйца и си топеше жълтъците със селски хляб. Толкова ми се доядоха, че помолих баба ми да ми направи. От тогава, стандарта за съвършенство при яйцата, са тези пържени яйца със селски хляб в кухнята на баба ми, с вкус на сол, ръчно счукан червен пипер и сминдух.

Да готвиш за някого винаги е споделяне.

Какво може да ти сподели, човек който е млад и още не е живял? Или пък е стар, но не е живял?

Може би чужди истории?...

Винаги са ме вълнували другите, истинските, тези от които можеш да покажеш белег...

Знаете ли как се научих да правя хляб?

Исках да умра.

Бях фалирал.

Бях разочаровал цял отбор юнаци - добри, лоши, близки...

Всеки казва - трябва да не спираш да комуникираш.

Как да комуникираш, когато си нулевият заразяващ?

Когато си този, заради когото трябва да се пренаредят плановете, да се отписват взимания, да умират мечти...

Мечтаех и бях повлякал много хора със мен.

Бях стигнал момента в който не можех повече да се съпротивлявам, исках да спра, исках да заспя и да не се събудя.

Не звучи добре нали?

Затварях обект след обект.

Преместихме се да живеем в малък апартамент в Дружба.

Къщата ми беше на тухли, мечтите ми на трупчета...

Жена ми ме помоли да прочета молитвата " Отче наш".

Когато попитали Иисус, как да се молят на Бог, той им казал тази молитва.

Тревожеше се за мен.

Вероятно защото бях спрял да говоря...

" насъщният ни хляб, ни дай и днес"...

Явно това ме е заинтригувало, защото реших да опитам. 

Нямах много, но не ми и трябваше - брашно, вода, мая, захар, сол и олио.

Само като ги написах сега и пак видях всички съставки на живота.

Всяка работа за да се случи, трябва да я омесиш с тези неща.

Трябва и база, трябва и стихия, трябва и живот, трябва и вкус, трябва и и благост (смирение).

И всичко това в една перфектна хармония, "магия" се преобразява в насъщна част от Живота!

Започнах да меся всеки ден.

Изпробвах различни рецепти и форми.

Сестра ми ни беше подарила една кошница с неща за Нова година.

Пълнех кошницата с питки и хлебчета и я замятах с ръчно тъкан месал, за да си "почине" хляба.

Малкото апартаментче се къпеше в аромата на Живот.

Всяка вечер сядахме на масата и бързахме да споделим Хляба.

Не съм спирал да ходя на работа през цялото време, работех на всички позиции на които бях наемал хора и за които бях плащал заплати - управители, маркетинг специалисти, HR-ри, бармани, сервитьори, охрана, помощник кухня, снабдители, хигиенисти.

Моята лична Голгота.

Единствено готвач не можех.

Бях прекалено респектиран от занаята. 

Можех да помогна, но не можех да "застъпя".

Сега след толкова години, мога да се нарека шеф, защото знам, че мога да сготвя четиристепенно меню за сто и петдесет души, да ръководя кухненски екип, да плейтвам, планирам и организирам.

Имам много успешни мероприятия и сделки зад гърба си, но никога няма да забравя усещането, когато отмятам месалчето от кошницата и виждам радостта в очите на сина ми.

Истинска магия!

Скоро организирах нов бизнес, с доставка на храна. Успях да си стъпя на краката, да достроя къщата ( където се преместихме да живеем) и да стартирам нови бизнеси, с помощта на много приятели и близки.

Аромата на живот, се беше пропил в мен и не ми даваше да искам да заспя.

Ще ви споделя и нещо писано тогава -http://underlinestories.blogspot.com/2013/08/blog-post.html 

и рецепта за питка, която можете да си направите вкъщи 

https://m.facebook.com/story.php?story_fbid=897368880684526&id=407410053013747 

И така, замесете си Живот!

          ... и да опитаме да го живеем красиво.

за Страха и социалните мрежи

 

В това кафене в Арл, Ван Гог прекарва последните години от живота си. Той пише на брат си, че това е сцената, на която се събират маргинали и хора на ноща, към които се числи и той. Апартамента който обитава, се намира в същата сграда, така че в някакъв смисъл това е неговата гостна. 

Чашата ми е подарък от много години, тя изобразява терасата на същото кафене. 

Тези места в продължение на години са били сцена на социалния живот - места за срещи, общуване и раздели. В съвремието, успяхме да заменим много от техните функции - с телевизия, социални мрежи и мобилни устройства. Кафето, което можем да си приготвим вкъщи е дори по-добро от това от голямата, класическа, парна машина Cimbali. 

