Кемпо се държи очудващо добре на магистралата.
На 120 става малко нервен, но така или иначе 100 си му прилягат, а и разчетите ми са направени за 100.
Има някакъв допотопен круиз контрол и достатъчно сила на шеста скорост, така че нещата започват да придобиват някаква форма.
Мая се настанява между нас и внимателно следи пътната обстановка.
Надвечер сме на Хераклея Синтика.
Това лято през ден има новини от там.
Хора, намерете време и я вижте!
Наистина, мястото е световно и завладяващо!
Има модерен информационен център и ентусиазирани служители, участвали в разкопките на част от легендарните артефакти, които не чакат втори въпрос за да Ви засипят с истории и случки.
Самото място се разкопава така, че паралелно си има достатъчно голяма и добре уредена зона за посетители, изпъстрена с възстановки и интересни конструкции от бита.
Залеза допринася за красотата, на и без това зашеметяващата гледка.
С последните лъчи, тръгваме към града (и по-точно към местния Кауфланд) за да дозаредим всичко, което сме забравили в София (например вода) и да си купя местно вино, за вечерята.
В Кауфланд купувам и кристални чаши за бъдещите вина по пътя.
По пътя за Хераклея, подминаваме див къмпинг, в близост до минералните извори на Рупите.
Решаваме да се настаним на 100-на метра след последния кемпер на къмпинга - хем да не пречим, хем да има свобода за Мая.
Вечерта луната е огромна.
Говорим си за Хераклея (града на Херакъл) и за Музея в Петрич, който ще посетим утре, точно на празника на Независимостта.
Разказвам на Петър, как в началото на 20-ти век, месните мъже отдържат десет дни, редовна гръцка войска и принуждават Организацията на Нациите (предшественика на ООН) да се намеси.
Благодарение на тях, сега сме в България.
В патриотично и весело настроение опитваме виното (Златен Рожен) и сме тотално разочаровани.
Това не може да помрачи настроението и луната.
Мая си прави вечерна (нощна) разходка, тип баскервилското куче, разлайва няколко бдителни пазачи на къмпинга и успокоена се насочва към мястото си за спане, под масата в Кемпо.
