петък, 10 април 2020 г.

за Вярата 2020

Темата е много дълга и ще е много трудно да я изясним тук, но с обещание и към двамата ми приятели писали по-горе, да я довършим когато карантината отмине.
Подчертавам, че аз не съм богослов, но като вярващ, трябва да споделя следното:
Бог е навсякъде. Общуването с него има форми. Тези форми са част от живата традиция на църквата, те са разказани ( свидетелствани) от нашият Бог -  Иисус Христос, неговите ученици, светците на нашата църква.
Вярвайки в него, ние трябва да сме част от неговото семейство на земята - Църквата.
Свещениците, монасите и ръководителите на това семейство - митрополитите са негови служители.
Всички те призоваха вярващите, да се молят от домовете си в тези тежки времена. Да присъстват само в краен случай и да спазват всички наложени от извънредното положение правила.
Но те са служители и има неща, които не могат да откажат на вярващите - причастие ( ако са изпълнени всички останали условия, които църковната традиция повелява), утеха, духовен съвет и т.н.
Мислите ли, че те не се безпокоят, че ще се заразят?
Мислите ли, че те не се безпокоят за духовните си деца?
Мислите ли, че те не се безпокоят за семействата и близките си?
Те са там, за да служат.
И когато света се сгромолясва и всичко свършва, те ще бъдат последните които ще продължават да се молят на нашият Бог, за мен и вас - това е тяхната служба.( има много исторически примери за това - най-известните Ефтимий Търновски падането на Търново, екзарх Стефан I спасяването на българските евреи и т.н.)
Когато в личен план, света и на най-болния и най-презрения свършва, пак те са които са длъжни да го приемат и утешат.
Слава Богу, имаме много начетени и добри свещеници.
Бих препоръчал сайта www.bogonosci.bg както и www.dobrotolubie.com като места където български и чуждестранни духовници и богослови списват и споделят мисли.
И последно за митрополитите - мисля, че 80% от владиците са сменени в последните 5 години ( средна възраст 45, ако не се лъжа), хора с по три висши образования, истински богослови и пастири.
За сменените, не казвам нищо лошо - живели са в друга епоха, не мога да ги съдя, но ако мислите че са Ви предали, защо не погледнете към новите?
И последно, нека всички вярващи се съобразят с призива на своите отци, а за всички останали - не бързайте да съдите и не се изкушавайте да затваряте църквите, за някой те са последно спасение, а за други  - последен рубеж, Голготата от която всеки ден ни измолват от Бога!
Дано не е прекалено патетично!
Първото нещо което научих, преди време когато влязох в Храма, беше че "Християнството не крещи"...
Прощавай отец!
😀

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Пътешествие с кемпер и куче до Корфу (част 3)

Кемпо се държи очудващо добре на магистралата. На 120 става малко нервен, но така или иначе 100 си му прилягат, а и разчетите ми са направен...