Всичко това за да спестим време и усилия.

Дали обаче, успяхме да постигнем нещо смислено със спестеното време? 

Дали използвахме спестените усилия да нарисуваме шедьоврите на нашата епоха?

Общувайки през социалните медии и научавайки новините през новинарските канали, някак успяхме да ги шаблонираме.

Постепенно всичко влиза в една голяма матрица.

Започнала с фаст фуд културата на потребление, тази матрица се разпростря и върху социалния ни живот и върху начина по който възприемаме света ( новините от него).

Рожденните дни се честитят по един и същ начин, благодарим на всички поздравили ни по един и същ начин, природните катаклизми се отразяват по един и същ начин, атентатите, заплахите които ни дебнат постоянно, влизат в света ни през много приличащи си цикли на информираност.

В кафенетата клюките са се разпространявали по-бавно и са били ограничени географски.

Превръщайки света в едно голямо кафене, възможностите за влияние май стават неограничени.

Информацията която циркулира в мрежата, би трябвало да ни направи свободни - да можем да виждаме тенденциите, да отсяваме истината.

Напротив, тя постоянно захранва сетивата ни и влияе на чувствата ни - страх, ярост, гняв, желание да придобиеш, да унижиш  и т.н.

През три-четири години света свършва - промени в климата, Ебола, земетресения, пожари, птичи грип, атентати, торнадо, Луда крава, война, бежанци, КОРОНА ВИРУС.

Този път май стигнахме далеч.

За първи път от много време, истерията доведе до действия - хората купуват като обезумели стоки от първа необходимост.

През 90-те години на миналия век, наблюдавах две подобни кризи.

За първи път, обаче не сме сами в лудостта си.

Телевизията ни показва кадри от Солун, Милано, Сингапур.

Света се запасява.

Мисля, че за голяма част от интелигентните хора, под 30-ет години, които видях в магазина онзи ден, това е още един аргумент - целият свят го прави, не могат всички да грешат нали?

Могат скъпи мои!

Бог не може да греши, всички други можем!

Това, че е световна истерия, не го прави различно, просто кафенето е голямо!

Това, че купувате много вода, боб и тоалетна хартия ( наистина това са най-продаваните артикули!) няма да Ви спаси, спасението е на друго място :-)

А защо точно това са продуктите?

Водата е ясна - така сме устроени че след въздуха е най-необходимата ни.

Бобът ( варивата) създават вече усещане за една свръх кризистност.

Не се разваля лесно, носи протеини, евтин е...

Явно тоалетната хартия е придобила специален статут в определението за криза, или пък има връзка с избора на продуктите в кризистната кошница...

Отново видях празни рафтове в магазини, а така не ми се иска да виждам отново празните погледи на обезумели тълпи...

Ще бъда смел и ще направя три прогнози:

1. Корона вируса ще дойде в България.

2. Ще вземе жертви.

3. Ще започнат да го лекуват.

И още нещо - не бях в магазина за боб, вода или тоалетна хартия, търсих вино от Португалия, за да продължа недовършен разговор със скъп за мен човек :-)

с. Бистрица  29.02.2020г.

за Прошката

Интересно нещо е прошката - толкова неприсъща и толкова необходима. Да простиш, означава да вървиш против първосигналната си природа, трябва дисциплина, но изисква и смирение - една постоянна мисъл, че никога няма да бъдеш съвършен и не можеш да го очакваш и от останалите.

В днешния ден ми е малко весело, като чета за тази "древна", българска традиция.

Традицията е точно толкова древна, колкото е древно християнството по нашите земи. 

Днешният ден е много важен в християнския календар, защото на него започва нашата духовна, четиридесет дневна, ежегодна битка - великия ПОСТ.

През това време, ще опитаме да изгладим някоя, наша кривица, да смирим душите си, да станем по-добри.

Храната е само един измерител на предстоящото пътуване, тя ще е едно от ограниченията, много по-тежко ще е точно вървенето против тази наша първосигнална природа.

И това вървене, тази борба е много по-поносима с лек стомах и душа.

А за да и е леко на душата, трябва да простим - на себе си и на света...

Традицията е войнска - преди битка да се "простим", за да можем да се съсредоточим в необходимото, което трябва да направим.

Очиствайки се, с молбата да получим прошка и давайки такава,  ние се съсредоточаваме в това което е сега и което предстои.

Единственото, за което Господ не може да направи нищо, е миналото!

За грешките в него, са ни дадени възможностите  да прощаваме и да помолим да ни простят.

Простете ми скъпи мои!

Прости ни Господи!