Началото на деветдесетте години, спагетите придобиваха култово значение в съзнанието на децата на прехода.
Как се варят спагети ме е учил един приятел от махалата - Боби.
Мятахме спагети по плочките и прозорците в кухнята им, докато не залепнат. Ядяхме ги с масло и сирене и си мечтаехме за дните когато ще пием италианско вино и ще ядем спагети в Рим - естествено като част от някакво мъгляво, но непременно светло и блестящо бъдеще.
Цялата тайфа учехме в различни училища, интересувахме се от различни неща, но заедно тренирахме джудо и прекарвахме цялото си свободно време. Застъпвахме се един за друг и се подкрепяхме, опитвахме се да оцеляваме в работническите, панелни квартали, от началото на 90-те.
Бяха доста гладни и криминални години.
По някакъв начин, приготвянето и консумирането на италианска храна ни доближаваше, в очите ни, до романтичния образ на мъжете на честта, елегантните персонажи от Кръстника, Мафията и десетките филми и книги по темата.
Корави и елегантни мъже на честта.
Когато за първи път поканих момиче на вечеря, бях толкова притеснен и нервен, бях си глътнал цялата граматика и вероятно съм заеквал - бях истински мъж на честта.
Тя обаче, каза да!
И започнаха истинските мъки😀
След тренировка, в съблекалнята, небрежно попитах тайфата, къде в града бих могъл, да заведа момиче на вечеря.
След нецензурните предложения, дюдюкания и два-три раздадени задвратника, се обединихме около мнението, че новата пицария е най-подходяща - елегантна и модерна.
Боби, ми зададе няколко "контролни" въпроса, от сорта на "Кой влиза пръв в салона?", "Какво вино е подходящо за Карбонара? " и т.н.
След като чу "катастрофалните" ми отговори, заяви към останалите, че се заема - бях поканен, на следващия ден у тях на репетиция.
Вечерята беше след два дни, така че "имахме много малко време да запълним празнотата "обноски на вечеря" в моя социален живот".
На следващия ден, в точния час, бях на линия за тази "необходима" тренировка.
Сестрата на Боби, която беше четири години по-голяма от нас, се беше съгласила да играе ролята на моя дама, а Боби беше нещо като салонен управител и сервитьор.
Не ме разбирайте погрешно, но сестра му имаше страаааахоооотни крака, които показваше по страшно елегантен начин и това вообще не помагаше да запомня тънкостите в подходящото държание в ресторант.
След като отнесох прилична доза подигравки , но и насърчителни думи и от двамата, бях обявен за годен и отпратен да репетирам поръчката на вино подходящо за пица Капричоза и в никакъв случай, кока-кола с него.
В уговорения ден и час, бях на уговореното място.
Стисках цвете в ръка, и се опитвах да преговоря няколко заучени реплики - Комедия дел арте в действие.
Момичето дойде.
Разходихме се, поговорихме и всичко си дойде на мястото.
Влязохме в претъпканото заведение и тя, за мое огромно облекчение, предпочете терасата, пред резервираната, централна маса.
Дойде момента с поръчването и момичето избра спагети Болонезе.
Вече бях влюбен!
Поръчах си същите, както и много добър Траминер...
Сервитьора се захили..
Момичето не трепна и добави две кока-коли към поръчката ни.
След това върна менюто и продължи разговора с мен, поглеждайки в очите ми.
Бях в девети клас на гимназията и исках да летя!
Спагетите бяха преварени, а колата топла, но точно тогава това нямаше никакво значение.
Ноща също бе топла, пропита с аромата на летния Дунав и парфюма и.
В чест на тези спагети Болонезе, после "специализирах" тази рецепта.
Да, приготвял съм ги и за други дами, след това...
По едно време, бях станал пословичен сред приятелите си😀.
Това е "проста", но уютна храна.
Вкусна, полезна и такава, която създава спомени.
Гордостта ми е, че вече е любима рецепта и на сина ми.
Храна за хубави спомени.
