за пеенето

„  ... Истинска войнишка песен: хем сантиментална, хем мръснишка.

-          Доколкото си спомням, пеели са я след битки.И съм виждал старци да плачат, когато я пеят.

-          Защо? Звучи весело.

Спомняха си за онези, които вече не можеха да я пеят – мина през главата на Ваймс – Ще научиш. Знам.”

„Нощната стража – истории от света на диска”

Тери Пратчет

Всеки си има една песен.

Или може би всеки период от живота му си има.

Когато периода умре и песента умира с него.

И когато след това я запея, винаги си спомням „за онези, които вече не могат да я пеят”.

Пеенето е ритъм – пулс.

Да пееш с някого, означава да резонирате в един ритъм.

Да пееш за някого, означава да споделиш този ритъм, това чувство.

Казват, че всъщност, човек винаги пее за себе си.

Мисля си, обаче, че истинските песни идват чрез теб, но не са от теб...

Тук, искам да напиша, за някои приятели (и песните им):

                Марин (Мъната) 1993-2000 г. – „Назифинка болна лежи” родопска народна песен;

                Емил Кацарски (Емо) 1995-2000 г. – „Последна желба си имам...”македонска народна песен;

                Найден Недев (Найдата) 1993-2000 г. – „Ако умра, ил загина” сръбска народна песен;

                Александър Цветков (Сашо) 1990-2003 г. – „Горице ситна зелена ...”  родопска народна песен;

                Светослав Борисов (Светльо) 2001-2008 г. – „Вятър мята листи пожълтели” Н.Вапцаров;

                Росен Антов (Роската) 2001-2008 г. – „Тевна ли е мъгла паднала...” Слави Трифонов;

                Пантелей Панов (Пантата) 2002-2008 г. – „Високо, Високо” ФСБ;

                Веселин Панчев (Веско) 1999 – 2009 г. – „Поручик Галицин” руска, емигрантска песен;

                Бойка Цвяткова (баба Бонка) .....- 2012 г. – „Снощи си минах, през братови ми двурове...” добруджанска народна песен;

Андрей Димитров (Андро) 2001-2012 г. – „Порадуемся на своего веку!” песен от руския филм „Тримата мускетари”;

Когато някой си отива, от живота ти, казват :

„Песента му е изпята.”

Винаги съм мислил, че имат предвид, че са го „опели”.

Сега си мисля,
че това означава,
че си има песен,
и си тръгва,
и няма да го виждаш,
и само когато я пееш,
ще се сещаш за него ...

                                        ... и ще плачеш...

                                                                      ... когато я пееш...

                                                                                     ноември 2008 г. – март 2013 г.

за белезите

Когато съдите за някой, за делата му, не гледайте дрехите му, не бройте парите му, не питайте приятелите му - пребройте белезите му.

Те са свидетели на неговите победи и загуби, те са трасирали пътя на живота му.

Парчетата липсваща плът, са стръвта, която е загубил, за да спечели правото да се нарича мъж.

Белезите в душата му са маркера, за това колко е преживял, колко е имал възможност да се учи от грешките си...

Не гледайте дрехите му – те се купуват.

Не бройте парите му – те се заемат.

Не питайте приятелите му – те могат да се заблудят.

Пребройте белезите му.

Те ще ви разкажат за броя пъти които е сгрешил.

Белезите, с които животът е нашарил някой, показват броя пъти, които той е оздравял.

Тези белези показват броя пъти, които Господ е показал милостта си към него.

Когато съдите за някой, за делата му, пребройте белезите му!...

                                                                                               Август 2008 год.

Природата на орела

 Да се видиш разрушен в прахта,

                 ... и пак да се иззидаш!

Да се извиеш над света,

              като орел да се извиеш...

Стоях втренчен във витрината.

От другата страна, покрити с прах, се бяха втренчили в мен, отдавна мъртвите хищници.

Толкова жалки в свирепостта си, толкова мъртви в прахта...

И изведнъж се сепнах!

Имаше един, който сякаш беше жив, един - в когото времето не се беше отъркало...

И той ме гледаше - излъчващ достойнство и сила.

..., но нямаше свирепост в погледа му... :-)

Мисли, от първото ми посещение в Природо-

научния музей :-)

София 05.03.1996 г.

Дунавско

Разлива се реката,

във  летния сумрак,

във лепнещия  мирис,  

разлива се магията.

И виждаш пак руините -

във  залеза окъпани...

И виждаш пак липите -

във залеза разтворени...

... И лодката  -

    към залеза отплувала...

...

Там искам да ти кажа  –

                         Обичам те!

                                           10 Април 1996 г.

Мисли

Горице – ситна, зелена,

я си те, Горо, верувах ...

(родопска народна песен)

Мислил ли си някога, че света ще се смали до тази малка, сумрачна стая с този бял прозорец?

Зад него – зелено...

Дъждът вали и измива праха от листата, потрепващи навън.

Мислил ли си някога, че ще гледаш дърветата иззад решетка?

Мислят, че си „калпав” работник.

Ама ти не си!

Просто не си на мястото си.

Просто си „друг” работник.

Ама и те не са на мястото си.

Само онова, зеленото, то навсякъде си е на мястото. Както и да го сложиш, както и да го стъпчеш, то ще си изникне... и ще си е на мястото.

Казват, че малко преди да умре, човек виждал бяла светлина.

Все си мисля, че трябва да има и нещо зеленичко в нея!...

София, Май 1997 година