за Оставащото време

Понякога бъркат спокойствието ми с лудост.

Когато всичко виси на косъм и времето свършва.

Когато всичко е заложено и може да бъде изгубено.

В тези моменти е прието 

да вриш и кипиш,

да скачаш, да викаш, на Света, на Бог.

Трудно е да разберат, че точно тогава

Можеш само да се молиш -

да си взел правилните решения,

да можеш да вземеш правилните решения,

във малкият отрязък време,

оставен за решения от Бог.

Всичко друго е илюзия -

За възможната ни непобедимост,

За възможното безвремие 

на недовършената младост,

За възможното несъвършенство,

в Картината рисувана от Бог.